България се готви за предсрочни избори, докато разнебитеното правителство се готви да се оттегли. Това е заглавието на публикация на Файненшъл таймс, посветена на политическите процеси у нас. Автор на анализа е Андрю Макдуъл. 

Публикуваме пълен превод на статията във FT:

На България й предстоят предсрочни избори наесен, след като изпадналото в криза правителство се готви да подаде оставка, след едва една година на власт, съпътствана от протести по улиците, обвинения за връзки с олигархични бизнес интереси и силни критики от страна на ЕС.

Президентът Росен Плевнелиев обяви във вторник, че водещите политически партии в страната са се съгласили за избори между 28 септември и 12 октомври. Това се случва, след като по-малкият коалиционен партньор реши да оттегли подкрепата си за правителството, водено от Българската социалистическа партия (БСП), претърпяла позорна загуба на Европейските избори.

Очаква се правителството на премиера Пламен Орешарски, което често беше в конфликт с Плевнелиев, да подаде оставка до няколко седмици. Президентът ще трябва да назначи служебно правителство за втори път в рамките на по-малко от 18 месеца.

България е най-бедната икономика в Европейския съюз, с очакван скромен растеж от 2,1% тази година. 

The Economist Intelligence Unit предвижда да нарасне до средно 3% през периода 2014-2018 г., което не е зле по европейските стандарти, но е ниско в сравнение с бързия растеж от преди няколко години.

Доверието на чуждестранните инвеститори е на най-ниската си точка, отчасти заради политическата несигурност - коментира Цветослав Цачев, ръководител на Елана Трейдинг, софийска компания за финансови услуги."Главната причина е икономическата стагнация и общото нежелание да се инвестира в региона. Ситуацията ще остане непроменена в месеците преди изборите.“

Правителството на Орешарски беше изправено пред протести още от първите си дни, предизвикани от назначаването за шеф на ДАНС на Делян Пеевски - медиен магнат и бизнесмен с противоречива слава, преди това разследван за корупция.

Пеевски напусна поста веднага, но остана депутат от Движението за права и свободи (ДПС), коалиционния партньор на БСП и решителен фактор в българската политика след падането на комунизма.

Напоследък правителството беше под натиск от ЕК, заради подкрепата си за строителството на газопровода „Южен поток“, който ще доставя газ за Балканите и Централна Европа, заобикаляйки Украйна. Смята се, че проектът би увеличил влиянието на Русия в региона. Но българското правителство се застъпи упорито за газопровода по време на "украинската криза" и анексирането на Крим от Русия. Дори се опита да заобиколи европейските правила за конкурентноспособност, като го представи за „интерконектор“.

Орешарски замрази работата по българската отсечка, но подкрепата за нея и други поддържани от Русия енергийни проекти остава силна сред БСП. Предвид отсъствието на реални алтернативи, много анализатори очакват проектът да продължи, щом напрежението около Украйна отслабне.

Раздразнението на ЕС заради българската позиция за Русия, с която София и БСП са имали близки отношения, особено в миналото, вероятно е една от причините Евросъюза да не иска да прости продължаващите административни грешки на страната. Наскоро ЕК спря десетки милиони евро финансиране за регионално развитие заради проблемите с управлението и контрола на средствата. Плевнелиев, обяви, че ЕК е готова да замрази и още. Ситуацията създава впечатление, че България е отбелязала малък напредък, откакто се присъедини към ЕС през 2007 г.

Колкото до изборите - дясноцентриската партия ГЕРБ на бившия министър-председател Бойко Борисов изглежда готова да спечели изборите. Самият Борисов беше свален миналата година, след протести по улиците. Партията обаче взе 30 % от вота на европейските избори през май, докато БСП само 19 %.

ГЕРБ, подобно на няколко свои предшественици, може да потърси ДПС като изкушаващ коалиционен партньор, за да осигури мнозинство. Въпреки че е разчитащото на солиден мюсюлмански електорат, ДПС е непопулярно сред много българи.

Новите партии, появяващи се в център-дясно, не успяват да спечелят мнозинството българи, които смятат, че досегашният политически елит ще остане на власт и са песимистично настроени за бъдещето.

Цветослав Цачев е по-оптимистично настроен:"Как ще се отразят резултатите от изборите на формирането на кабинет е трудно предсказуемо", каза той.

„Най-вероятно процесът ще е много труден, но България ще има ново правителство наесен. Положителните последици върху БВП от стабилното подобряване на вътрешното потребление и износа ще привлекат нови инвестиции “

Да се надяваме!

Превод: Мира Даскалова

Още по темата

19/06/2014

Политика

Германски политолог: Станишев иска да е еврокомисар

19/06/2014

Политика

Юрген Рот: Бареков може да е новата "руска подводница"

10/06/2014

Политика

Financial Times: България нанесе удар на Русия за „Южен поток“