Варна най-активна срещу ACTA след София

Варна беше най-активния град в протеста срещу споразумението ACTA след София, където очаквано се организираха най-много хора. В морската ни столица на улицата излязоха близо 500 души. Един от оригиналните им лозунги беше : "ACTA - комунист в агнешка кожа". "Това споразумение не може да защити потребителите, поне не в сегашния си вид. Ще нанесе много по-големи вреди, отколкото ще помогне", коментира Християн Христов, един от организаторите на варненския протест. В Бургас инициативата срещу ACTA успя да изкара на улицата 200 души. Те се събраха на площад "Тройката" и скандираха "И преди, и сега интернет е свобода", което беше общ лозунг за всички градове. В протеста в Бургас се включи Любен Дилов-син. Той обяви, че участва като автор и издател. "Споразумението е вредно за ЕС в много аспекти. Не знам доколко потребителите разбират за какво става дума, но простичко бих го обяснил така - то е все едно преди 20 години да задължиш телеграфо-пощенските служители да четат телеграмите и да казват - тази ще пусна, тази няма", обясни Дилов-син. В Пловдив пък близо 350 души участваха в шествието срещу цензурата в интернет. Сред техните оригинални лозунги беше: "Не щем ний Европа, не щем ний Шенген, искаме само АСТА отменен". Протестиращите бяха от всички възрасти. След като минаха през главната улица на града, пловдивчани се събраха пред кметството, където скандираха исканията си. В Русе и Велико Търново към световния протест срещу ограничаване правата в интернет се присъединиха по стотина души. Във Велико Търново повечето участници носеха маски, символ на движението "Анонимните", които станаха и символ на отпора срещу споразумението ACTA. Шествия имаше още в Стара Загора, Видин, Разград и Габрово. В Разград организацията на протеста не беше добра. Общината не е била уведомена, което е задължително по закон и затова полицията имаше основание да обяви акцията за незаконна. В един момент униформените в центъра на града бяха в пъти повече от събралите се младежи. Полицаите се престараха, като събраха личните карти на кандидат-протестиращите и записваха в тефтерчета имената им.