Демократична България внесе в Народното събрание законопроект за изменение на Изборния кодекс, с който се въвежда пощенско гласуване.

Това е вторият път, в който формацията дава конкретно законодателно предложение, свързано с гласуване по пощата. През 2018 г. в Народното събрание бяха внесени законопроекти за въвеждане на пощенско и на електронно гласуване, но тогава нито един народен представител не припозна идеите.

С внесения сега актуализиран проект се предлага на практика всеки да има възможност за гласуване по пощата, регламентирана е и ролята на дипломатическите представителства в процеса.

"След като българската държава не може да влезе в 21 век, поне да използваме утвърдена технология от 19 век", коментира съпредседателят на Демократична България Христо Иванов.

Представителите на обединението са категорични, че до изборите има достатъчно време, за да бъде успешно въведена практиката за гласуване по пощата.

"От началото на 2019 г. светът живее в условията на пандемия, предизвикана от COVID-19. Това налага организиране на изборния процес по начин, който максимално да защитава здравето на хората и същевременно да предостави възможност на всеки да осъществи конституционно правото си на глас", пише в мотивите към законопроекта.

Според вносителите пощенското гласуване ще помогне и на хората под карантина, за които на този етап в законодателството не е предвиден ред за гласуване и на практика конституционното им правото на вот е под въпрос.

Наред с пандемията, вносителите изтъкват трудностите за българите в чужбина да участват в избирателния процес: "Тяхното гласуване е често логистично затруднено от липсата на избирателни секции в близост и от нуждата да пътуват на големи разстояния в изборния ден".

В мотивите се посочва и опитът на други държави, успешно прилагащи пощенското гласуване.

Внесените сега текстове предвиждат пощенското гласуване да се провежда в период от не по-малко от 14 и не повече от 25 дни, определен от Централната избирателна комисия (ЦИК), а самото гласуване да приключва 5 дни преди изборния ден.

Предложението е предварителното пощенско гласуване да се произвежда на всички избори, с изключение на местните, и да се извършва чрез пощенски оператор или куриер. Пощенското гласуване е равностойно на гласуването в секция с хартиена бюлетина, като избирател, предпочел да гласува по пощата, не може да гласува в секция с хартиена бюлетина или машинно.

Предвижда се за гласуване по пощата първоначално да се подава заявление до ЦИК, за да бъдат изпратени бюлетини на съответния гражданин; заявленията да се правят и онлайн на сайта на ЦИК, а на един адрес да не могат да се получават повече от 3 бюлетини; след края на изборния ден гласувалите по пощата да могат да проверяват на сайта на ЦИК дали гласът им е приет и преброен, като използват уникалния номер на бюлетината си.

Предлага се отварянето на изпратените по пощата пликове с бюлетини да започва 2 дни преди изборния ден. Обработването им се осъществява от комисия, назначена в съответните дипломатически и консулски представителства на Република България за гласувалите в чужбина, както и в ЦИК - за гласувалите на територията на страната.

"Не по-късно от 24 часа преди началото на изборния ден Централната избирателна комисия подготвя списък с избирателите, които са използвали пощенско гласуване и го изпраща до районните избирателни комисии", предвижда още законопроектът.

Определени са и глоби за случаите на нарушения. За гласуване от името на друг човек законопроектът предвижда глоба от 5 хил. до 20 хил. лева.

За неспазване на предвидената забрана за обявяване на междинни резултати от пощенското гласуване се предвижда глоба от 10 хил. до 25 хил. лева за физически лица, а за юридическите лица - от 15 хил. до 30 хил. лева.

Предвижда се гласуването по пощата да се реализира по стандарт с използване на два плика, като ЕГН на избирателя се отпечатва от вътрешната страна на външния плик, за да не бъде то видимо при преноса, но същевременно да послужи за уникално идентифициране на избирателя след получаване на писмото.