Столичният кмет Йорданка Фандъкова и изпълнителният директор на компанията "Ай Си Джи Би", която изгражда интерконекторната връзка с Гърция - Теодора Георгиева, не се явиха в комисията по ревизия на Народното събрание тази сутрин и предизвикаха гневна реакция у председателката Мая Манолова. Те бяха поканени на заседанието, за да отговорят на въпроси за състоянието на топлофикационното дружество преди новия отоплителен сезон и за изграждането на газовата връзка между България и Гърция - двете основни точки на последното заседание на комисията.

Както е известно, "Топлофикация" има многомилионни дългове към основния доставчик "Булгаргаз", които трудно обслужва.

Началото на заседанието започна с 20 минути закъснение, а в залата имаше едва десетина души. По-късно съставът се попълни, присъстваха и граждани.

Вместо кмета, като представител на Столична община (която е принципал на "Топлофикация") в комисията дойде директорът на дирекция "Управление на отпадъците" Лилия Ангелова.

При 1 млрд. лв. загуба за Топлофикация, принципалът да не дойде в Народното събрание е скандално, заяви Румен Гечев (БСП).

Мая Манолова съобщи, че в заседанието няма да се включи и Теодора Георгиева - изпълнителен директор на проектантската компания ""Ай Си Джи Би". Манолова цитира, че годишната заплата на Теодора Георгиева е 126 000 лева, а месечната за 2020 г. - 15 500 лева. "Откакто е назначена преди 9 години, е взела 1 млн. лева. Кой и е плащал заплатата, след като смята, че не трябва да се явява пред Народното събрание", попита депутатката. 

Има и доста други въпроси - как се повишава цената на газовата връзка, как се подписват анекси, защо не е потърсена неустойката, каза Манолова.

"Самият факт, че госпожата не само не идва на заседание, е наглост и нарушение на закона", коментира Димитър Делчев, ИБГНИ.

Манолова акцентира на два едри договора, кото "Топлофикация" е включила и за които има сериозни съмнения за ощетяване на публичния интерес.

Единият е за закупуването на парникови газове, а другият - за изграждане на проект за удовлетвореност на клиентите.

20 млн. лв. е загубила топлофикация за един сезон при купуването на парникови газове. Тук става дума и за умисъл, посочи Мая Манолова.

Топлофикация е във фалит

"Проблемите, които столичани имат с Топлофикация са известни - високи цени, неразбираеми сметки, проблеми с услугата, сградна инсталация. То е практически във фалит. Данните са тревожни. През последните 5 г. "Топлофикация" работи само на загуба. Общо за 5 години натрупана загуба за 265 млн. лв. Тази година ще счупи собствения си рекорд. За второ полугодие загубата е 92 млн. лв., вече са над 1 млрд. Към 30 юни 2021 г. загубите са 1 млрд. 68 хил. лв", цитира депутатката.

Тя съобщи, че за 5 години "Топлофикация" е закупила за 3,749 млн. т. въглеродни емисии, а КЕВР е признал едва 2,5 млн. т. от тях. Любопитни са данните как Топлофикация купува квоти: през 2018 г. възлага с договор закупуването на квоти на инвестиционен посредник свързано с основния играч в енергетиката Гранд Кепитал ООД (свързан с Христо Ковачки, според Манолова бел. ред.) В този договор се определя единичната цена, на която да купува през следващите 28,5 евро на тон или 800 000 т или 22,8 млн. евро. Извършват се две сделки на въпросната цена, през 2019 г, когато пазарните цени към 23 евро на тон, а през 2020 г. са 25 евро на тон. Става дума дума за разлика от 9,2 млн. лв. Отделно от това е изплатена комисионна от 800 000 лв.

По този повод Румен Гечев (БСП за България) попита каква комисионна се плаща на посредник, който купува над пазарната цена. "На посредник комисионна се плаща, ако постигне цена под пазарната", възмутено коментира той и нарече договора "нечувана, нагла корупция", която е трябвало да доведе до незабавни арести.

Не е вярно, че се купува над пазарни цени, заяви директорът на дирекцията по финансова политика на "Топлофикация" Пламен Иванов.

"В България има много посредници, но тоя пък е от партията БРП - Близки, роднини и приятели. Лъснете обувки, просто се подгответе психически за проверки след два месеца. Дано всичко е наред. А дано, но надали", заяви Румен Гечев.

Изп. директор на БЕХ Валентин Николов каза, че дружеството не иска да изкупува дълга на "Топлофикация", но е принудено да го направи, защото в противен случай "Булгаргаз" като основен доставчик изпада в ниска ликвидност. В този случай БЕХ е задължен да помогне на своето дъщерно дружество, каза Николов.

От "Топлофикация" отхвърлиха тезата на Мая Манолова, че харчат излишно много за адвокатски услуги - представител на ръководството обясни, че това се налага, защото имат по 10 000-15 000 дела годишно.

През 2016 дружеството е сключило друг съмнителен договор - за подобряване на нивото на удовлетвореност на клиентите и събираемостта на вземанията. Договорът е за 478 000 лева без ДДС. Той е изпълнен вече и е платен. От Топлофикация не представиха справка какъв е резултатът от договора - дали и как се е повишила удовлетвореността на клиентите.

Иванка Попова, зам.-изп. директор на "Топлофикация" отговори и на въпрос за кредита на дружеството от ББР. Кредитът, по думите ѝ, се наложил заради  ретроактивното връщане на надвзетите суми във връзка с промяна цената на газа. Сумата била голяма и "Топлофикация" не можела да възстанови сумата на всички крайни клиенти плюс ДДС. Нужни ни бяха парични средства за юли-август 2020. 

„Ай Си Би Джи“: Нямаме задължение да участваме в заседанието

След заседанието компанията „Ай Си Би Джи“ изпрати до редакцията позиция, като посочи, че няма задължение да участва в заседанието, тъй като няма най-малко 50% държавно участие в капитала.

Проектната компания категорично отхвърля твърденията, че за дружеството има настъпили финансови щети от непотърсени неустойки. Неустойката има таван, регламентиран в договора с компанията строител, и той е не повече от 10% от стойността на договора или максимално 14,5 млн. евро, посочват от „Ай Си Би Джи“. Възнаграждението на изпълнителните директори и на членовете на Съвета на директорите е публично, както и на всички членове на управителни и контролни органи на дружествата от системата на БЕХ. Калкулации от порядъка на лични възнаграждения от над 1 млн. лева са абсурдни и целят единствено привличане на вниманието на медиите, допълват от компанията.