С редакционни промени парламентът прие проект на решение, с който да се определят правила за разглеждане на промените в Конституцията. Той беше внесен от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Продължаваме промяната-Демократична България“. За него се заговори в средата на септември от председателя на парламентарната комисия по конституционни въпроси Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС.

Това е стандартна процедура при разглеждането на промени в основния закон. Проекторешението изцяло препокрива текста от 2014 г., когато бе предходното отваряне на Конституцията. Вкарването на нарочни правила се прави, тъй като в Правилника за организацията и дейността на НС е заложено, че законопроекти се приемат на две четения. В самата Конституция обаче пише, че промени в основния закон се приемат на три гласувания.

По време на дебатите председателят на Народното събрание Росен Желязков поиска разяснение на процедурата относно гласуването на законопроекта между първо и второ четене.

„В чл.4, ал. 5, когато законопроектът между първо и второ гласуване има направени предложения и се предлага на гласуване, трябва да събере ¾. Това е мнозинството, което Вие предвиждате с тези правила, в противен случай се отива на още два месеца отлагане. Тоест ние имаме предварително гласуване, ако то събере ¾ от гласовете, се счита за първо гласуване, ако не ги събере, то остава предварително и в срок, не по-малък от два месеца, се предлагат на първо гласуване. Между първо и второ гласуване може да се прави предложения по тези правила от народни представители, но не по-малко от ¼ от НС. Тези предложения се предлагат на второ гласуване, ако тогава не са подкрепени от ¾, се счита, че не са приети и се отлага с още два месеца минимум за второ гласуване, след което, ако се приемат с 2/3, се преминава на трето гласуване. Ал. 6 казва, че за неуредените въпроси се прилага Конституцията“,  обясни Желязков.

Надежда Йорданова от ПП-ДБ обясни, че след като конституционните промени за второ-първо четене бъдат подкрепени с 2/3, от там нататък производството се развива, като са необходими 2/3 от народните представители, тоест не се поставя отново мнозинството за 3/4.

Тогава председателят на НС отговори, че не иска „да влиза в спор“ с Йорданова, но „динамиката на ал.4, 5 и 6, разглеждани в съвкупност, "оставят противоречиво усещане“.

Радомир Чолаков напомни, че това са правила от 43-то НС. Единствената разлика е, че преди всеки депутат е имал правото да внася предложения между първо и второ четене, а сега се предлага това да могат да правят 1/4 от всички народни представители - 60 души. Чолаков предложи новото предложение да отпадне и да се върне правилото, че всеки депутат има правото да внася предложения между първо и второ четене. Предложението беше прието.

Дебатите по темата продължиха и Надежда Йорданова предложи спорният текст: „Текстовете, които не са подкрепени от три четвърти от всички народни представители, но са подкрепени от две трети от тях, се разглеждат и приемат по реда на чл. 3, ал. 4“, да се гласува отделно, като той не беше приет от депутатите в пленарна зала.

Георги Свиленси от БСП обвини вносителите на проекторешението в некомпетентност.

„Започвате да пишете поправки в Конституцията, не можете да напишете процедурните правила. Дайте да си прецените възможностите имате ли капацитета и възможностите да променяте Конституцията, след като не можете да напишете правилата. Ние от БСП няма да подкрепим нито процедурните правила, нито промените в Конституцията“, каза Свиленски.

След гласуването на редакционните промени Росен Желязков обясни, че ако процедурата е тръгнала в хипотеза на две трети, тогава и първо, и второ, и трето гласуване се гласуват с това мнозинство, затова Конституцията е предвидила тази алтернатива. 

Проекторешението мина по време на извънредно заседание на конституционната комисия миналата седмица. Приемането на процедурни правила за обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията беше единствената точка в дневния ред на комисията. Членовете на комисията решиха сроковете за разглеждане на законопроекта да влизат и депутатските ваканции. Това се прави с оглед предстоящата ваканция за местните избори.

Каква е процедурата след редакционните промени

Според процедурата не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след внасянето на проект за промяна на Конституцията законопроектът се разглежда. Първото гласуване е в цялост, като се представя доклад на комисия. Вносителите пък представят мотивите в рамките на до 20 минути.

Ако законопроектът бъде приет с мнозинство от три четвърти - 180 депутати, то ще се движи по т.нар. бърза писта и ще има три гласувания в различни дни. Ако обаче на първо четене предложенията не получат 180 гласа, но не по-малко от две трети от гласовете на депутатите - 160, то предложението може да бъде разглеждано отново след не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При второ четене всеки текст трябва да получи поне гласовете, които законопроектът е получил на първо. 

След това могат да се правят предложения от всички народни представители между четенията, като срокът не може да е по-кратък от седем дни. След изтичането на сроковете законопроектът се гласува текст по текст в зала, като е нужно мнозинство от минимум 160 гласа.

Между второ и трето четене не се правят нови предложения. Допустими са само редакционни поправки. Третото гласуване в зала е в цялост и поименно.