Малката армия и непълният резерв притесниха депутати на фона на кризата в Сирия

Патриотичният фронт заговори за формиране на "народно опълчение"

Юлиан Христов Последна промяна на 25 ноември 2015 в 14:51 5043 3

Малката армия и непълният резерв притесниха депутати на фона на кризата в Сирия

Снимка БГНЕС, архив

Армия между 37 хил. и 40 хил. души и непълният резерв може да се окажат сериозен пропуск в системата на отбраната, особено на фона на бежанския поток, атентатите в Париж и конфликта в Близкия Изток. Тези притеснения бяха изразени от част депутатите в парламента, които днес приеха Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на България 2020. Документът беше приет с пълно мнозинство от 106 гласа "за", само 1 против и 7 въздържали се.

В него е предвидено плавно увеличение на парите, отделяни за отбрана, до 2024 година да достигнат 20% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това беше отбелязано като положителна тенденция и ангажираност на правителството към армията, но депутати от управляващото мнозинство изложиха опасенията си, свързани с малкия брой на армията и непълния резерв. 

Според доклада на специализираната комисия по отбрана, представен от председателя ѝ Михо Михов от АБВ, определената бройка от 37 000-40 000 хиляди души в армията е критичното ниво, "допускащо възможности за неизпълнение на основните задачи". От парламентарната трибуна съпартиецът на Михов Петър Кадиев първи разви хипотезите, при които по-малката численост на армията ще е сериозна пречка, като я обвърза с бежанския поток. Той поиска от министъра на отбаната Николай Ненчев да помисли сериозно за повишаване на статута на алпийския батальон в Смолян. Според него формированието трябва да бъде преобразувано в полк, като дори даде предложение той да се нарича "родопски". Според депутата трябва да се "има предвид международната обстановка". "Ние сме на границата с Гърция, а почти всички, които преминават, минават през Гърция", аргументира се Кадиев. 

От изказването му стана ясно, че темата е обсъждана с военния министър заедно с депутатите от комисията по отбрана. Предложението беше подкрепено от Милен Михов от Патриотичния фронт, който допълни, че трябва да бъде преосмислено и намаляването на статута на бригадата за специални сили, за която се предвижда да бъде сведена до полк. "Ние смятаме, че трансформирането на 101 алпийски батальон в Смолян в полк е обосновано и в този дух на разсъждение смятаме, че силите за специални операции трябва да останат в размерите на бригада", каза депутатът. 

Той отиде дори по-далеч. Според него трябва да се работи сериозно по попълването на доброволния резерв, който трябва да е 3000 души. Михов прокара идеята за въвеждане на "всеобщо военно обучение в съвременни условия" и припомни, че ВМРО неведнъж е предлагало създаването на национална гвардия или "народно опълчение". "Важен е въпросът за запаса или за подготвените мъже и жени, които могат да бъдат призовани под знамената при въоръжен конфликт", поясни той. По думите му Министерството на отбраната трябва да помисли сериозно за увеличаване броя на студентите, които всяко лято имат възможност доброволно да се обучават във военно дело. Патриотите изразиха резерви и във връзка със списъците на запасняците. По думите на Михов те не са актуални и немалка част от хората в тях отдавна са зад граница. Така властта на практика не е наясно с колко души ще разполага, ако се наложи да ги привика в редиците на армията. 

Христо Гаджев от ГЕРБ побърза да уточни, че задължителната казарма няма как да бъде върната, но даде да се разбере, че парламентарната група на партията подкрепя идеята за по-активно доброволно обучение. "Следва да се отдели повече внимание на доброволния резерв и обучението, което е добра банка кадри в положение на недокомплект", поясни депутатът. Съпартиецът му Валентин Радев, който беше зам.-министър на отбраната при първото правителство на ГЕРБ, беше още по-категоричен. "Много е важно да говорим за резерв и запас, особено когато светът се тресе. Задължително трябва да говорим за резерва, г-н министър", обърна се той към Николай Ненчев. 

От ДПС също изразиха опасенията си във връзка с числеността на армията. Недостигът на хора е голям и това е свързано с мотивацията им, обясни депутатът Янко Янков. Той обвърза това с постоянните промени в министерството при всяка промяна на властта. "В отбраната има липса на приемственост и всеки следващ игнорира това, което предишният е правил", обясни депутатът.

Въпреки че от левицата не изразиха отношение по програмата, БСП подкрепи програмата. Тя предвижда разходите за отбрана до 2018 г. да запасят средно ниво, достигнато с бюджета за 2014 г. Предвижда се до 2024 година да има преструктуриране на разходите за отбрана от сегашното им съотношение 73:21:6 (разходи за личен състав, текуща издръжка и капиталови разходи) на съотношение 60:20:20. То отразява средните норми за страните от ЕС, а постигането на 20% капиталови разходи е в съответствие с Декларацията от Уелс.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

26.11 2015 в 10:13

Върнете казармата, че българинът взе да изпедерастява прекалено много. То не са бръснати крака, изрусени коси, грим, лакирани нокти, розови ризки...

25.11 2015 в 17:06

Ако МО и БА предоставят военно обучение за граждани, аз ще се запиша. Но твърдо не искам казарма и унижения. Искам да мога да стрелям, да познавам оръжията и да имам военна физическа подготовка.

25.11 2015 в 14:57

Сетила се Мара да се побара