Въвеждат облекчения за длъжниците към съдебните изпълнители

С промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се въвеждат известни облекчения за длъжниците, към които има влязло в сила изпълнително дело. 

Промените са публикувани на сайта на Министерството на правосъдието. 

Една от промените е свързана с адекватността на правната принуда, така че да не се стига до излишно блокиране на дейността на длъжника. Към момента частните съдебни изпълнители имат право да блокират всички сметки на фирмите, като по този начин се пречи на работата им - длъжникът, освен всичко друго, изпада в ситуацията да не може да си изплаща задълженията към доставчици, както и да плаща заплатите на работниците си. Това може да доведе и до фалит на предприятието. 

В мотивите на правосъдното министерство към промените е записано: "Тези отклонения не рядко водят до блокиране на дейността на длъжника, включително до невъзможност да се заплащат договорени доставки и заплати на работници и служители. С изричното въвеждане на принципа за адекватност и съразмерност на правната принуда в чл. 426 се цели да се предотвратят посочените негативни последици и да се гарантира законосъобразното протичане на процеса."

В същото време промените въвежда електронният запор върху вземания по сметки в банка. Очакваният ефект е увеличаване на ефективността на производството и намаляване на таксата на това действие по изпълнението. 

Предлагат се и два варианта за подсъдността на изпълнителното производство. При едната редакция на чл. 427 от ГПК се предлага насочване на изпълнителните дела, освен в районите, където ще се осребрява имуществото, но и там, където реално се намира длъжникът. При този вариант остава принципът, че молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението, съответно движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника, както и по местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения. 

С промените се цели ограничаване на практиката кредиторите да прехвърлят свободно делата си от един съдебен изпълнител на друг. 

Вторият вариант на редакцията предвижда единствено допълнителната защита на взискателя по вземания за възнаграждение или обезщетение за работа. 

С цел разширяване на възможностите за доброволно издължаване, съответно - и запазване на имуществото на длъжниците, се предлага намаляване на първоначалната доброволна вноска, с внасянето на която длъжникът може да поиска спиране на изпълнението - от 30 на 20 процента от задължението.

Има и промени в текстовете, които касаят публичната продан на запорирано имущество. Въвежда се правилото за задължително назначаване на вещо лице за вещи на стойност над 5 000 лв., автомобили, кораби и въздухоплавателни средства. Предвижда се всяка от страните да може оспори цената на вещта към определянето ѝ и да поиска нова оценка с назначаване на вещо лице. Предлага се увеличение на началната цена от 75 на 85 процента от стойността на вещта. 

Разширява се обхватът на действията на съдебния изпълнител, които могат да се обжалват. Сред тях е и отказът му да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, както и отказът да извърши нова оценка на имуществото, когато определената цена е била оспорена.

Премахва се възможността за подаване на множество наддавателни предложения при публичната продан, както и за манипулиране на търговете чрез писмена оферта на нереално висока цена. Целта е да се прекрати съществуващата практика наддавачи да подават няколко писмени предложения, едно от които с много висока цена, след което обаче не внасят цената и така осуетяват устното наддаване и придобиват имотите на ниски цени.

Още по темата

28/11/2012 България

Съдебните изпълнители вземат 1 млрд. лева от длъжници за 1 г.

16/11/2012 България

Бирник остави инвалид без пенсия

25/10/2012 България

Съдия-изпълнител вдигна запор под заплаха от съд

29/09/2012 Разследване

Омагьосан кръг или частен съдебен рекет

Следете новините ни в GoogleNews