След 10 г. в ЕС българите остават сред най-големите еврооптимисти

Последна промяна на 17 ноември 2017 в 12:32 5531 1

Източник: Алфа рисърч

Десет години след приемането на страната ни в ЕС българите остават едни от най-големите еврооптимисти, показва социологическо проучване на "Алфа рисърч".

От влизането на България в ЕС през 2007 г. досега одобрението за членството се запазва в рамките на 50 на сто, срещу 16% неодобрение и 34% неутрални оценки.

Най-силни еврооптимисти са по-младите граждани, с по-високо образование, активност и мобилност, които са се възползвали най-пълноценно от предимствата на членството.

Съществена разлика е настъпила в обществените нагласи за ефектите от членството. През 2008 г. въвеждането на европейски правила и стандарти се приемаха като налагане на незаслужени ограничения пред България. Днес, в края на десетата година обаче, равносметката е подчертано положителна: в съотношение 51%:26% българските граждани смятат, че страната е спечелила от членството. По-сдържана е оценката в личен план: 19% от живеещите в страната смятат, че перспективите пред тях се увеличават, а 15% се възприемат като губещи.

Образът на ЕС продължава да е привлекателен за българите, е заключението на социолозите. Мнозинството от пълнолетните жители на страната го възприемат като демократичен (63%), закрилящ (52%) и солидарен (52%). Сред по-критичните оценки се откроява мнението на 46%, че ЕС е бюрократичен и в по-малка степен неефективен (32%).

Като най-важни предимства българите приемат свободното движение на хора, шансовете за образование и за намиране на работа.

Притеснения

Най-големите притеснения относно еврочленството ни идват от дискутирания въпрос за двойните стандарти в качеството на храните за кратко време успява да заеме първо място сред притесненията (60%), следван от намаляване на покупателната способност (50%), трафика на хора и наркотици (47%), притока на имигранти и терористичните заплахи (44%).

Българинът остава оптимист за бъдещето на ЕС - 40% очакват той да се развива като по-стабилен и единен, срещу 18 на сто на обратното мнение. Българското общество обаче е категоричен противник на сценариите, които предполагат фрагментирано развитие на Евросъюза. Един от всеки двама пълнолетни българи подкрепя лансирания през септември 2017 г. от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер вариант за по-силен ЕС, включително чрез по-голяма интеграция на България и Румъния в Шенген и еврозоната. Относително одобрявани са също сценариите, при които ЕС се развива както досега (31%), или засилването му чрез единна търговия, външна политика, отбранителен съюз, единни социални стандарти (29%).

От гледна точка на перспективите за България, обществената подкрепа за влизането на страната в Шенген е устойчиво висока (53%), докато приобщаването към еврозоната среща съществени притеснения и поляризирани оценки (34% го одобряват, а 45% - не).

Разширяване

За българите бъдещето на ЕС е свързано и с продължаване процеса на неговото разширяване към страните от Западните Балкани и Източното партньорство. През целия десетгодишен период подкрепата за приемането на балканските страни остава устойчиво висока (над 50 на сто). Отрицателна е единствено тенденцията по отношение на Турция, одобрението за чието присъединяване спада от 35% през 2008 г. до 23% през 2017 г.

Изследването е проведено чрез 1021 ефективни интервюта в домовете на респондентите в периода 16-25 септември 2017 г. и е представително за пълнолетното население. Възложителят е Представителството на Европейската комисия в България.