Президентът: Ако има ескалация в Крим, свиквам КСНС

Президентът Росен Плевнелиев е готов да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), ако в Украйна и Крим се стигне до ескалация на напрежението. 

Държавният глава обяви намерението си пред депутатите в парламента. 

"Русия вече окупира Крим и може да го анексира на базата на незаконен референдум", каза Плевнелиев. 

По думите на Плевнелиев ЕС и САЩ използват методите на дипломацията, а Русия е отговорила с окупация с танкове, което било подход на комунистическата държава. 

"Един от уроците, на украинската криза е докъде води системното пренебрегване на принципите на правовата държава. Налагането на олигархичен модел в икономиката, медийната концентрация и незачитането на върховенството на правото, фасадната демокрация и ендемичната корупция допринесоха решително за кризата в Украйна и аз се надявам, че в България ще направим своите изводи", каза още президентът.

Държавният глава излезе с обръщение към депутатите във връзка с изтеклия месец на политическите консултации. Ето и пълния текст: 

Благодаря за това, че парламентарните групи се отнесоха отговорно за трета поредна година към инициативата на президента „Месец на политическите консултации“, която вече се превърна в една добра традиция. Чрез консултациите в президентската институция създаваме механизъм за сътрудничество и дебат, за съгласуване на приоритетите и намиране на съгласие по важни за нацията въпроси. Показахме отговорно поведение и конструктивен подход, като въпреки тежката конфронтация, парламентарно представените политически сили загърбиха политическото противопоставяне по някои важни въпроси и създадоха надпартиен консенсус.

През месец февруари постигнахме съгласие и на проведения Консултативен съвет за национална сигурност, като зададохме стратегическа рамка и посока на развитието на държавата. Обединихме се около разбирането, че Националната програма за развитие България 2020 е водещият стратегически документ, който определя целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. Членовете на КСНС заявиха ясно, че Споразумението за партньорство с Европейската комисия, което предстои да бъде подписано, трябва да съответства на Националната програма за развитие „България 2020“ и на Стратегията „Европа 2020“. Споразумението за партньорство е инструмент, който осигурява жизнено важен ресурс за изпълнение на ключови за страната цели. Днес можем да кажем, че България има своя дългосрочен план за развитие и ясни приоритети, одобрени с консенсус. Сигурен съм, че ще намерим отговорния държавнически подход, за да изпълним целите, заложени в „България 2020“. Програмата ще се изпълнява от няколко правителства и само чрез последователност и градивен подход ще постигнем желания икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт на гражданите.

На консултациите дебатирахме по девет важни теми, които бяха зададени и от обществото с цялата им сила през изминалата година.

1. Доходи, заетост и растеж - Вече шеста година българската икономика буксува и не може да постигне по-забележим прогрес в преодоляваното на последиците от световната криза. Най-потърпевши са българските домакинства и малките и средни предприятия, защото кризата засегна техните доходи, пазари и работни места. Последните изследвания показват, че бедността, безработицата и липсата на икономическа перспектива са трите посочени от българите като най-остри проблема. Необходими са решения за икономически растеж, заетост и повишаване на доходите. Трябва да решаваме реалните проблеми на хората – безработицата, демографският проблем, здравеопазване и други. Тази чувствителна за хората тема изкушава партиите да предлагат популистки решения. Те звучат ефектно, но когато останат неизпълнени, генерират поредната доза недоверие на гражданите към политиците. Днес отново сме в предизборна ситуация и отново много ще се обещава, затова призовавам преди всичко към реализъм и честност. Нека обещаем само това, което можем да изпълним!

Нестабилността пречи на икономическото възстановяване. Обединихме се, че макроикономическата стабилност и запазването на Валутния борд до влизането на страната ни в еврозоната са задължителни за устойчиво икономическо развитие. Те са фундамент за устойчивото икономическо развитие. Данъчната политика трябва да е прогнозируема, а приходната администрация - адекватна и ефективна. Увеличаването на нивото на доходите и социалните помощи следва да бъде в съответствие с възможностите на икономиката и бюджета. Необходими са ефективни мерки в подкрепа на инвестициите, защото само те създават бързо и веднага така необходимите работни места. Обединихме се, че България се нуждае от социалноотговорна икономика, базирана на знанието и иновациите, с лице към малките и средни предприятия. Укрепването на първите иновационни екосистеми е обща задача пред бизнеса, науката и институциите. Създаването на Национален иновационен борд, който да въведе механизъм на сътрудничество и добра координация в иновационните екосистеми, следва да бъде реализиран като приоритетна задача, чрез подготвяните промени в Закона за иновациите.

Общо е разбирането за нуждата от образователна реформа. Всички сме обединени, че адекватната връзка между образование и бизнес ще мотивира много инвеститори и ще реши проблема с младежката безработица. Добро решение е въвеждането на дуална система на обучение чрез изменение и допълнение на Закона за средното професионално образование. Така ще се изгради тясна връзка между образованието и пазара на труда. От училище младежите ще излизат с професия и опит, а не безработни с диплома, но без практически умения. Безработицата сред младите хора води до нестабилност в обществото и липса на перспектива. Нямаме много време, за да реагираме. Навсякъде в Европа, където има дуална система на обучение, безработицата е трайно ниска. Има съгласие и по приоритетните сектори в националната икономика, които виждаме с потенциал за развитие – земеделие и производство на храни, туризъм, логистика, информационни и комуникационни технологии, индустрии, свързани с човешкото здраве, машиностроене, добивна индустрия и други. Необходими са целенасочени политики в подкрепа на тези клъстери.

2. По-добра бизнес среда и ефективна подкрепа за малките и средни предприятия. Не държавата, а бизнесът създава работните места. Функция на държавата е да осигури подходяща бизнес среда и условия за инвестиции. За да има инвестиции обаче, трябва да има предвидимост и сигурност за инвеститорите. Те искат да знаят, че държавата има ясен дългосрочен план, че законодателството не се променя от днес за утре в изгода или ущърб на някого, че регулаторите работят независимо, а системата на правораздаване раздава справедливост бързо и ефективно. И народът, и бизнесът, очакват промените в законодателството да стават прозрачно - след обществени консултации и с оценка на въздействието.

Всички сме съгласни, че малките и средни предприятия и износът трябва да се подкрепят. Вече шеста година на икономическа криза потреблението и инвестициите са ниски, като износът е единственият работещ двигател на растежа. Добрият ръст на българския износ означава и повишена конкурентоспособност, вътрешно преструктуриране на икономиката и по-добро качество на продукцията. Това е вярната посока. Необходимо е да подпомогнем малките и средни предприятия да осъществяват контакти с чуждестранни партньори, да създават собствени търговски марки, да имат лесен и бърз достъп до кредити и експортно застраховане, за да могат да продават по света. Има сключен договор с Европейската банка за възстановяване и развитие за въвеждането на типови и стандартни електронни обществени поръчки. Нека го изпълним. Така в кратки срокове ще осигурим допълнителен импулс за развитие на българската икономика. Стандартизирането и електронизирането на обществените поръчки противодействат ефективно на корупцията и водят до прозрачност и предвидимост в действията на администрацията. Когато се управлява публичният ресурс, нямаме какво да крием. За да ускорим промяната, трябва да утвърдим държавния образ на България като модерна европейска страна. За целта освен „България 2020“, ни трябва и „Комуникационна стратегия 2020“. Не за „балканската страна, потънала в корупция, олигархия и разделение в обществото, а страната на розите, която се модернизира и е двигател на интеграция, свързаност и позитивна промяна в Югоизточна Европа.

3. Работещи институции, административна реформа, електронни услуги. Административната реформа и въвеждането на електронно управление от години се декларират като основен приоритет. По тази тема между политическите партии спор няма. Важно е да осъществим решителен пробив в електронното управление в интерес на гражданите и бизнеса. Независимо дали ще го направим с национални или с европейски средства - струва си, ефектът ще бъде огромен. Българите ще повярват отново в своята държавата и че тя работи в техен интерес, когато заменим чакането пред гишетата и административния рекет с електронни дистанционни услуги. Ще се създадат отношения на прозрачност и доверие между гражданите и държавата. Ще се изгради професионална публична администрация и ще се въведе прозрачност в системата. Бе изготвен Интегриран национален план за въвеждане на електронното правителство до 2015 година. Правителството наскоро публикува Стратегия за внедряване на електронно управление до 2020 г. Но 2020 г., уважаеми дами и господа, е много късно. Можем да се справим до края на 2015 г. и не бива да се отлага повече.

4. Монополи и енергетика - 2013 г. измина под знака на активното гражданско общество, което постави въпроса за регулиране на монополите, защитата на свободния пазар и правата на потребителите. Тежкото състояние в сектор „Енергетика“ налага необходимостта от системна проверка по всички звена във веригата и спешни мерки за стабилизирането й. Такава проверка направиха и от Европейската комисия, и от Световна банка. Изводите са: свръхпроизводство на електроенергия при занижено потребление на вътрешния и регионалния пазар; липса на прозрачност при управлението на държавните активи и вземането на инвестиционни решения; ниско ниво на енергийна ефективност; неизпълнение на европейските директиви за либерализиране на пазара; липса на независимост и прозрачност в действията на държавния регулатор.

Неколкократно поставях въпроса за независимостта и надпартийността на регулаторите. Можем да сменим не 6, а 66 пъти председателя на ДКЕВР, но ако не преодолеем грешния модел, който превръща този основен за системата регулатор в придатък на изпълнителната власт, резултатите ще са незадоволителни и неустойчиви. През миналата година всички се съгласихме, че ДКЕВР трябва да се превърне в независим регулатор. Това смислено и отдавна чакано от гражданите и бизнеса решение може да се случи бързо чрез промени в Закона за енергетиката.

В енергетиката все още липсва системен подход и цялостна стратегия, а проектите се решават „на парче“ и „на тъмно“. С много енергия произвеждаме малко продукция. Това означава, че България е европейският шампион по пилеене на енергия. Със строенето на нови мощности ние не решаваме структурния проблем на нашата икономика. А той е високата енергоемкост. Решението е енергийна ефективност. Най-смисленият приоритет, най-умно инвестираните пари, са в енергийна ефективност. Не да харчим публичните милиарди, слушайки заклинанията на група лобисти в енергетиката, а да постигнем резултат за милиони българи, чрез Национална програма за енергийна ефективност. Вместо само да констатираме как българските села се обезлюдяват, а къщите и панелките се разпадат, нека да дадем шанс на хората да си сменят дограмата, да си изолират фасадата и покрива. Така ще създадем десетки хиляди работни места в цялата страна, веднага, ще повишим цената на имотите и ще намалим значително сметките за ток на хората. Днес дори и петролните държави в света са убедени, че нисковъглеродната икономика идва. Тя ще се случи. Не можем да спираме бъдещето, можем само да му помогнем да се случи по-бързо. След 2020 г. всяка нова къща и сграда в ЕС ще бъде пасивна, т.е. енергийно неутрална. Решението е енергийна ефективност навсякъде.

На Консултативния съвет за национална сигурност през ноември посочих, че една от най-сериозните заплахи за националната сигурност е енергийната зависимост и по-специално зависимостта ни за доставки на газ само от един доставчик. За съжаление, поредното влошаване на отношенията между Украйна и Русия направиха тази прогноза съвсем реална. Благодарен съм, че три поредни правителства полагат усилия в тази посока и това е вярната посока.

Енергийната диверсификация е въпрос на национална сигурност. Необходими са спешни действия за изграждане на газовите интерконектори с Гърция, с Турция, Сърбия и Румъния, както и за разработване на възможни собствени газови находища в шелфа на Черно море. Мерките за енергийна диверсификация и енергийна либерализация повишават конкурентоспособността, инвестициите и доходите на българските семейства и предприятия.

5. Инфраструктура за модерна България. Ускореното изграждане на базисната инфраструктура в страната е предмет на политически и обществен консенсус. За да се обезпечи довършването до 2020 г. на четири стратегически пътни проекта за България, а именно АМ Струма, АМ Хемус, СП Видин–Ботевград и тунелът под Шипка, е необходимо да се увеличи процентът на национално съфинансиране по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” през новия програмен период до 50%. Три стратегически пътни проекта на страната, а именно АМ Черно море, СП Русе–Свиленград и Дунав мост 3 при Силистра-Кълъраш, могат да се реализират до 2020 г. като публично-частни партньорства. Има сериозен инвеститорски интерес от Китай, Катар и от други държави. Не бива да се бавим. Публично-частните партньорства са ефективен инструмент за постигане на икономически растеж и конкурентоспособност. Вижте кои са най-бедните български региони – тези, които са изолирани. И обратно, магистралите в Южна България произвеждат видим и бърз ефект – повече туристи, по-дълъг сезон, повече индустриални зони, повече работа и повече доходи. Седемте български магистрали могат да бъдат изцяло завършени до 2020 година.

6. Справедливост, сигурност и правосъдие – те са основен стълб на демократичните държави. Нито една реформа няма да даде очаквания ефект, ако не преодолеем дефектите в работата на системата за правораздаване. След седем години членство в ЕС е време да се разделим със заблудата, че законодателните решения носят автоматично и задължително справедливост или когато създадем поредния „специализиран“ орган, ще повишим веднага ефективността на съдебната система. Важно е политиците да преодолеят изкушението и да гарантират независимост на българските магистрати, които да работят по съвест и по Закон. Предстоят ключови назначения. Трябва да ги направим публично и аргументирано, основано на професионални критерии и европейски стандарти. През последните години станахме свидетели на привидно прозрачни процедури при назначения на висши държавни длъжности, които породиха обществено недоволство и станаха причина да бъдем критикувани от Европейската комисия в не един доклад. Този подход вече не работи. Нужни са правила и достатъчен срок за оценка, за дебат, и, разбира се, да чуем обществената оценка и да се съобразим с нея. Недопустимо е номинацията и изборът да стават за часове или за броени дни. Нека променим подхода при предстоящи избор за главен инспектор, както и на председател на Върховния касационен съд.

Европейската комисия одобри и т. нар. „пътна карта“ за изключване от Европейския съюз. В този документ ясно е казано, че върховенството на закона и правовата държава са над всичко и системното им незачитане може да доведе до отнемане на правото на глас на една държава-член, а като крайна мярка дори и до изключване от съюза. Това е много силен предупредителен сигнал за държава като нашата, в която вече седем години действа Механизмът за сътрудничество и контрол, а реалните резултати са незадоволителни.

7. Медийна среда - От няколко години състоянието на медийната среда в България се влошава прогресивно, като в последната класация на „Репортери без граници“ достигнахме срамното 100 място. Медийната саморегулация е важна, но невъзможна при високо ниво на концентрация на собствеността. Необходими са мерки за регулация. Редица авторитетни международни изследвания посочват медийните войни, нарастващата зависимост от субсидиите, отпускани от правителството, ескалиращият политически натиск и корпоративен контрол като характеристики на медийната среда у нас. Време е за широк обществен дебат за приемане на Закон за медиите, който да даде законовата база, за да се преодолеят очевидните недостатъци в системата.

За 2013 г. „Репортери без граници“ поставят Финландия, Дания и Норвегия начело на класацията за свободно слово. И в трите държави има Закон за печата, но очевидно никой не ги упреква, че са „поставили под контрол свободното словото“. С конформизъм и снишаване проблемите ще се задълбочат. Необходима е воля за промяна.

8. Реформи. За съжаление, 2013 бе година на извънредна нестабилност и липса на реформи. Надявам се наближаващите избори за Европейски парламент да не станат причина за допълнително забавяне на важни реформи. Защото избори ще има във всяка от следващите години, но проблемите няма да ни чакат. Гражданите очакват от политиците отговорни решения и видими резултати по дневния ред на обществото.

Важността на пенсионната реформа е безспорна. За нея беше постигнато съгласие между правителство, синдикати и работодатели, намерило израз в Националното споразумение от 2010 г. С приетото в края на 2013 г. временно спиране на пенсионната реформа сме свидетели на опасна крачка назад.

Реформата в здравеопазването е голямо предизвикателство, но и доказателство колко неефективно е наливането на все повече средства в нерефомирани сектори. Постигнахме консенсус, че електронната здравна карта, електронната рецепта и реформата в Спешната помощ могат да бъдат въведени до края на годината. Ефектът от това ще е видим - ще спестим ресурс и ще преодолеем установени корупционни практики, ще повишим значително качеството на услугата в интерес на здравето на хората.

Членството в НАТО дава сигурност, но и предполага създаването на модерна, добре въоръжена, екипирана и професионална армия. Най-голямата опасност пред Въоръжените ни сили е системното недофинансиране - тази тенденция трябва да бъде преустановена.

Законът за управление на системата за защита на националната сигурност на Република България и законите за НРС, НСО и Служба „Военна информация“ все още не са приети, нещо повече, наблюдава се отстъпление от постигнатия консенсус на заседанието на КСНС през 2012 г. Няма да подкрепя подхода на законотворчество „на тъмно“ в сектор „Сигурност“. Настоявам за публичност и открито обсъждане на концепцията и на конкретните закони.

9. Европейски дневен ред – Изборите за Европейски парламент, които в страната ще се проведат на 25 май, дават възможност за дебат по европейския дневен ред и по ролята на България за развитие на Европейския съюз. Нека партиите проведат отговорна европейска кампания, а не чисто партиен сблъсък по вътрешнополитически въпроси. Нека флашките и СРС-тата отстъпят място на конструктивния дебат по европейския дневен ред. ЕС е уникален проект, единственият на света, в който независимо колко си голям, ти си важен. И най-малката държава-членка, и на-голямата, имат еднакво право на вето. ЕС е работилница за идеи, той е платформа за развитие. Двигателят на европейската интеграция работи – вижте промяна в нашия регион. Заслужава си да се отнесем сериозно към дебата за бъдещето на нашия Съюз.

Ситуацията в Украйна показва още веднъж колко важна за мира в Европа и по света е интеграцията. Защото Европейският съюз не е създаден като клуб на богатите. В основата на Съюза е желанието за мир, той е отговорът на прогресивната европейска политическа мисъл след две унищожителни световни войни и милиони човешки жертви. Никога не бива да забравяме това! България трябва да даде своя принос за развитието на Съюза и отстояването на мира, който той символизира. На фона на украинската криза е важно да се поучим от допуснатите грешки. Европа трябва да погледне приоритетно на Молдова и Грузия и да сключи споразумение за асоцииране в най-скоро време, включително и с Украйна, ако тя пожелае това. България е важен фактор в региона и трябва да изиграе своята роля за ускоряване на европейската интеграция на страните от Западните Балкани. Едно от основните постижения на ЕС за изминалите 15 г. е разпространяването на демокрацията на Изток. Този процес трябва да продължи.

Светът не бива да се връща към годините на Студената война. Международната общност трябва да положи усилия за гарантиране на териториалната цялост и демократичните устои на Украйна, като бъде спазено международното право, което не допуска военна инвазия в една суверенна държава. Народът на Украйна има правото сам да реши бъдещето си чрез провеждане на честни и демократични избори. Същевременно не трябва да си правим никакви илюзии за наследството на Съветския съюз и комунистическата тоталитарна държава. Европейският съюз и САЩ залагат на дипломацията. Русия обаче, вече окупира Крим и е възможно да го анексира, на база противозаконен местен референдум. Конликтът в Украйна е много опасен и с трайни последици. Ако се стигне до ескалация, ще свикам КСНС! Надяваме се на разум и отговорно отношение, базирано на международното право.

Един от уроците, на украинската криза е докъде води системното пренебрегване на принципите на правовата държава. Налагането на олигархичен модел в икономиката, медийната концентрация и незачитането на върховенството на правото, фасадната демокрация и ендемичната корупция, допринесоха решително за кризата в Украйна и аз се надявам, че в България ще направим своите изводи.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Отсега е видно, че предизборната кампания в наближаващите избори за Европейски парламент ще бъде тежка и изострена. Отново ставаме свидетели на очерняне, на кампания, доминирана от компромати. Така не се печели доверие, а се отблъскват избиратели. Не искам да вярвам, че това е целта на част от българския политически елит и на тези, които се чувстват по-комфортно зад кулисите. Този начин на мислене и правене на политика е пагубен за всяка демокрация. Загубата на доверие е цената, която неизбежно плаща всеки политик и всяка партия. Недоверието към институциите обаче е симптом за силна ерозия на цялата политическа система. Това състояние все още е преодолимо - зависи от всички нас. Предстоящата кампания дава такава възможност, която не бива да бъде пропиляна.

Страната се намира в комбинация от кризи, социалният мир лесно може да бъде нарушен. Опитите за провокиране на напрежение на етнорелигиозна основа, на които станахме свидетели наскоро, трябва да бъдат категорично осъдени и спрени в зародиш. Популизмът, агресията и използването на езика на омразата са най-сигурният път към бедността. Нито туристите, нито инвеститорите ще дойдат.

Протестите показаха, че представителната ни демокрация е в криза. Затова е толкова важно бързо да намерим ефективни инструменти и механизми, чрез които да я оздравим. Вярвам, че най-доброто средство, което ще даде бързи и качествени резултати, е пряката демокрация. Воден от това убеждение, инициирах референдум за изборните правила. За огромно съжаление това предложение предизвика невиждан отпор. Станахме свидетели на опити чрез процедурни трикове референдумът да се отложи или дори да не се проведе. Чуха се какви ли не аргументи срещу моето предложение – въпросите били противоконституционни, нямало как технически да се въведе електронно гласуване и ред други изцяло несъстоятелни и пропагандни доводи. Всеки, който твърди, че да питаш народа си е противоконституционно, показва единствено своето отношение към ценностите на демокрацията. Нека „контра“-културата остане в 2013 г.

Нашата млада демокрация се нуждае от много по-често използване на референдумите. Затова подкрепям идеята да се провеждат допитвания до народа паралелно с всички предстоящи избори. В редица европейски държави, това е практика, ще го видим и на предстоящите европейски избори. Този подход ни дава възможност да съчетаем ползите от пряката и представителната демокрация, а не да спорим и съпоставяме недостатъците им. Не споделям разбирането, че така ще се размие европейският дебат, защото темите, които поставих отдавна са обект на национален дебат. Нека не обиждаме българските граждани. Българският народ е достатъчно напред в демократичното си развитие и в състояние да направи повече от един съзнателен избор.

На миналогодишните политически консултации един от въпросите, по които също постигнахме съгласие от всички парламентарно представени политически сили, бе необходимостта от намаляване на прага за участие на национален референдум. Всички тогава определиха сегашния праг като изключително висок. Днес, една година по-късно, сме в същата ситуация, време е да се инициира промяна, защото имаме нужда от работещ Закон за референдумите.

Независимо какъв е резултатът от даден референдум – той е успех за демокрацията. Казах това и миналата година, когато се проведе първият национален референдум. Мнозина тогава го определиха като неуспех, дори за безсмислен, заради ниската активност. И тогава, и сега, ще повторя – независимо от даден резултат, в пряката демокрация има смисъл. Чрез нея гражданите се чувстват съпричастни към политическите решения, защото знаят, че гласът им ще бъде чут и ще има резултат. Така се повишава доверието в системата и нейната легитимност, от което днес имаме най-голяма нужда.

Искам да благодаря за вниманието и да Ви пожелая успешна работа!

Още по темата

13/03/2014 Свят

Путин: Русия не е виновна за кризата в Крим

Следете новините ни в GoogleNews