Людмила Петкова: Идеята за въвеждането на данък подземни богатства отпада (обновена)

Идеята за въвеждането на данък подземни богатства отпада, стана ясно от вицепремиерът и служебен министър на финансите Людмила Петкова, която участва в парламентарен блицконтрол. По думите й енергийният министър ще увеличи концесионните такси, за да компенсира поне частично очакваните от това приходи. Ще бъде въведена и еднократна такса, която да платят добивните компании.

"Друга част от приходите ще дойдат от влизането на България в Шенген", обясни още Петкова.

По време на изслушването тя разшири темата с отпадането на данък подземни богатства, като посочи, че общ приход от всички концесии в бюджета е 200 млн., което не е реалната сума, която държавата трябва да получава от предоставените от нея концесии.

"В тази връзка направихме анализ на европейска и световна практита и предложихме данък, който да бъде в размер на 15%. След проведени разговори установихме, че въвеждането на подобен данък би имал негативен ефект. Това, което постигнахме като общ подход, е основно да бъде въведена еднократна вноска, за да няма съмнение за двойно данъчно облагане. Наредбата, с която се определят концесионните възнагреждения, да бъде издадена във възможно най-кратък срок, като сме задали 3 месеца, за актуализиране на всички концесионни задължения. Сумите, които се получават в бюджета от концесии, са незначителни на фона на печалбите, които се реализират", допълни финансовият министър.

Тя коментира още, че ако има резерв в приходите на бюджета за 2024 година над тези от 3% дефицит от брутния вътрешен продукт (БВП), той ще бъде заделен, за да подпомогне бюджета за 2025 година.

"В края на годината няма да бъдат изхарчени 10 милиарда лева, както се твърди. Изпълнението на бюджета сега е с 2% дефицит от БВП. Предвидени са плащания за капиталовата програма на министерствата и по капиталовата програма на общините. Към октомври дефицитът беше 2% от БВП, а към ноември - 1,9 на 100, тоест няма нарастване на разходите", обяви финансовият министър.

По думите на Петкова в приходната част на бюджета са заделени 75 млрд. лева приходи, а данъчно-осигурителните приходи, заложени в бюджета, ще бъдат изпълнени и дори преизпълнени.

"Второто и трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) бяха планирани, но парите не бяха дадени. Двете плащания са за 1,5 млрд. евро, което е неизпълнението, заложено в бюджета. Това неизпълнение не оказа такова влияние върху бюджета, а върху инвестициите, правени по ПВУ. Досега има едно авансово плащане, но за 2025 година планираме и спешно преструктуриране на плащанията, за да се осигурят пари по проектите, които са започнали", заяви още тя.

Петкова посочи също, че за 2025 г. е предвиден по-голям размер на дълга, не само който да покрие дефицита за текущата година. Има рефинансиране на стар дълъг, предвидени са средства за увеличаване капитала на Българската банка за развитие с цел подпомагане на малките и средни предприятия, както и в случай на необходимост, да се увеличи капитала на БНБ. 

На въпрос защо от бюджета е отпаднало облагането на банките, зададен от Борислав Гуцанов от "БСП - Обединена левица", финансовият министър посочи, че когато е обсъждана една от мерките за облагане свъхпечалбите на банките, са се провели разговори с Асоциацията на банките, с банковия сектор и е направен анализ какви данъци ще бъдат платени през 2025 г. Тогава станало ясно, че плащанията за 2025 ще бъдат в размер на 1 млрд. 125 млн. лв.

"Прогнозите на Министерството на финансите се различаваха от тези на банките. В тази връзка направихме анализа, че това, което се прогнозира да бъде платено от банките, е два пъти повече от прогнозирането в бюджета, и се отказахме от данъка", обясни Людмила Петкова.

Тя посочи още, че в бюджета за 2025 г. има средства и за нови проекти на общините. По думите ѝ проектите в приложение 3 на закона за бюджета за 2024 година, където са проектите на общините, са подавани от всички общини и по предложенията три пъти е имало актуализация. Проектите първо са били за асфалтиране на улици, после се сменили за изграждане на ВиК мрежа и това забавило изпълнението на цялата програма.

"В Бюджета за 2025 година има пари за недовършените проекти и нужните плащания по тях. Направен е анализ на исканията на общините за проектите и тяхната степен на изпълнение. Плащанията не се правят по поредност на исканията по проектите, а според готовността на изпълнение", каза финансовият министър.

Следете новините ни в GoogleNews