Европейска столица на пропуснатите ползи

Последна промяна на 03 февруари 2019 в 07:23 2832 0

Пловдив е Европейска столица на културата през 2019 г. За подготовката бяха отделени десетки милиони лева на данъкоплатците, но месец преди официалното откриване резултатите все още ги няма. Забавянето върви заедно и с липса на прозрачност за част от разходите.

През септември 2014 г. международното жури определя Пловдив за победител в конкурса за титлата Европейска столица на културата в надпревара със София, Варна и Велико Търново, а през май 2015 г. Съветът на министрите на Европейския съюз официално обявява Пловдив и италианския Матера за европейски столици на културата за 2019 г.

Минават почти пет години. Местната власт в Пловдив има достатъчно време, за да подготви богата културна програма, да подобри инфраструктурата на града, да реставрира културно-историческите си паметници и да съживи няколко публични пространства. Всички тези задачи общината сама си е поставила в концепцията на „Пловдив 2019“, с която градът печели авторитетното домакинство. Днес почти нито един от предвидените проекти не е завършен.

ПАРИ ЛИ НЯМАШЕ?

Всъщност пари има достатъчно – резултати няма. Финансирането в подкрепа на Европейска столица на културата е утвърдено от Министерския съвет с Многогодишната програма за периода 2015–2019 г. За подготовката на домакинството са определени 76.4 млн. лв. От тази сума 20 млн. лв. се предоставят от държавния бюджет, 46.4 млн. лв. трябва да осигури от своя бюджет Община Пловдив, 10 млн. лв. да се набавят от спонсори и други източници. Т.е. огромна част от сметката е предвидена за данъкоплатците.

Държавната субсидия е предвидена изключително за обновяване на културната инфраструктура. Само че обектите, включени в програмата и определени от самата община, ги няма. Става дума за изграждане на нов арт квартал, наречен Тютюнев град, ремонт на емблематичното за града кино „Космос“, реновиране на художествени галерии и промяна на облика на централния площад.

Броени дни преди официалното откриване на Европейска столица на културата, насрочено за 12 януари, Пловдив реално има само зоологическа градина, която обаче не е въведена в експлоатация, разкопан площад и един частично ремонтиран подлез под него.

НИЩО НЕ Е ГОТОВО

Зоопаркът с шестте маймуни е първият обект от инфраструктурата на Европейска столица на културата, който още през 2015 г. погълна 4 млн. лева от държавната субсидия и подробно е описан в „Черна книга на правителственото разхищение 2017“. Делото все още не е приключено. През юни 2018 г. специализираният съд в София го върна на прокуратурата за допълнителни доказателства по обвинението. Въпреки че зоопаркът не работи, за него е създадено специално общинско предприятие „Зоопарк Пловдив“ и дузина негови служители вече две години се издържат от общинския бюджет.

Площад „Централен“ трябваше да се превърне в един от най-зрелищните арт центрове. Но и това не се случи. Строително-монтажните работи започнаха едва няколко месеца преди старта на Европейска столица на културата. Използва се любимата форма на общината – „инженеринг“, т.е. избраната на търга фирма има задължението да направи проект и след това да го изпълни. Това лишава данъкоплатците от възможността да проследят архитектурен конкурс и публично обсъждане на проекти. Появиха се и въпроси как са определени точно 12 млн. лева за площада, при положение че обществената поръчка се проведе без проект и количествено-стойностна сметка. Римският форум на Филипопол също няма да посреща туристи реставриран, въпреки че първоначалните намерения бяха с тези 12 млн. лева да бъде свършена и тази работа.

Бившето кино „Космос“ наподобява гробница на безстопанствеността. Двуетажната общинска сграда със зала за 900 зрители стои под ключ четвърт век. В програмата на Европейска столица на културата киното фигурира като един от арт центрове. Галерията, предоставена за ползване на Дружеството на пловдивските художници, е съборена, а нова не е построена. Тютюневият град продължава да е в руини, а според програмата на Европейска столица на културата трябваше да стане вторият градски арт квартал по подобие на „Капана“.

И БАВНО, И НЕПРОЗРАЧНО

Забавянето невинаги е свързано с разхищение на публични средства. Често става дума за неспособност на администрацията да планира дългосрочно, да подготвя проекти и да провежда открити процедури. Когато няма прозрачност обаче, данъкоплатците имат право на съмнения. А такива в Пловдив бяха многократно изказвани публично. Средствата от държавната субсидия бяха няколко пъти преразпределяни за обектите, защото поради липсата на проекти цените им се променяха в движение. Пловдивчани не са получили публичен отговор на въпроса къде са инвестирани 46 млн. лв., които Община Пловдив трябваше да осигури от своя бюджет. Според откъслечни обяснения на администрацията с тези пари се издържат културните институции и културният календар на Пловдив, които си съществуват обаче много преди да се отделят пари за Европейска столица на културата. Дейността на фондация „Пловдив 2019“ е капсулирана в рамките на тесен кръг от хора. За седем години фондацията претърпя многократни кадрови трусове, включтелно и в ръководния състав. На сайта може да бъдат открити отчети по години, в които има общи наименования на дейности, но в нито един от тях няма данни за изхарчените пари.

Информационната завеса над „Пловдив 2019“ предизвика недоволство в Общинския съвет, който отказа да гласува бюджета на фондацията, докато ръководството не представи подробен отчет за разходите и програмата за 2018 г. Така пловдивчани видяха най-накрая конкретни числа и много от тях останаха неприятно изненадани.

КЪДЕ ОТИВАТ 12.5 МЛН. ЛВ. ЗА ГОДИНА?

През 2018 г. фондацията разполага с 12.5 млн. лв. бюджет, завишен два пъти и половина спрямо предходната година. Близо 8 млн. лв. са планирани за дейности, свързани с подготовката и финансиране на проекти. За собственото си съществуване „Пловдив 2019“ харчи 1.7 млн. лв., от които 709 340 лв. са за възнаграждения на персонала. (Управителният съвет работи без заплащане). За външни услуги са заделени 158 000 лв., за командировки и участие в между- народни срещи – 80 000.

Недоумение предизвика фактът, че фондацията наема офис в частна сграда, при положение че вече има предоставени общински помещения в центъра на града. Това не пречи на ръководството да наеме още един офис – два етажа в един от малкото ремонтирани складове в т.нар. Тютюнев град. Договорът за наем на частния имот е сключен за две години, а в годишния бюджет на „Пловдив 2019“ за новия офис са осигурени 303 000 лв., отделно 110 000 лв. за ремонт. Отново без публично обяснение защо.

Разбира се, всички в Пловдив се надяват градът да се представи достойно като домакин на Европейска столица на културата. Официалното откриване на събитието е на 12 януари 2019 г. Светлинното шоу е невиждано, по думите на представители на местната администрация. Невиждани са и големите инфраструктурни проекти, с които Пловдив трябваше да посрещне авторитетното домакинство.

ИЗТОЧНИЦИ

Концепция за Пловдив 2019
https://goo.gl/4fYd9Q

Многогодишна програма 2015–2019 за подготовката на ЕСК

https://goo.gl/ccYvXz

Черна книга 2017

https://goo.gl/r6fRn3

Отчети на фондация „Пловдив 2019“

http://plovdiv2019.eu/bg/documents

Решение на Общински съвет за приемане на финансовия отчет на „Пловдив 2019“ https://goo.gl/p73qYf

Б. ред. - Този текст е от "Черна книга на правителственото разхищение в България 2018", която се издава от Фондация за свободата "Фридрих Науман". Всички публикации в книгата са напълно свободни за препубликуване като идеята е да достигнат до възможно най-широк кръг читатели.