Голямото потъване на европейски пари

Последна промяна на 13 февруари 2019 в 07:23 11492 2

Водният цикъл на Враца е емблематичен проект. Никой не знае нито колко ще струва, нито кога ще бъде завършен. Десетки милиони вече са похарчени, а резултати на хоризонта не се виждат.

Колко точно може да струва един проект за нова ВиК мрежа и пречиствателна станция? Повечето европейски общини могат да кажат поне с приблизителна точност и цената, и времето за изпълнение. Във Враца обаче години наред не знаят нито колко пари, нито колко време ще отнеме проточилият се с години воден цикъл. Сегашното ръководство на общината наследява може би най-лошо подготвения проект за воден цикъл в България – и освен че наследява куп проблеми, те идват с подписани договори, от които няма как да се откажат.

Всичко започва преди десетина години, когато България още е в еуфория от европейските фондове, подпомагащи общинското развитие. Възможност за толкова много пари, с които да се направят инвестиции, на много места не е имало от десетилетия. За общински бюджет би било непосилно натоварване да обнови водоснабдителната и канализационната мрежа и да направи нови пречиствателни станции. Идва наглед лесно решение – ЕС дава възможности и много общини успешно подготвят и приключват т.нар. воден цикъл. Тогава изглежда, че Враца ще бъде един от първите градове с модерна ВиК мрежа и предчувствието е, че това дори ще бъде пример как европейските пари променят живота към добро. Само че всичко, което може да катастрофира, да поскъпне и да се забави – се случва именно във Враца.

„ЩЕ СМЕ ЗА ПРИМЕР“

През 2009 г. Европейската комисия одобрява апликация за цялостен воден цикъл на общината. Тогава Враца и Габрово са единствените български градове, които имат готови апликации. За северозападния град проектът трябва да струва близо 124 млн. лв. европейска безвъзмездна финансова помощ – или поне толкова е обявено първоначално. Общината готви документи, изисквания и търгове и екипът на кмета Костадин Шахов изглежда готов да започне същинската работа. В екипа е Петя Аврамова – заместник-кмет по строителство, устройство на територията и общинска собственост. През септември 2018 г. тя става министър на регионалното развитие.

Само няколко месеца по-късно, през 2010 г., е избран надзорникът „Консулгал БГ Партнърс“. Задават се избори, нещата започват да се бавят, а от октомври 2011 г. кмет на Враца става Николай Иванов, който дотогава е бил на същия пост в съседната община Криводол. Любопитното е, че Иванов печели изборите в съперничество с Аврамова. След загубата тя става председател на Общинския съвет във Враца. Новото ръководство на общината запретва ръкави и продължава бързо да подготвя документи. Така през 2012 г. започват да се пускат търговете – още тогава си проличава, че нещата няма да са гладки.

ВИЖ КОЙ ПЕЧЕЛИ

През февруари е обявен търг за Етап 2 на стойност близо 20 млн. лв. без ДДС, но през май поръчката е спряна след произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията. През юни е пуснат нов търг, този път с прогнозна стойност 18.13 млн. лв. без ДДС и оптимистичния срок от 36 месеца за приключване. Сред пет оферти е избрана тази на „Понсстройинженеринг“ за 17.86 млн. лв. и срок от 16 месеца. По-голямата поръчка е за първия етап – 30 млн. лв., а победител е консорциум с водещ партньор „Водстрой 98“. Същата компания е водеща и в обединението, спечелило и третата поръчка – за пречиствателната станция, на стойност 15.8 млн. лв. без ДДС. Офертите са 12, но е предпочетен точно консорциумът, в който водеща е компания, свързвана с КТБ и депутата от ДПС Делян Пеевски.

Ако се вярва на написаното в поръчките, след най-много 36 месеца строителството трябва да е напълно приключило, ВиК мрежата да е обновена, а по улиците да няма следи от разкопаването. Договорите са подписани по времето на кмета Николай Иванов и заместник-кмета по строителство Красимира Георгиева. Тя е била служител на „Понсстрой“, преди да започне работа в общината, а след като напуска, отново се връща към стария си работодател, разказват публикации в „Капитал“.

Макар Георгиева и Иванов да подписват голяма част от договорите, Петя Аврамова много държи да се знае, че водният цикъл е подготвен от нея, и често го нарича своя гордост, наред със спорния проект за „социализация“ и „атракциони“ в пещера „Леденика“, който бе описан в „Черна книга на правителственото разхищение 2015“.

ПЪРВОТО ПОТЪВАНЕ

Когато са подписани договорите с „Понсстройинженеринг“ и консорциумите с „Водстрой 98“, вече има ясни и публични индикации, че фирмите може да имат затруднения. През 2012 г. оборотът на „Водстрой 98“ е едва 22 млн. лв., а опитът є в строителството не е особено голям. Междувременно кризата е засегнала „Понс холдинг“, компанията майка на другия изпълнител по водния цикъл. Холдингът спира плащания, натрупва дългове и през 2013г. се стига до крайна мярка – запори и търг за продажба на имущество. Подобни търгове от частни съдебни изпълнители винаги са предшествани от дела поне месеци предварително. Така че няма как да не се е знаело за проблемите, ако някой от общината си е направил труда да проверява.

Затрудненията ще проличат съвсем скоро, когато Враца се оказва разкопана, с постоянно спиращо водоснабдяване и все по-отдалечаващ се краен срок. Общината вече признава, че има затруднения и забавяне. В края на 2013 г. на единствения явил се кандидат е възложена поръчката за реконструкция на водопровода от яз. Среченска бара за 46.3 млн. лв. Печеливш е консорциум „МС-Техно-Хидро“, в който влизат „М и С Бетон“, „Техноекспортстрой“ и румънската „Хидроконструкция“. Компанията „М и С Бетон“ се приема за близка до „Понстрой“, а „Техноекспортстрой“ е обвързана с КТБ. Точно в тази банка е гаранцията, представена на общината. От 2014 г. започва официалното потъване на средства. Първо – кметът решава да даде 11 млн. лв. аванс на „МС-Техно-Хидро“ без одобрението на надзорника. Парите така и потъват, без да е свършена реална работа.

ОЩЕ ПО-ДЪЛБОКО

Малка подробност е, че водопроводът няма как да бъде построен без проблеми – в проекта старият водопровод липсва на кадастралната карта. Над него има стотици частни имоти, гори и защитени местности. Враца се намира непосредствено до границите на Природен парк „Врачански Балкан“ и всяко строителство трябва да се съобразява с екологичното законодателство. Заради пропуските регионално министерство отказва разрешително за строеж. Едва през юли 2018 г. правителството учредява безсрочен сервитут върху горски територии, за да може да се изгради водопроводът. Общината започна да преговаря за отчуждаване на имотите по пътя му.

Междувременно КТБ е затворена и обявена в несъстоятелност и така банковата гаранция на консорциума за „Среченска бара“ вече я няма. В общината са наясно, че нито се работи качествено, нито има шанс сроковете от 16 и 36 месеца да се спазят. Подадено е искане проектът да бъде прехвърлен към новия програмен период на ЕС. Тъй като водният цикъл е започнат и подготвен за програмния период 2009–2013 г., правилата налагат да се приключи в определения срок. В противен случай похарчените пари няма да бъдат възстановени.

КАКВОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ СПАСЕНО

Изборите през октомври 2015 г. са спечелени от Калин Каменов, който влиза в общината с нов екип и трябва да се справя със сериозните финансови проблеми. Община Враца е назад с изпълнител, който не си върши работата, има реален риск от загуба на стотици милиони, а воден цикъл няма. Общината започва да налага неустойки от 20% от стойността на договорите и се завърта в порочен кръг – работата не е свършена, но на изпълнителите са плащани пари. Ако се спре напълно плащането, те съвсем няма да искат да свършат уж започнатото. Единственото решение е удържане на бъдещи плащания и много преговори – така малко по малко строежите потръгват.

ГОЛЯМОТО ПОТЪВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ

През 2016 г. „Водстрой 98“ е продадена на „Хидрострой“, плащанията и работата отново се бавят. Финансовите проблеми на „Понсстрой“ стават толкова сериозни, че кредиторът Българска банка за развитие (ББР) я взема под контрол. За щастие, ЕК се съгласява проектът да бъде прехвърлен за периода 2014–2020 г.

С много преговори и усилия Етап 1 и пречиствателната станция все пак са завършени и вече имат акт 16. В началото на 2018 г. по време на посещение във Враца министърът на околната среда Нено Димов обявява, че е предизвикателство завършването на етапа „Среченска бара“, но се надява да се намери вариант за завършването му. Тогава той обявява, че във втората фаза на проекта ще бъдат вложени близо 115 млн. лв., от които 80 млн. лв. идват от оперативна програма „Околна среда“.

Малко прибързано в края на 2017 г. доста медии обявиха, че водният цикъл е приключил. Твърдението е пресилено и тепърва ще видим кога ще бъде напълно приключено всичко. Вероятно тогава може да направим и точна сметка колко е струвал зле подготвеният проект, който, както изглежда, ще се проточи поне 10 години. Утехата е, че все пак решения бяха намерени – макар и с цената на много време, пари и компромиси.

ИЗТОЧНИЦИ

Интегриран проект за воден цикъл на гр. Враца https://goo.gl/97h8vc

Поръчка за Етап 2:

https://goo.gl/j8v4V2

Кой стои зад „Джи Пи Груп“, „Водстрой 98“ и „ПСТ Груп“

https://goo.gl/sXDRfM

Европроектът на ужасите

https://goo.gl/biX7H8

Леденика – туризъм без сезони

https://goo.gl/CrE2aF

Поръчката за Среченска бара:

https://goo.gl/zYYaxy

Надзор:

https://goo.gl/5W4Fas

История на търговете от общината:

http://www.vratza.bg/?category=37

Договори:

http://www.vratza.bg/?category=37&sub=327

Б. ред. - Този текст е от "Черна книга на правителственото разхищение в България 2018", която се издава от Фондация за свободата "Фридрих Науман". Всички публикации в книгата са напълно свободни за препубликуване като идеята е да достигнат до възможно най-широк кръг читатели.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1246

2

kokoten

13.02 2019 в 10:16

Какви ченгета те гонят бе,пич....елементарна некадърност...Петя Аврамова е върха на некадърността....когато отначало осереш един проект после е много трудно да се оправят нещата....