Ако парламентарните избори бяха днес, ГЕРБ ще изпревари БСП само с 3,4%. Нагласите за парламентарния вот са следните: ГЕРБ - 20,3%, БСП - 16,9%, Обединени патриоти - 4,2%, ДПС - 4, 1%, Демократична България - 2,9%. Воля - 1%.

Това сочат данните от национално-представително проучване, финансирано и проведено от Маркет ЛИНКС. Обемът на извадката е 1065 лица над 18 г. в цялата страна. Периодът на провеждане: 23 - 28 юни 2018 г.

В анализа към данните социолозите от Маркет ЛИНКС посочват, че "отношението към политическия елит в страната остава силно негативно. Индексът на съотношението между позитивните и негативни нагласи остава в отрицателната част на скалата за всички политически сили. Българското председателство на Съвета на Европа има известен положителен ефект върху общото отношение към ГЕРБ (+3%).

БСП запазва нивата си на одобрение от около 30%, докато противоположните нагласи се споделят от около 60%. Сходни са резултатите и при Обединени патриоти, които регистрират нива на одобрение 29% и неодобрение 58%. Към момента Движение 21 е с най-високият, макар и с негативен индекс, сред извънпарламентарно представените политически сили.

Все още младата и по-слабо разпознаваема коалиция Демократична България получава одобрение от около 8% от избирателите, докато 57% са негативно настроени."

Делът на пълнолетните граждани на страната, които не се чувстват представени от нито един от настоящите политически субекти, запазва високите си нива от последните месеци – общо 44% заявяват, че не са решили кого да подкрепят или не биха гласували, ако днес се провеждат парламентарни избори.

След края на Българското председателство на Съвета на Европа се регистрира повишаване на електоралната подкрепа към управляващия коалиционен партньор – Обединени патриоти.

Картината на институционално доверие продължава да се характеризира с висока степен на критичност от страна на българските граждани.

В анализа си социолозите от Маркет ЛИНКС посочват, че "Народното събрание отново е в дъното на класацията с над 3 пъти по-висок дял на гражданите, които нямат доверие. От друга страна, Прокуратурата запазва минималното възстановяване на доверието към нея, като през юни положителните оценки са 18%.

Изключение от общата картина са Омбудсманът и президентската институция, които остават на другия полюс с доверие, надвишаващо няколкократно недоверието в тях. Трябва да се отбележи продължаващата тенденция на повишаващо се доверие към институцията на Омбудсмана, като очакваме тя да продължи да се развива, подкрепена от активната ѝ роля в няколко актуални социални конфликта, които получават широко медийно отразяване."