Преговорите за икономиката: Нулева корупция, без наши и ваши

С две паралелни над четиричасови дискусии за икономиката и енергетиката днес "Продължаваме промяната" започна преговорите за съставяне на коалиция.

Победителят на парламентарния вот покани в София ивент център (в мол "Парадайз") експерти от трите формации, които иска за коалиционни партньори - БСП, "Има такъв народ" (ИТН) и "Демократична България" (ДБ).

"Имаме една обща цел и тя е да направим най-добрия отбор от експерти за България, ние го наричаме А-отбора. Той ще бъде надпартиен, в него няма да има наши-ваши хора и ще направим така, че България да просперира и това, което чакаме дълги години, да го видим реализирано", откри разговорите в групата по Икономика Кирил Петков. 

Той обяви нулева търпимост към корупцията, без уреждане на "наши и ваши".

Срещата започна с едноминутно мълчание в памет на загиналите в катастрофата на магистрала "Струма". Форматът на разговорите бе по-скоро конферентен, а тонът - диалогичен и позитивен. В дискусията не беше споменато нито едно име или пост. В ред от най-малката към най-многобройната политическа сила според изборния резултат експертите представиха приоритетите си в икономическата сфера, които предварително бяха предали на ПП. След края на експозетата предложенията бяха групирани по точки и за всяка от тях бе отбелязано дали има пълно съгласие, дали предстои уточняване или ще бъде насочена към друга работна група.

Огромна част от точките, предложени от партньорите, са общи, отбеляза в началото Кирил Петков.

След като всички експерти представиха приоритетите, пък обобщи:

"Просто съм много оптимистично настроен, имаме огромно съвпадение по политики и визия. Което ме навежда на мисълта, че на база експертност визиите са ясни, явно проблемът идва на база реализация и на база специални интереси от хора, които ще атакуват нашите групи. Хората, които са извън парламента и са печелили от това в последните години."

Кой беше на масата

Всяка партия трябваше да излъчи по четирима експерти във всяка работна група. Днес на масата на преговорите по темата "Икономика" седнаха Кирил Петков (ПП), Калина Константинова (ПП), Даниел Лорер (ПП), Ирена Младенова (ПП), Димитър Данчев (БСП), Румен Гечев (БСП), Петър Кънев (БСП), Иван Матов (ДБ), Георги Ганев (ДБ), Петър Василев (ДБ), Мика Зайкова (ИТН), Любомир Каримански (ИТН), Пламен Данаилов (ИТН), Деляна Иванова (ИТН).

Какво предложиха партиите?

"Демократична България" вижда икономиката на страната като икономика на висока добавена стойност, която се постига със системни иновации, конкурентноспособност, развитие на човешкия капитал, високоплатени и квалифицирани работни места, подходяща административна и работна среда, ребрандиране на България като инвестиционна дестинация, подобрено одобрение на държавните предприятия.

По-конкретните мерки, които Георги Ганев от ДБ предложи, са: при достатъчен брой ваксинирани да отпаднат всички ограничения върху бизнесите, като е добре това да стане до края на първото тримесечие на 2022 г., т.е. дотогава нивото на ваксинация трябва да се удвои от около 20 000 до 40 000 души дневно. Държавата да поеме за определен период осигуровките за затворени и ограничени поради пандемията бизнеси и за такива, които отварят нови работни места в пандемичната обстановка. Мерките 60 на 40 и 80 на 20 да се запазят. Възможно най-малко личен контакт на бизнеса с администрацията. Да се промени отношението на държавната администрация към бизнеса - тя да му съдейства и консултира, а не да търси пропуски и нарушения, добавят от ДБ. Проверките към фирмите да са комплексни, а не отделно по различните режими, поради което някои фирми влизат от проверка в проверка, посочи още Георги Ганев. Самите проверки да се назначават по безпристрастен алгоритъм, а не по усмотрение.

Десните предлагат инициативата "100 пречки за 100 дни" - чрез интервюта с бизнеса да се определят стоте най-големи пречки и да се работи по тяхното бързо отстраняване за 100 дни. ДБ предлага още преразглеждане на всяко предприятие с държавно участие, както и за публичен конкурс за управителните тела на държавните дружества и за преразглеждане на структурата на БЕХ и ДКК. Иван Матев акцентира върху създаване на среда за иновации, а Петър Василев - върху необходимостта от преминаване от суровинен придатък към производство на готови продукти, за да се увеличи добавената стойност между 4 и 6 пъти в някои сектори.

"Има такъв народ" 

Според Любомир Каримански е нужно иновативнo и природосъобразно възстановяване на стопанската дейност, структурна реформа за преход към екологично устойчива икономика (инвестиции в умения, иновации и инфраструктура), устойчива фискална политика. 

ИТН предложи няколко законодателни мерки: ускоряване на процедурите по несъстоятелност и ликвидация, за да се намали междуфирмената задлъжнялост; регистър на нередовни платци; нов вид търговски дружество за стартъпи за по-голяма гъвкавост; данъчни стимули за стартиращи предприятия; промени в Закона за обществените поръчки за по-голяма прозрачност и проследимост; тестов период при промяна на дадена нормативна уредба след приемането ѝ.

Формацията изброи и няколко административни реформи: обслужване на едно гише, намаляване на административната тежест, прием на мълчаливо съгласие, ако няма отговор в срок. 

Друга идея на ИТН е да се картографират ресурсите, вкл. човешките, за да се знае каква е обезпечеността на страната във всяка сфера. Акцент в предложенията им бе и децентрализацията  и развитието на регионите, оставането на част от данъците в общините.

Мика Зайкова настоя за генерална образователна реформа, в която да се премахнат делегираните бюджети и да се плаща там, където има развитие. Освен това да се преразгледат специалностите във висшите училища, както и преподавателскияt персонал и възможностите за практическа работа, предложи тя. Според Зайкова трябва да се помисли и за инвестиции в хората в трудоспособна възраст и извън нея и за синхронизация на учебните заведения с нуждите на регионите.

ИТН предлага Министерството на икономиката да бъде преобразувано в Министерство на икономиката и иновациите.

"Леви цели с десни инструменти" - така експертът от БСП Димитър Данчев обобщи предложенията на левицата.

От БСП изтъкнаха като основни икономически приоритети растежът, повишаването на доходите и иновациите. Те могат да бъдат постигнати чрез насърчаване на инвестиции, борба с корупцията, подкрепа на малкия и средния бизнес, иновации, насърчаване на износа, правилно управление на държавните дружества, посочи Димитър Данчев.

Да има публичен регистър с добри и лоши практики - като например общини с нулева корупция, гласи друго предложение на левицата.

Румен Гечев акцентира върху това, че Българската банка за развитие и Българската агенция за експортно застраховане не трябва да обслужват определени кръгове хора. По думите му, индустриалните зони в страната също не оперират добре, а на места "има недоразумения, даже малоумия". Според него не е изгодно в най-голямата такава зона - в Божурище, да има складове на чужди фирми, които не произвеждат стока у нас, а само я вкарват. Гечев даде пример с вносител на мебели, които в България се сглобяват, "за да съсипват българските мебелни фирми". Индустриалните зони не са складове, те трябва да са за производителите, каза икономистът.

Трябва да се засили ролята на Българската фондова борса, чиито обороти били ниски, смята той. "Не ни радва, че растат спестяванията в банките, защото няма инвестиционни проекти", добави Румен Гечев.

Според Петър Кънев от БСП специално внимание трябва да се обърне на малките и средни предприятия. Малките и микро предприятията у нас виреят в "сярна икономическа киселина", а те са 300 000 и генерират 61% от БВП, в тях работят 1,5 млн. души и имат над 70 милиарда лева оборот, заяви Кънев. Той каза, че като председател на икономическа комисия в предишен парламент накрая се отчаял напълно от липсата на мисъл за малкия бизнес.

Петър Кънев цитира покойната проф. Христина Вучева, икономически експерт: "Всеки има право на собствено мнение, никой няма право на собствени факти.". По думите му в последните години сме били облъчени от собствените факти на управляващите. Той призова за въвеждане на патентен данък и за разрешаване на "кошмара" със строителните разрешителни; за приключване на сагата с определянето на такса смет; за определяне на минималната работна заплата като процент от нещо, за да няма ежегодни дискусии дали и как да се промени тя. Кънев предлага още са има необлагаем минимум по модела "Обама", да се премахне данък "уикенд" и данъкът върху влоговете, да няма клас А за инвеститори, които не са производители.

Прагът за регистрация по ДДС да се вдигне на 100 000 лева, е друга точка от приоритетите на БСП. Те предлагат още: бързо изплащане по одобрени проекти за помощи на малък и среден бизнес, регламентиране на дистанционната работи и дигитални трудови книжки, тартъп виза за чужди предприемачи, опростена ликвидация на малки компании, спешни промени за инхаус поръчките - да се възлагат само на фирми, които могат да изпълнят поне 90% от дейността.

Кирил Петков на свой ред обяви, че е казал на собствената си работна група да не прокарва частни интереси, които не могат да се оправдаят чрез публичния интерес

Тези неща, които се случват в бюфета (на парламента - б.р.), трябва да ги спрем. Време е да прекъснем политическите инвеститори, заяви лидерът на ПП и проектопремиер.

Той отново акцентира колко важно е да се преодолее корупцията: "По един път на седмица идваше един голям инвеститор в Министерството на икономиката и на третото изречение ме питаше: как ще гарантираш, че моята инвестиция ще бъде в безопасни ръце? Корупцията беше основополагаща."

Петков добави, че овладяването на икономическата криза няма да се случи без преодоляване на ковид кризата - "не решим ли проблема с високото ниво на ваксинация по, разбира се, демократичен начин".

"Трябва да престанат тия вълни. Не може на всяка вълна да ощетяваме бизнесa и да плащаме едни пари, които са лимитирани", добави той. И каза, че това ще е първият му приоритет, ако стане премиер - да насърчи ваксинацията чрез "личен, но информиран избор".

Калина Константинова добави още няколко акцента в икономическата програма на ПП: борд за иновации между Министерството на икономиката, МОН и Министерството на културата, стимули за университети да работят заедно с български фирми за внедряване на иновации, стимули за търговските вериги да си партнират за износ на български стоки, комбиниране на летища с безмитни зони и привличане на международен карго оператор.

"Продължаваме промяната" предлага и доброволен регистър на българите в чужбина, които да споделят в кои индустрии са и къде по света, за да може бъдещи инвеститори да търсят сред тях кадри за бизнеса си у нас.

Преговарящите страни се обединиха по повечето конкретните приоритети. Как точно са формулирани те, ще стане ясно, когато е готов документът, тъй като при живото излъчване на събитието екранът с точките не бе видим за аудиторията.

Следете новините ни в GoogleNews