ЕК: ДАНС и прокуратурата не разследват качествено българските политици за пране на пари

Последна промяна на 28 февруари 2019 в 17:50 3863 0

ДАНС и прокуратурата не разследват качествено българските политици за престъпления, свързани с пране на пари. Това се посочва в доклад на Европейската комисия за икономическата политика на страните членки.

"Потенциални финансови престъпления не се разследват качествено", се казва категорично в доклада.

Две трети от сигналите за съмнителни транзакции, изпратени от финансовите институции, се отнасят до местни политици, но тези случаи не са разследвани активно след това. Не е постигнат и голям прогрес за установяване на пречките пред разследващите за достигане до годни за прокуратурата доказателства, посочва ЕК и допълва, че финансовото разследване се използва в малка степен, което пречи на ефективното връщане на средства в случаи на организирана престъпна група или при корупция. 

България все още не е финализирала и не е нотифицирала основния инструмент за борбата с прането на пари и финансирането на тероризма – National Risk Assessment, се отбелязва още в доклада.

ЕК акцентира още и на това, че трябва да се обърне внимание на проблема с корупцията, която е основна предпоставка за прането на пари. 

Трябва да се покаже устойчива тенденция към ефективно разследване и внасяне в съда на повече случаи на корупция на високо ниво, в това число срещу политици, се посочва още в доклада.

ЕК обръща внимание и на рискове за възможни финансови измами, свързани с предоставяне на българско гражданство. От получилите българско гражданство не се изисква да прекарат много време у нас, новият български гражданин може да не плаща данъци в България върху парите си, което води до риск от измами, тъй като притежанието на български паспорт може да бъде използвано за криене на доходи, които не е нужно да докладват.  

Докладът засяга още икономическо положение на страната, достъп до здравеопазване, социална среда и др. 

ЕК посочва, че независимо от данните за икономически растеж на страната, нивото на бедност е сред най-високите в ЕС. Със застаряването на населението хората в трудоспособна възраст намаляват и ще са нужни структурни реформи, за да се посрещнат предизвикателствата, които следват от този факт, се уточнява в доклада.  

ЕК признава напредъка на страната в икономическо отношение, но посочва, че въпреки това България не успява да догони останалите страни членки. 

Отчита се прогрес във финансовата сфера, подобряване на събираемостта на данъци и намаляване на сивия сектор. Напредък се отчита и в сферата на образованието, като се посочва, че при ромите и други групи в неравностойно положение има още много проблеми. В сферата на здравеопазването се отчита, че е постигнат малък напредък в ограничаването на доплащането от страна на пациентите и липсата на кадри. 

"България е все още една от страните с най-висок дял на хора в риск от бедност и социално изключване, както и в неравенството по отношение на приходите. Социалните плащания имат малък ефект върху намаляването на бедността. Остават предизвикателствата пред образованието, включително качествено включващо обучение и проблема с ранното отпадане. Нивото на дигиталните умения на населението остава ниско. Въпреки подобрението на пазара на труда хората с ниско ниво на уменията, ромите и хората с увреждания срещат големи трудности при намирането на работа", се посочва още в доклада. 

Отчетено е и подобрение в банковия сектор, като се допълва, че все пак остават в сила някои слабости.

Борбата с корупцията също все още е предизвикателство за България, отбелязва докладът. През 2018 г. страната направи значителна промяна на антикорупционното законодателство и създаде нова агенция за борба с корупцията, но засега това не води до резултати. Значителен напредък има за увеличаване на независимостта на съдебната система. Въпреки това остават редица предизвикателства - засилване на отчетността на прокуратурата и на общественото доверие в нея, както и балансиране на натоварването на съдилищата, допълва ЕК.