Как бяха откраднати 150 тракийски колесници от България

Калоян Константинов 12 май 2021 в 11:23 35268 1

Контрабанда за милиони евро, организирана престъпна група с хиляди членове, участие в международна криминална мрежа, поръчкови закони, политически чадъри, изнудвания, заплахи и подкупи. Що е то: трафик на хора, на наркотици, на оръжия? Не. Това е историята за унищожаването на българското културно-археологическо наследство, разказва главният редактор на "КлинКлин" Калоян Константинов.

През 2016 г. Константинов, тогава част от OFFNews, направи разследване за това как се краде тракийско съкровище.  

Можем да започнем своя разказ от Неолита, около 7 хил. г. пр. Хр. Но вместо това ще го направим около 2000 г. сл. Хр. И по-точно през 2008 г.

Тогава жителите на новозагорското село Караново прогонват иманяри при поредния им нощен набег над тракийския некропол, до който живеят, и сигнализират властите. Последващите разкопки разкриват „най-ранната и най-богата гробница“ на територията на цялата някогашна Римска империя, според професор Шолц от Римо-германския институт в Майнц.

Находките са зашеметяващи: парадни оръжия, гладиус, два комплекта копия с врязана украса, запълнена със стъкло, сребърни инкрустации и бисери, най-дългия откриван досега по нашите земи меч с дръжка и топка от слонова кост, махайри, плетена ризница, тока с 4 лебедови глави и сребърни пластини по колана, съдове за хигиена, ритуали, кандилабър, уникален съд с чучур с глава на глиган, лапнал рог, който е без аналог, стъклена посуда, единствения у нас изцяло запазен стъклен ритон, три златни пръстена и редица други находки, за които ще ни трябва цяла отделна статия да опишем, но можете да намерите повече за тях в статията в OFFNews.

Най-ценни обаче са двете сребърни чаши Боскореале. В цял свят от тях са открити 12-13, като всяка е уникално произведение на изкуството. Преди няколко години Британският музей закупува подобна чаша за 1,8 милиона лири – без позлата или дръжки като българските обаче.

Тури му захар

След като новината обикаля целия научен свят, а Министерството на културата (МК) и общината в Нова Загора приемат с гордост лаврите за разкриването на обекта от световно значение – те го изоставят. Така през 2016 г., при срещата ни с Веселин Игнатов, главния археолог на обекта и един от водещите световни авторитети в областта на античните колесници, Източната могила вече бе оставена да се руши повече от 2 г.

По онова време единствената реакция на кметството към въпросите бе да наложи забрана за влизане на журналисти в сградата на Общината. Едва ли изненадващо действия от страна на кмета Николай Грозев – който доби популярност с това, че ръси захар по улиците против уроки от катастрофи – и неговия екип от роднини, приятели и калинки, който е назначен.

МК тогава сподели лошите впечатленията за Грозев и администрацията му и се оплака, че те са крайно враждебно настроени и некооперативни. Въпреки това тогавашната зам.-министърка Бони Петрунова обеща, че МК ще се погрижи за консервацията на Източната могила, ще смени протеклото и рушащо се временно покритие и ще социализира обекта.

Назад в бъдещето

Можете да си представите шока, когато се завърнахме през 2021 г. в Нова Загора, където времето сякаш беше застинало във феодалната хватка на една морално и интелектуално банкрутирала местна управа. С дребни промени ситуацията бе абсолютно същата, само че по-лоша.

За няколко години щетите по гробницата са почти непоправими, а и иманярите – за разлика от местната власт – не спят.

В края на миналата година се разбира, че крепостта над Караново е унищожена, след като тежка техника разравя почвата в дълбочина от близо 1 метър. На място се виждат потрошени керамика и стъкло, писа „Булфото“ тогава. Всичко метално и скъпоценно е отмъкнато. Теренът попада под шапката на местното горско стопанство, което е добре запознато, че там се намира (вече в минало време) паметник с национално значение, обявен в Държавен вестник от десетилетия. По стечение на обстоятелствата горското стопанство разполага и с нужната тежка техника, с която земята е риголвана. Така подозрението за иманярския набег пада именно върху него, а запознати лица, пожелали анонимност, свидетелстват за връзка между властите и иманярите, каквито са налични в цялата страна.

На 19 март 2021 г. е получен сигнал за пореден иманярски набег. Този път са откраднати между 2 и 3 тракийски колесници (тепърва предстои експертите да се произнесат финално). Калоян Праматаров, зам.-ръководител на археологически обект „Източна могила“ в Караново разказа пред „КлинКлин“:

„Министерството на културата реагира много бързо, още събота и неделя бе организирана комисия с представители на МК и археологическия музей на Нова Загора. На 22 март стана ясно, че колесниците са извадени на около 50 метра от Източната могила, чието покритие пък е разрушено и до нея има достъп всеки, който пожелае.“

Дупката, откъдето са откраднати поредните колесници. На 50 метра от нея се вижда Източната могила. Снимка: Калоян Константинов/КлинКлин.

Разораната крепост над Караново. (Бивш) паметник с национално значение. Снимка: Евгени Димитров/Булфото.

Продължава на стр. 2

Страница на статията : 01020304
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    1806

    1

    Nick Ivanov

    18.05 2021 в 08:15

    Тракийското наследство е изключително важно, т.к. ни поставя на равна нога по древност с елинистичния свят. Генетически е доказано, че това са нашите основни предци, славянската част е около 20%. Гърците като писмен народ са се постарали да унищожат, изопачат и присвоят каквото са могли от траките, всяка находка тук е ценна. Но като първостепенна задача е абсолютно наложително да спасим известните мощи на владетелите от I българско царство (Самуил, Гаврил Радомир, Иван Владимир), които Гърция държи в някакви мухлясали мазета от години. Първанов, Димитров, Овчаров нищо не договориха - това е национално унижение да търпим византийски номерца.
     
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице