Интелектуалци се изправиха на мълчалив протест срещу обезобразяването на митрополитския храм "Света Великомъченица Марина" в Пловдив тази сутрин. Митрополит Николай отговори с молебен "за вразумление". Преди това имаше литургия, предшествана от неколкократно прекадяване на храма, "за да се изгонят злите сили". В т. нар. "Интелектуален флашмоб" мълчаливо, с ръка на устата, интелектуалците протестират пред самия храм срещу обезобразяването на паметника на културата. "Тук не става дума за диалогичност, а за разрушено културно наследство", заявяват те в поканата за 7-минутния флашмоб пред храма.

Проблемът

Интелектуалците протестират срещу последните промени в интериора на църквата, осъществени през септември и октомври 2011 година. Определят ги като посегателство към историята, архитектурата, държавността и морала на народа. В отворено писмо от Архитектурната колегия в Пловдив до министъра на културата и главния секретар на Светия Синод, публикувано във в. "Култура" на 2 декември 2011 година се посочват конкретните поражения: 1. Старите красиви стенописи, рисувани около 1930 г. от екип на известния проф. Георги Богданов, в който е участвал и художникът Господин Желязков – единственият български ученик на Иля Репин, са замазани най-напред с бяла боя, а сега и със зелена боя, върху която са залепени печатни хартиени колажи. 2. Владишкият трон, изработен през 50-те години на ХІХ век. от представителите на Дебърската школа – Димитър и Антон Станишеви, амвонът, както и иконостасите на "Св. Великомъченица Марина", "Св., Св. Козма и Дамян" и други, които бяха в патинирано орехово дърво от времето на изработката им, са вече невъзвратимо боядисани в златно. 3. Каменната настилка от мраморни плочи, непокътната от времето на строителството на църквата от 1856 г., изхабена на места от множеството богомолци, стъпвали върху нея през годините, е застлана с полиран китайски гранит. Дори мраморната стела с орелеф на двуглавия орел – символ на българската църква, която се намираше в близост до иконостаса, е премахната. В писмото авторите му допълват:

Все още прочутият дърворезбован иконостас (един от най-добрите примери на Дебърската школа) е непокътнат, но докога ли?

 Подписка

В началото на годината последва ново отворено писмо и гражданска подписка за спасение и съхранение на митрополитската църква "Света великомъченица Марина" в Пловдив, инициирана от информационния портал Под Тепето и граждани от Пловдив до Европейската комисия и министъра на културата. В нея до момента са се подписали над 650 души. Писмото е подписано от арх. Васил Шилев, член на УС на Съюза на архитектите в България, дружество Пловдив и поне още 30 негови колеги. В текста се казва:

Ние, долуподписаните български граждани, искаме ефективен контрол по Закона за културното наследство с цел спасение, съхранение и защита на храмове, културни паметници и старини, по повод случилото се в църква „Св. Марина“. Настояваме за строго съблюдаване на законовите разпоредби, свързани с опазване на културното ни наследство, което се руши, умишлено или не, бива поругавано, комерсиализирано. Държим на изключителен контрол от страна на ресорните държавни органи и институции, налагане на големи санкции и търсене на наказателна отговорност от всеки гражданин или организация, посегнали на културен паметник или старина и нарушили Закона за културното наследство. Не можем да допуснем паметници на културата и духа да рухват пред очите ни заради намеса или ненамеса. Ние се опасяваме, че случилото се в „Св. Марина“ се случва в пловдивски храмове и културни паметници и в момента, ще се случва и в бъдеще. Българският дух, морал и естетика, усещането за историчност и наслагване на епохи, за пренесена през времето култура, каквито излъчваше Митрополитската църква преди последните строителни намеси, вече са подменени с кичозна първенющина и чуждоземска помпозност.

Архитектите питат:

Министерство на културата съгласувало ли е проектна документация и намерения, попадащи в обхвата на чл. 83, ал. 1 и чл. 84, ал. 1 от Закона за културното наследство и ако не, то ще бъде ли приложена санкцията, визирана в чл. 200 на същия закон? Министерството и неговите структури пазител ли е на закона и на българската културна идентичност или е само наблюдател? Във връзка с широко прокламираното съобщение, че по Европейска програма най-после са отпуснати финансови средства за ремонт и възстановяване на християнски храмове, пловдивската архитектурна колегия с тревога пита: Такава ли съдба да очакват и останалите църкви в Пловдивската, а и д вруги епархии?

Грубост

Днес храмът беше препълнен. Църквата се беше погрижила да пристигнат поне 5 автобуса от Асеновград и Батак, които да застанат срещу архитектите и интелектуалци от Пловдив. Тече контраподписка на хора, които за "за" т. нар. обновление на храма. На литургията присъстваха областният управител на Пловдив Здравко Димитров, кметът на града Иван Тотев, кметът на Асеновград Емил Караиванов, депутатът Петър Мутафчиев. След края на литургията се очакваше изявление на митрополит Николай. Вместо такова журналистите бяха разблъскани от многобройната охрана на владиката, пише пловдивският портал Под тепето. На земята бяха съборени няколко колеги, с снега се търкаляха и микрофони, пишат още пловдивските журналисти. "Стига бе, и Бойко Борисов не е пазен така. От какво се страхува Николай? Защо му е тая охрана?", питаха в недоумение потърпевши репортери.