Засега спорният законопрокет на Министерския съвет за промени в Наказателния кодекс, касаещ корупцията в частния сектор, остава за разглеждане в Народното събрание. 

Това стана ясно след общественото обсъждане на промените, което се проведе по време на днешното заседание на парламентарната комисия по правни въпроси.

Законопроектът предвижда пренасяне на правилата за престъпленията от публичния в частния сектор.

До обсъждането се стигна, след като миналата седмица ГЕРБ оттегли от програма на депутатите разглеждането на първо четене на няколко законопроекта за промени в Наказателния кодекс и поиска то да бъде отложено с 10 дни. Мотивът беше именно провеждането на дискусия по едно от предложенията - това на Министерския съвет.

Председателят на комисията Данаил Кирилов обясни, че единственият начин текстовете да бъдат изтеглени е такова решение да бъде взето от Министерския съвет. "Би следвало да попитате министъра на правосъдието дали смята да внесе доклад за оттегляне", добави той.

Кирилов обясни, че има идея между двете четения на законопроекта да бъде създадена работна група, която да прецизира текстовете. "Оттук нататък предстои обсъждане в пленарната зала. Това обсъждане ще се състои, когато законопроектът влезе в програмата на Народното събрание, а решението кога ще стане това - се взима от Председателския съвет на Народното събрание", обясни той.

На въпрос дали е възможно Министерският съвет да изтегли спорните текстове правосъдният министър отговори единствено: "Вие чухте ли предложението за създаване на работна група в широк състав?". 

По време на днешното обсъждане промените, предложени от правителството, бяха подложени на сериозни критики. Една от тях беше, че дават прекалено големи правомощия на прокуратурата да се меси в частния сектор. Текстовете предизвикаха и други притеснения - че представляват намеса на държавата в частния сектор и дори, че биха могли да превърнат всеки българин в потенциален престъпник. Критики към законопроекта на Министерския съвет отправиха от четирите най-големи работодателски организации, от Висшия адвокатски съвет и от Върховния касационен съд.

В началото на публичното обсъждане Цачева призова депутатите да гласуват на първо четене промените, а след това текстът да претърпи редакции. "Не намирам за основателно цялостното отхвърляне на законопроекта, каквито гласове се чуха", каза по време на дебата министърът на правосъдието Цецка Цачева. Тя мотивира внасянето на законопроета с препоръки към страната ни в докладите по механизма за сътрудничество. 

"Аз съм далеч от мисълта, че сме предложили най-добрата редакция и след дебати депутатите биха могли да предложат по-правилни редакции от нашите. Също така - не мога да приема, че в този законопроект става дума за чиновнически произвол", добави тя и подчерта, че не приема мненията, че този "законопроект, видите ли, изненадващо е влязъл в Народното събрание". По думите ѝ текстовете са минали всички необходими процедури.

На подобна позиция застана и Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. По думите му обаче не трябва да се бърза с подобни текстове - първо трябва да се натрупа опит от частни примери като тези с КТБ и ЧЕЗ. 

"Подкрепям законопроекта, но трябва да бъде прецизиран - да не се въвеждат нови положения там, където вече има действащи такива", каза Руслан Стефанов от центъра за изследване на демокрацията.

Работодателските организации поискаха текстовете да бъдат изтеглени

"Очевидно има проблем, след като обсъждаме законопроект, приет от правната комисия на първо четене. Според нас не може да бъде отстранен този проблем, защото заданието е грешно. Не може да бъде търсена аналогия там, където тя не съществува. А именно - да се пренесат правилата за престъпленията от публичния в частния сектор", каза Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Той подчерта, че не вижда каква роля може да има прокурор в частния сектор. "В частния сектор има свобода на договаряне, кой точно ще прецени, че е ощетен, ако не договарящите се страни", каза Велев. Той подчерта, че банките, застрахователните компании и борсите, които оперират с чужди пари, и в момента се регулират от държавата.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) изразиха позицията си, че е по-добре законопроектът да бъде изтеглен, за да се види дали въобще е възможно правилата за престъпленията в публичния сектор да се пренесат в частния и до каква степен това може да стане.

"В този си вид законопроектът дава шмайзери на хора, които не са ходили в казарма", коментира изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов.

Вицепрезидентът (2012- 2017) и зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК) Маргарита Попова също застана зад тезата, че е по-добре законопроектът да бъде оттеглен. Тя добави, че за частния сектор административната тежест, а не корупцията, е най-големият проблем. 

"Няма нищо страшно, ако ние решим, след това обществено обсъждане, да дръпнем назад тези законопрокти, да дръпнем напред борбата с корупцията и намаляването на административната тежест", каза Попова и обясни, че страната ни не трябва да бърза да приема промени в Наказателния кодекс заради натиск, които идва ЕС. 

Попова подчерта, че от БСК са представили своята позиция по законопроекта и там са представени проблеми с конкретни параграфи. "Работодателите напълно не приемат тези параграфи, те биха позволили магистратски произвол", обясни тя.

В общественото пространство доловихме едно усещане, че тези, които сме против този законопроект, ще носим отговорност. Беше добавено, че ще носим морална отговорност. В правото обаче няма понятие като морал, допълни Попова.

Съдии и адвокати - също с критики към текстовете

От Висшия адвокатски съвет коментираха, че предложените текстове са изградени изцяло на грешна философия и не може механично да се пренасят нормите срещу корупцията в публичния сектор за частния такъв.

"Представете си хипотезата, че забавеното плащане на една заплата може да доведе до там, че работникът не може да се разплати с банката и вредите могат да се мултиплицират. Налице ли са вредните последици, умишлено ли е извършено - разбира се, знаят, че не са платили", коментира Милен Ралчев от Висшия адвокатски съвет по повод текста.

От Върховният касационен съд (ВКС) подчертаха, че нищо не налага приемането на тези текстове и променянето на действащия Наказателен кодекс. Обясниха обаче, че в законопроекта има и добри правни норми, които може все пак да бъдат приети.

Според прокуратурата част от текстовете са добри, но някои промени не могат да бъдат одобрени от тях. Въпреки това зам.-главният прокурор Пенка Богданова избра да говори повече за "достойнствата на текстовете", отколкото за пропуските в него.

"Този проект не касае само предложения за промени на норми в частния сектор. Той предлага да се види възможността от изменения в ключови части от НК - престъпленията по служба, подкупите. Положително се отнасяме и към идеята за изравняване на санкциите за активен и пасивен подкуп", каза Богданова и подчерта, че все пак трябва внимателно да се премислят промените, отнасящи се за корупцията в частния сектор.

Още по темата

28/03/2018

Политика

Обсъждат спорните промени срещу корупцията в частния сектор

22/03/2018

Политика

ГЕРБ с обществено обсъждане на спорните промени срещу корупцията в частния сектор

21/03/2018

Политика

Отложиха приемането на спорните промени срещу корупцията в частния сектор

13/12/2017

Политика

Правителството предложи да се наказва за корупция и в частния сектор