Членовете на бъдещата Комисия за противодействие на корупцията ще са трима, които ще се ротират на председателското място. Кандидатите ще се оценяват от номинационен борд, като финалното решение за избирането им ще се взема от Народното събрание с мнозинство от поне две трети.

Това решиха окончателно депутатите с приетите промени в Законопроекта за противодействие на корупцията, с който антикорупционната комисия (КПКОНПИ) се разделя на две - едната ще се занимава с незаконно придобито имущество, а другата - с противодействие на корупцията. Днешното пленарно заседание не бе достатъчно за окончателното приемане на текстовете, като гласуването ще продължи и утре.

Антикорупционният закон забуксува още на старта

Законът влезе в пленарната зала на извънредното заседание вчера, но депутатите си дадоха 20-минутна почивка, която продължи почти два часа, а след нея се разпуснаха. Причината е неразбирателството в (не)коалицията и механизмите за избор на членове на бъдещата Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Така антикорупционната реформа се оказа заложник на вътрешните саги между ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ. 

Защо и как

Реформата в КПКОНПИ, освен ключова за борбата с корупцията по високите етажи на властта, е част от Плана за възстановяване и устойчивост. Приемането на текстовете е свързано с получаването на втория транш по ПВУ. Приемането на текстовете трябваше да се случи миналата есен, както е разписано в Националния план. За тази една година обаче по текстовете нямаше никакъв напредък, освен тупане на топката. А управляващите се надяват, че с приемането на тези текстове България ще влезе в Шенген в края на годината - след изборите в Нидерландия през декември. Една от двете страни, които ни спъва. Другата е Австрия.

Пътят на законопроекта бе дълъг и претърпя редица обрати. Първо - текстовете залежаха само на хартия в предходните няколко парламента. През лятото на тази година (не)коалицията между ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС се разбра и законопроектът влезе в комисия за първо четене. Там се случи и първата изненада. От три законопроекта - на бившия служебен правосъден министър Крум Зарков, на ПП-ДБ и на ГЕРБ-СДС - мина само версията на депутатите на Бойко Борисов. Законопроектът бе приет в зала на 21 юни, но мнозинството в парламента отложи разглеждането му до миналата седмица, когато текстовете бяха приети на второ четене в комисия. Изненадващо обаче законопроектът беше тотално променен.

Промяна на промяната

По време на заседанието на парламентарната правна комисия преди седмица бившият ѝ ротационен председател Стою Стоев от ПП-ДБ реши да не следва каналния ред и вместо да внесе предложенията си между двете четения, избра да ги предложи директно в пленарната зала. Те минаха, но създадоха напрежение в мнозинството, заради което и работата по антикорупционния закон забуксува още на старта вчера. Подводният камък се оказа лансираната от ПП-ДБ "номинационна комисия" и как тя да се произнася за кандидатите.

В крайна сметка днес депутатите решиха членовете на антикорупционния орган да са трима с мандат от шест години. Те трябва да имат юридическо или икономическо образование и минимум седем години юридически стаж или седем години професионален опит в службите за сигурност и обществен ред и да са хора с висше икономическо образование. В доклада на комисията бе заложено минимум пет години професионален стаж, вместо първоначалното изискване от десет години юридически опит. 

Ротации ще има и в противокорупционния орган - тримата от членовете ще се ротират на всеки две години, през които всеки от тях ще става председател на КПК.

Членовете на антикорупционната комисия ще се избират  с мнозинство от две трети. Те ще имат право на един мандат. Срещу тази идея вчера скочи Радомир Чолаков заяви, че в Конституцията изрично е заложено, че парламентът взима решение с мнозинство от половината плюс един от присъстващите, освен за случаите, за които основният закон предвижда друго. Чолаков декларира, че групата му ще подкрепи предложението, но веднага след приемането на законопроекта ще сезира Конституционния съд.

Предложения за членове на КПК могат да правят не само народни представители, но и юридически лица с нестопанска цел в обществена полза. При всеки избор на ръководство на Комисията се сформира нарочен номинационен борд от пет независими членове - по един член, предложен от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерство на правосъдието, Омбудсмана на Република България и от Сметната палата. Номинационния борд ще извършва оценка на професионалните и нравствени качествата на всеки един от кандидатите и ще изслушва концепциите им в открито заседание. Бордът ще излиза с препоръчително оценяване, както предложиха от ГЕРБ, а не с класиране, каквото бе искането на ПП-ДБ.

Директорът на Дирекция "Противодействие на корупцията" ще се избира с пълно единодушие от членовете от КПК. Той трябва да има минимум 10 години юридически стаж. Всички останали решения ще се взимат с мнозинство от две трети.