С редакционни промени парламентът прие проект на решение, с който да се определят правила за разглеждане на промените в Конституцията. Той беше внесен от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Продължаваме промяната-Демократична България“. За него се заговори в средата на септември от председателя на парламентарната комисия по конституционни въпроси Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС.
Това е стандартна процедура при разглеждането на промени в основния закон. Проекторешението изцяло препокрива текста от 2014 г., когато бе предходното отваряне на Конституцията. Вкарването на нарочни правила се прави, тъй като в Правилника за организацията и дейността на НС е заложено, че законопроекти се приемат на две четения. В самата Конституция обаче пише, че промени в основния закон се приемат на три гласувания.
По време на дебатите председателят на Народното събрание Росен Желязков поиска разяснение на процедурата относно гласуването на законопроекта между първо и второ четене.
„В чл.4, ал. 5, когато законопроектът между първо и второ гласуване има направени предложения и се предлага на гласуване, трябва да събере ¾. Това е мнозинството, което Вие предвиждате с тези правила, в противен случай се отива на още два месеца отлагане. Тоест ние имаме предварително гласуване, ако то събере ¾ от гласовете, се счита за първо гласуване, ако не ги събере, то остава предварително и в срок, не по-малък от два месеца, се предлагат на първо гласуване. Между първо и второ гласуване може да се прави предложения по тези правила от народни представители, но не по-малко от ¼ от НС. Тези предложения се предлагат на второ гласуване, ако тогава не са подкрепени от ¾, се счита, че не са приети и се отлага с още два месеца минимум за второ гласуване, след което, ако се приемат с 2/3, се преминава на трето гласуване. Ал. 6 казва, че за неуредените въпроси се прилага Конституцията“, обясни Желязков.
Надежда Йорданова от ПП-ДБ обясни, че след като конституционните промени за второ-първо четене бъдат подкрепени с 2/3, от там нататък производството се развива, като са необходими 2/3 от народните представители, тоест не се поставя отново мнозинството за 3/4.
Тогава председателят на НС отговори, че не иска „да влиза в спор“ с Йорданова, но „динамиката на ал.4, 5 и 6, разглеждани в съвкупност, "оставят противоречиво усещане“.
Радомир Чолаков напомни, че това са правила от 43-то НС. Единствената разлика е, че преди всеки депутат е имал правото да внася предложения между първо и второ четене, а сега се предлага това да могат да правят 1/4 от всички народни представители - 60 души. Чолаков предложи новото предложение да отпадне и да се върне правилото, че всеки депутат има правото да внася предложения между първо и второ четене. Предложението беше прието.
Дебатите по темата продължиха и Надежда Йорданова предложи спорният текст: „Текстовете, които не са подкрепени от три четвърти от всички народни представители, но са подкрепени от две трети от тях, се разглеждат и приемат по реда на чл. 3, ал. 4“, да се гласува отделно, като той не беше приет от депутатите в пленарна зала.
Георги Свиленси от БСП обвини вносителите на проекторешението в некомпетентност.
„Започвате да пишете поправки в Конституцията, не можете да напишете процедурните правила. Дайте да си прецените възможностите имате ли капацитета и възможностите да променяте Конституцията, след като не можете да напишете правилата. Ние от БСП няма да подкрепим нито процедурните правила, нито промените в Конституцията“, каза Свиленски.
След гласуването на редакционните промени Росен Желязков обясни, че ако процедурата е тръгнала в хипотеза на две трети, тогава и първо, и второ, и трето гласуване се гласуват с това мнозинство, затова Конституцията е предвидила тази алтернатива.
Проекторешението мина по време на извънредно заседание на конституционната комисия миналата седмица. Приемането на процедурни правила за обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията беше единствената точка в дневния ред на комисията. Членовете на комисията решиха сроковете за разглеждане на законопроекта да влизат и депутатските ваканции. Това се прави с оглед предстоящата ваканция за местните избори.
Каква е процедурата след редакционните промени
Според процедурата не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след внасянето на проект за промяна на Конституцията законопроектът се разглежда. Първото гласуване е в цялост, като се представя доклад на комисия. Вносителите пък представят мотивите в рамките на до 20 минути.
Ако законопроектът бъде приет с мнозинство от три четвърти - 180 депутати, то ще се движи по т.нар. бърза писта и ще има три гласувания в различни дни. Ако обаче на първо четене предложенията не получат 180 гласа, но не по-малко от две трети от гласовете на депутатите - 160, то предложението може да бъде разглеждано отново след не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При второ четене всеки текст трябва да получи поне гласовете, които законопроектът е получил на първо.
След това могат да се правят предложения от всички народни представители между четенията, като срокът не може да е по-кратък от седем дни. След изтичането на сроковете законопроектът се гласува текст по текст в зала, като е нужно мнозинство от минимум 160 гласа.
Между второ и трето четене не се правят нови предложения. Допустими са само редакционни поправки. Третото гласуване в зала е в цялост и поименно.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)