Колко избиратели са гласували с преференция на парламентарните избори на 2 октомври 2022 г., коя политическа формация концентрира най-много преференциален вот, колко са разместените листи и чии са те, в кой район гласуват най-често с преференция показва анализ на „Отворен парламент“. Той е направен на база данните от 100% обработените протоколи на районните избирателни комисии (преди евентуалните поправки от ЦИК).

Преференция са използвали приблизително 1/3 от избирателите: 760 852 (35.91%) от общо 2 118 771 гласували за седемте партии и коалиции, които влизат в 48-то Народно събрание. Процентът е съизмерим с този от вота през юли 2021 г., когато беше 37.

Формация №1 по преференциален вот, както и на предишни избори, е „Демократична България“. Нейните избиратели най-често посочват конкретен кандидат, когото искат да видят като като депутат с гласуването си направили общо 30 размествания в листи на ДБ. 49.97% (84 763-ма от общо 169 617 гласували за коалицията) са се възползвали от възможността да пренаредят листата в своя МИР. Районите с най-висок преференциален вот за ДБ са Благоевград и Хасково – по 56.9%.

На второ място е коалицията ГЕРБ-СДС с 44% преференциален вот и 34 размествания.

Трета е последната формация, минаваща 4-процентната бариера за влизане в парламента – „Български възход“ на бившия служебен премиер Стефан Янев: около 37.65 на сто преференциален вот и 10 размествания.

Следва „БСП за България“ с 35.3% преференциален вот и 21 размествания в листи.

Пета е партия „Продължаваме промяната“ – 31.46%, 7 размествания.

Шеста е „Възраждане“: 29.24%, 2 размествания.

Традиционно на последното място е ДПС. Избирателите на Движението за права и свободи рядко използват дадената им от Изборния кодекс възможност да разместват листи. На изборите на 2 октомври това са направили 22.31%, но са предизвикали не малко размествания - 22.

Благоевград е район №1 по дял преференции не само за „Демократична България“. Там най-много от гласоподавателите на 7-те партии и коалиции от всички избирателни райони са се възползвали от преференциално гласуване – 49.9%. Следват Враца и Монтана с по 44% и София област с 43.3%. Най-рядко преференцията е използвана от избирателите в районите, където доминира ДПС: Кърджали – 9.3%, Търговище – 21.8%, Силистра – 24.8% и Разград – 26.7%.

Общо 126 кандидат-депутати от 7-те формации с 4% са преминали бариерата от 7%, за да променят местата си спрямо първоначалната подредба в листата. В този брой не са включени водачите на листи в отделните райони.

Само в два района водачи са били изместени, и в двата случая става въпрос за листи на ДПС. Те са лидерите в 10 избирателен район (ИР) Кюстендил – Александър Несторов, и в 26 ИР София област – Цветан Енчев. Несторов е изместен от втората в листата на партията Шейхриар Златарска, а Енчев – от петия Николай Аргиров. Докато в Кюстендил партията успява да събере около 3% от гласовете, в София област тя вероятно ще получи свой представител в парламента, тъй като резултатът ѝ е 7.1%.

Листата на ДПС в 26 ИР София област е и тази, в която партийната дисциплина в най-голяма степен не е сработила, отбелязва "Отворен парламент". В резултат петима от кандидатите в листата вземат 7% и повече от гласовете. Преференциално за ДПС там са гласували четири пъти над средното за партията в страната или 86% от всички подадени за нея гласове в района. Именно поради това е възможно и изместването на водача, тъй като той получава много малък брой „служебни” преференции.

Правилата

Гласуващите в страната имат право да посочат конкретен кандидат от листата на формацията, за която гласуват, чрез преференция. Всички гласове от района за дадената партия/коалиция, в които не е посочена такава, се броят като подадени за водача на съответната листа. Той получава така наречените „служебни“ преференции.
За да се пренареди една листа, е необходимо броят на подадените преференции за даден кандидат да не е по-малък от 7 на сто от всички гласове, получени от партията/коалицията в съответния изборен район. Прагът за изместване на водача в листата в действителност е много по-висок, поради наличието на „служебни” преференции.