Грях ли са правителствените мерки? Управляващи и опозиция се скараха за плана на кабинета

Обявените по-рано днес от правителството антикризисни мерки очаквано скараха управляващи и опозиция. Мненията на експертите в парламента се разминаха драстично - някои определиха предложенията като социални и нужни, а други - като закъснели и проинфлационни.

Йордан Цонев от ДПС определи правителствените мерки като "закъснели и без фокус". Депутатът коментира, че голям пропуск в предложенията е липсата на идеи за земеделието заради прогнозираната продоволствена криза в световен мащаб.

Той упрекна управляващите, които нямали никакво желание за диалог с опозицията. Цонев обаче заяви, че предложението за облагане на свръхпечалбите на енергийните дружества е откраднато от тях, докато законопроектът им не се допуска в зала.

Очаквано ГЕРБ-СДС също разкритикуваха правителствените мерки. Бившият социален министър Деница Сачева призова пенсионерите да не слушат управляващите и заяви, че увеличението ще е около 30 лв. без добавката, което не е 21%. Тя упрекна управляващите, че не са коментирали нищо за социалните и инвалидните пенсии, които оставят хората, които разчитат само на тях, под линията на бедност. Тя определи мерките като "популизъм и голяма безотговорност за бъдещето" и аргументира тезата си със сроковете, в които се очаква да влязат в сила.

Сачева упрекна и лансираната теза, че парите за мерките идват от спрените кражби. Според нея сумите за всички предложения ще дойдат от заеми. 

Делян Добрев пък смята, че "единственото, което ни гарантират тези мерки, е че ще станем по-бедни". Той допълни, че предложенията са проинфлационни и "грях на правителството". Депутатът заяви, че благодарение на мерките България изгуби всички шансове за влизане в еврозоната на 1 януари 2024 г.

Добрев смята още, че предложенията за диференцираното ДДС са доказано неработещи. Томислав Дончев беше по-краен и заяви, че правителството предлага "мерки, в подкрепа на инфлацията". Той е категоричен, че отпадането на ДДС за хляба няма да намали крайната цена, а мярката е "в подкрепа на търговеца". Дончев прогнозира, че предложението за отстъпки за горивата ще предизвикат хаос по бензиностанциите.

Тома Биков пък заяви, че предложенията на кабинета не целят да разрешат кризата с инфлацията, а кризата в правителството. По думите му днес управляващите са започнали предизборната кампания, защото мерките са стъпка към финансова криза, стъпка, която цели да спечели малко политическо време.

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов определи мерките като закъснели, защото правителството тичало след събитията.

Той поиска преговори с "Газпром" и плащане в рубли за руски газ и си приписа предложението за ДДС за хляба. Костадинов каза, че парламентарната му група е вносител на такова и определи управляващите като "лицемери". "Възраждане" действително имаше такъв законопроект, но той предлагаше отпадане на ДДС за всички храни и напитки от малката кошница, парно, вода, ток, газ, лекарства. Тези, иначе добре звучащи идеи, биха ощетили бюджета с 4 млрд. лв.

Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната" определи мерките като "антиинфлационни". По думите му правителството се е насочило към помощи за най-засегнатите от инфлацията лица - пенсионерите и семействата. Депутатът разясни, че лимитът за зареждане на гориво с намаление е 50 литра на зареждане, а не на месец, както бе първоначално предложено. Той допълни, че все още се работи върху механизма за контрол. 

Сабрутев коментира още, че мерките ще се финансират както от бюджета, така и от предложеното допълнително облагане на свръхпечалбите. По думите му благодарение на тази мярка ще бъдат осигурени допълнителни 2 млрд. лв.

Борислав Гуцанов от БСП определи мерките като "социални". 

Депутатът от левицата не даде конкретен отговор на въпроса откъде ще дойдат необходимите средства, за да покрият представените днес мерки. Той обаче смята, че разчетите са направени и приходите ще стигнат. 

"Успяхме да направим възможно най-доброто в една изключително тежка и трудна ситуация", заяви той.

Гуцанов твърди, че отпадането на ДДС за хляба ще намали крайната цена. По думите му, ако сега цената е 2 лв., то след въвеждането на мярката ще стане 1,60 лв.

Председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански от "Има такъв народ" заяви, че мерките са приети без да има разчети и анализи за ефекта от предложенията и необходимите суми. Той определи идеите на правителството като "спуснати", част от които "може би ще работят". Каримански има резерви за увеличението на акциза за тютюневите изделия. (Такава мярка не бе съобщена на брифинга в МС - б.a.)

Мартин Димитров от "Демократична България" допълни, че въпросът за лимита от 50 литра за отстъпка при зареждане на гориво все още не е окончателно затворен. Той отчете, че към момента предложението е лимитът да важи за всяко зареждане за най-евтините горива.

Според него мерките не са проинфлационни. По думите му ограничител на инфлацията е бюджетният дефицит, който няма да се увеличава над договореното.

Димитров, чиято парламентарна група е твърдо против намаляването на ДДС за хляба, заяви, че от десницата са настояли за допълнителна работа с браншовите организации, които трябва да гарантират, че отпадането на данъка ще се отрази на крайната цена.

Той допълни, че тази мярка може да заработи, но при допълнителна работа. Депутатът обясни, че е необходима и законотворческа дейност, която да гарантира, че ще има ефект върху крайната цена. ДБ е отстъпила, но отговорността ще се носи от правителството, добави депутатът.

Следете новините ни в GoogleNews