Вторачвайки се в метода на гласуване - с машина, с хартия - партиите бягаха от коментар на истинските проблеми: социални, икономически, политически. За да не коментираме, че избирателите отказват да гласуват, защото отиват четвърти и пети път на избори и нямат никаква мотивация, политическите партии се насочват към метода на гласуване, определяйки го като причина за техния слаб или по-висок/по-нисък резултат, което реално погледнато не е така.

Несериозното политическо говорене преди вота, включително по законопроекта за изменение на Изборния кодекс "в 12 без 5" е създало усещането, че законът не работи добре и че са налице манипулации, дори когато тях ги няма.

Такива изводи прави Лазарина Бонева, докато работи върху мониторинга на политическите послания в кампанията преди поредните предсрочни парламентарни избори у нас, проведени през април. Вече завършен, той беше представен вчера пред медиите. Авторът му е Института за социална интеграция (ИСИ), в партньорство с фондация "Фридрих Еберт".

Задачата на Бонева е била изготвянето на мониторинг върху промените в Изборния кодекс и отражението им върху изборния процес. Какво показва той?

Законодателен анализ

Започнахме тази работа през 2021 г., когато бяхме на избори три пъти и трите избора се проведоха след промени в изборното законодателство. Завършваме цикъла сега, с изборите от април, ако, разбира се, няма нови предсрочни избори - коментира Бонева.

Основно нейно заключение заключение на база положения труд е, че парламентът вече системно нарушава или заобикаля Закона за нормативните актове (ЗНА), като приема промените в Изборния кодекс (ИК) бързо, на парче, без да се спазват съответните разпоредби.

"Например в чл. 19 от ЗНА е предвидено, че законопроект за изменение на всеки закон, включително ИК, трябва да премине през оценка на въздействието на проекта. Това този път не се случи. По-тревожното е, че не се случваше и предходните пъти. Естествено, оправданието винаги е, че парламентът е с кратък живот, защото не могат да формират правителство и "Дайте сега да приемем Изборния кодекс, да направим няколко изменения и да продължим нататък". Това обаче води до огромни проблеми впоследствие при прилагането му и до редица недоразумения, които се създават в обществото, в избирателите, в членовете на избирателните комисии.

Спокойно мога да кажа, че става дума не само за секционни и районни, а дори за ЦИК, която многократно е оставяна от законодателя да дописва Изборния кодекс, респективно да решава, а не само да тълкува ИК, и непрекъснато да решава нови и нови казуси. Този процес се мултиплицира и надолу – в районните комисии и секционните, които на избори всеки път имат нови и нови предизвикателства.

Законодателят просто създава, да не кажа некачествено, но не достатъчно качествено законодателство", казва Лазарина.

Друг значим проблем, откроил се при мониторинга, е липсата на обосновка за финансовите средства, необходими за прилагане на новата уредба. "Тоест ако ние ще гласуваме с машини или няма да гласуваме с машини, ако ще слагаме камери и ще има видеонаблюдение, или няма да има – това трябва да върви с предварително разписан план, прогнози за финансиране и логистични, технически и други проблеми, които могат да възникнат."

Тъй като това не се случва, решенията какво как да се случва се вземат "в движение". "И от наблюдението ни над много секции можем да кажем, че не се касае за някакъв вид манипулация или недобросъвестност на членовете на СИК или на избирателите, а се касае просто до технически проблеми, които на централно ниво ЦИК е оставена да решава, защото работи с недостатъчно качествено законодателство."

Законът за нормативните актове задължава депутатите да проведат обществени консултации, преди да гласуват промени. Това при ИК също не се случва, "или се случва максимум в обема на това да попитат обществения съвет на ЦИК или да адресират до определени НПО запитвания: „Какво мислите за това? Дайте писмени становища“. Само че, както разбирате, всичко това е в "12 без 5". Влизат на обсъждане в правна комисия в 12. В 12 без 10 идват тези становища. Често те биват непрочетени и несъобразени и всички сме свидетели как през нощта се провеждат скандални дебати между тях, които често нямат никакви правни аргументи, а обсъжданията за промени в ИК се превръщат в арена на предизборни кампании, личностни конфликти и други".

"Проблемът от цялото това несериозно политическо говорене е, че в обществото се създава усещането, че законът не работи добре, че са налице манипулации, дори когато тях ги няма", казва Лазарина Бонева.

За нея най-големият проблем е липсата на оценка на въздействието.

"Когато се направи законодателна промяна, която регламентира, че машината ще отпечатва бюлетината, вместо да пуска контролна разписка, за да се види дали това работи или не, трябва да минат поне два, три избора (по този ред) и съответно да се направят оценка и анализ. При нас какво се случва? Правим една промяна, след което до следващите избори отново се връщаме и изменяме това, като най-честите промени в последните две години касаят метода на гласуване, тоест на хартия ли гласуваме, с машина ли гласуваме, как точно с машина, какъв е софтуерът, печата ли, не печата ли и така нататък.

Общо взето, в обсъжданията в парламентарните комисии за първо и второ четене на ИК има всякакви други, но не и сериозни правни аргументи и като цяло аргументите, които се изнасят там, показват, че се опитваме чрез метода на гласуване да решим социални, икономически и политически проблеми. Очакваме да ни ги реши една машина. А това няма как да се случи, сами разбирате. Премества се фокусът. За да не говорим за това, че имаме проблем с намиране на членове на избирателни комисии, защото да речем възнаграждението не е достатъчно и изборният процес е много натоварен, или за да не коментираме, че избирателите отказват да гласуват, защото отиват на четвърти и пети път на избори и нямат никаква мотивация, политическите партии се насочват към метода на гласуване, определяйки го като причина за техния слаб или по-висок/по-нисък резултат, което реално погледнато не е така."

От хаотичните промени в изборното законодателство, предшествали изборите през април, Бонева е най-възмутена от обезсмислянето на машинното гласуване.

"Най-същественото, което ме възмущава, е, че с отпечатването на бюлетината от машина, а не на контролна разписка, на практика обезсмислиха машинното гласуване, защото това отново е гласуване с хартиена бюлетина, само че разликата е, че това не е бюлетина, която е изпечатана в печатницата на БНБ, както са обикновените хартиени бюлетини, а е бюлетина, която е пуснала машината и отново отвориха врата за манипулации", обяснява тя.

В резултат на камерите се вижда как при броенето на бюлетините се казва едно число, а в протокола пише друго. Дали става дума за техническа грешка или за злоупотреба не може да се каже със сигурност, но е факт, че при предишния ред на гласуване с машини, с контролни разписки имаше контрол върху този процес.

"Промените от декември връщат ситуацията, в която бяхме в началото на хартиената бюлетина. Не използваме машините по предназначение и се губи целият им смисъл", заключава Лазарина.

Хартиеното гласуване, освен това, допуска, особено в малките населени места, проблеми с тайната на вота. "В една малка секция с 300 избиратели дойдат да гласуват 50 и трима са на машина. Виждайки бюлетината, почват да гадаят кой как е гласувал."

Видеозаснемането

То трябва да остане - категорична е Свилена Гражданска от Обществения съвет към Централната избирателна комисия.

Наред със забавни реплики, като "Телевизорът включен ли е вече, да започваме ли?"; "Красива ли съм пред камерата?"; "Моля, не ме снимайте" и др., видеонаблюдението успя да дисциплинира някои СИК-ове да следват методическите указания на ЦИК, отбелязва тя. То помогна някои грешки при изборния процес да се премахнат.

За Гражданска видеонаблюдението осигурява много добра база за анализ на изборното броене.

Тя обърна внимание на още един проблем, създаден от законодателя - параваните.

"Нямаше почти заседание на ЦИК, на което да не се четеше писмо, свързано с параваните. За тях отговаряше Министерският съвет, който написа до общините през февруари, че те носят отговорността за осигуряване на това средство на изборния процес. ЦИК всяка седмица даваше писма за сведения и ги препращаше на компетентните институции. Постоянно идваха, дори в изборния ден, писма, жалби, че не се спазва точно Изборният кодекс.

В писмо до ЦИК от Столичната община дори писаха, че са отворили речника на БАН, за да разберат каква е разликата между параван и кабина", разказа Гражданска и посъветва да се приемат технически характеристики за параван, "за да може в следващите избори да я няма тази постоянно течаща кореспонденция и да е ясно".

Сигналите за взривни устройства бяха за пръв път толкова много на тези избори и доведоха до промяна на наредбата как трябва да се реагира.

Медиен анализ

В рамките на мониторинга е направен и медиен анализ, който обхваща периода 3 март – 1 април. Проследени са посланията на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) , ГЕРБ-СДС, ДПС, „Възраждане“, „БСП за България“, „Български възход“, „Левицата!“ и „Има такъв народ“ (ИТН), отправени чрез БНТ, бТВ и Нова ТВ. Изследването обхваща темите доходи и социална политика, влизане на България в еврозоната и Шенген, съдебна реформа, енергетика, войната в Украйна и възможността за съставяне на редовен кабинет.

По темата за високата инфлация ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са изтъквали, че противниковата коалиция е виновна с най-разнообразни аргументи: финансовата политика на кабинета "Петков"; неработещите контролни органи; войната в Украйна. За "Възраждане" инфлацията е следствие от "безумната" политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на американския фискален резерв. БСП също видели в корена на проблема "непремерени решения от Брюксел".

И за ГЕРБ-СДС, и за ПП-ДБ присъединяването на България към еврозоната и Шенгенското пространство са били основни приоритети, а ДПС са обещали, ако влязат във властта, да осигурят и едното, и другото. "Възраждане" пък положили цялата си кампания върху призивите за референдум за запазване на българския лев. БСП заели позицията "Подкрепяме присъединяването, но не сега", отбелязва БТА.

Трудно може да се каже, че съдебната реформа е създала съдържателен дебат, а по-скоро спорове чий законопроект е по-добър.

Подобно е положението с енергетиката. Партийците се съсредоточили върху въпроса кой какви заслуги има. Друг въпрос за разговори са били енергийните помощи.

Кампанията е откроила и сериозното разделение между политическите сили "за" и "против" предоставяне на военно-техническа помощ на Украйна. Тук е налице и пусната фалшива новина - за изпращане на военни.