Проф. Антоний Тодоров – политолог, преподавател в НБУ, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България” на Радио „Фокус”.

Протестът, който ще влезе в историята със своята продължителност, бавно поема по пътя на забвението. Според думите на проф. Антоний Тодоров най-големият риск е протестът да стане толкова банален, че никой повече да не му обръща внимание.

След като до сега гражданите не са излъчили алтернативна политическа партия или формация, очакванията ни за конкретен развой на събитията се размиват. Това е причина за намаляване на интензитета на гражданското присъствие на улицата.

Студентските протести и окупацията успяха да възвърнат заряда и да „политизират“ обществото, което все повече започва да се интересува от ситуацията в страната. Отделният човек започва да вярва, че има силата до промени нещо, споделя проф. Тодоров.

Протестите от лятото не приличат на тези в момента. Тогава всеки се бореше за оригиналност със собственоръчно изрисувани и изписани лозунги. Сега всеки трябва да се запознае със своите граждански и конституционни права, убеден е професорът.

"От изключителна важност е да се избягва насилието и да се разграничават и разобличават провокаторите, подтикващи към агресия и нерационални действия, от които някой да извлича дивиденти. Страхувам се, че в нашето общество масовата правна култура е доста ниска. Аз дори бих посъветвал всичките да прочетат последната глава на една много малка книжка, издадена наскоро в български превод. Книжката е на Ноам Чомски и тя третира точно протестите от типа на „Окупирай”. Събрани са различни негови речи и интервюта, но последното са буквално съвети към протестиращите какво да правят на площада, когато полицията се опита да ги арестува, поиска документите им и т.н."

Ако се опитаме да съотнесем облика на българските протести към чуждестранните, можем да открием известна прилика с гръцките протести, най-малкото защото сме в сходна ситуация - в Европейския съюз. Не поставяме под въпрос това, никой не поставя под въпрос това – членството ни в Европейския съюз“. Грешно е обаче сегашните протести да се замесват с тези от началото на 90-те години. Те би трябвало да се съотнесат към  „Окупирай” или като „Протестът на възмутените” .

Професорът от НБУ коментира нестабилността на парламента като абсолютно вредна за всяко начинание, дори това начинание да е положително. Дори парламентът да иска да направи нещо добро, то ще стане по начин, който ще разочарова толкова много хора, че ще бъде жалко за усилията.