Честни ли са изборите? Какво мислят българите

Последна промяна на 09 февруари 2020 в 08:01 3909 3

Откъс от книгата „Политическият процес и обществено мнение в България през 2019 г.: Годишен обзор“, издание на „Сиела“.

Въпреки многото споменати съмнения, в крайна сметка, когато през юни – скоро след изборите за ЕП – „Галъп интернешънъл“ провери и в редовната си независима програма от проучвания „лице в лице“ оценките за честността на изборния процес, те по-скоро бяха добри. Нямаше сериозно мнозинство в тази посока, но все пак може би личеше известно успокояване на ситуацията с отдалечаването на острите политически моменти от предходните месеци и с ясния резултат в полза на ГЕРБ от европейските избори. Догадките около този резултат явно не разколебаваха съществено обществената увереност, че изборите са били по-скоро честни. Особено уверени в честността на изборите бяха привържениците на ГЕРБ и ОП, а и на ДПС. Обратно беше при опозицията и при отдалечените от политиката.

„Галъп интернешънъл“ проверяваше усещането за честност около всички избори в годините. То не беше винаги задоволително. Традиционно, привържениците на по-успешните в изборите формации бяха по-благосклонни.

Подправяне на протоколи, превръщане на бюлетини в невалидни, опити за „купуване“ на цели комисии с цел постигане на по-големи и сигурни разлики в резултатите – това бяха често обсъждани теми преди всяка кампания в годините около 2019 г. Кампанията за местните избори през есента на 2019 г. не направи изключение. Важното тук беше, че ставаше дума именно за местни избори, при това с реален залог на много места, респ. зависимите вотове или некоректните практики можеха да повлияят в много по-голяма степен, отколкото на национални избори. За да се повлияе на вота в някое населено място, беше нужно не толкова голямо количество гласове.

Затова преди местните избори „Галъп интернешънъл“ за поредна година провери каква е нагласата към „стимулирано“ или „наложено“ гласуване. В независимо национално представително изследване на агенцията, проведено през октомври – преди местния вот – беше зададен въпросът: „Вие лично, бихте ли, или не бихте приели да гласувате на местните избори за даден кандидат, партия или коалиция срещу заплащане, друг стимул или по принуда?“.

Оказа се, че 11% от всички запитани признаваха, че биха приели. Все пак 81% не биха, а останалите 8% не можеха да преценят. Тези 11% се равняваха условно на над 600 хиляди души – от общо около 5.5 милиона постоянно пребиваващи у нас и имащи право на глас. Към тях вероятно можеше да се добавят и известна част от тези 8% колебаещи се. Сред онези, които със сигурност се очакваше да гласуват на тези местни избори, процентът признаващи си също беше над една десета. Въпрос на спекулация пък беше колко всъщност бяха онези, които са склонни да дадат гласа си в контролирана посока, но не си признават в проучването.

Разбира се, нямаше как да се очаква, че хората ще бъдат докрай искрени при такъв въпрос, но все пак степента, в която подобни нагласи се признаваха, беше показателна и за цялостната величина на явлението „контролиран вот“.

Най-високи бяха дяловете на онези, които си признават, че биха гласували при стимул или принуда, сред най-бедните и ниско образованите, респ. при ромите делът на склонните беше две пети.

Заедно с това (а може би и във връзка с него), за поредна година се установяваше, че най-младите са и в най-голяма степен склонни на откровеност по въпроса за зависимия вот. Това беше може би и индиректно отражение на демографската ситуация в страната, която се характеризираше с все по-сериозна гетоизация сред най-млади възрастови групи. Разбира се, за немалка част от гласоподавателите трябваше да се отчете и икономическата безизходица или работодателската принуда.

През ноември, след отминалите избори за местна власт, в бърз телефонен сондаж равносметките по отношение на честността на изборите отново бяха проверени. В дните след вота тази тема беше станала особено актуална – най-вече заради подозрения относно гласуването в София и опита на инициативния комитет на Мая Манолова да постигне касиране на избора. Данните от бърз сондаж на „Галъп интернешънъл“ показаха, че в София действително има повече обществено колебание по отношение на честността на изборите, но като цяло, и в София, и в останалите населени места, по-скоро обществото приемаше отминалите избори за честни.

През декември обаче, когато вече можеше да се погледне обобщената картина, заедно с обсъжданията след изборите и т.н. общественото мнение отново бе проверено в редовната програма от ежемесечни, представителни за пълнолетното население на страната, изследвания по метода „лице в лице“.

Това регистриране на масовите мнения трябваше да покаже вече по-цялостния образ на отминалите през есента избори в обществените очи. Важно беше да се знае дали активното политическо говорене на тази тема, както и сигналите за нарушения, са успели да създадат трайно усещане за нечестен изборен процес. Вярна или невярна, подобна констатация би била важен симптом по отношение на доверието в демократичните механизми като цяло.

Редовната изследователска програма „лице в лице“ действително показа разлика спрямо изследването през юни, например.

Както личи във фигурата, българите вече не изглеждаха сигурни в честността на изборите. Убедени отново бяха по-скоро привържениците на управляващите и ДПС. Рано беше за обобщения, но има очевидни причини за тревога.

Книгата „Политическият процес и обществено мнение в България през 2019 г.: Годишен обзор“ е част от поредицата годишници на „Галъп интернешънъл“.

Основен автор е Първан Симеонов, а Борис Попиванов изготвя специалния справочник със събития. Може да се намери тук. Всички книги от поредицата са тук. 

Това е седмата книга от възстановената традиция на годишните обзори на „Галъп интернешънъл“. Годишникът съдържа преди всичко непубликувани досега социологически данни. Голяма част от тях са получени през годината именно за нуждите на изданието.

Международни сравнителни изследвания, отношение към институциите и основни личности, масови възприятия за икономиката и личните финанси, общественото мнение за изборите, както и нагласите по най-важните скандали на 2019 г. – това е само част от включените в книгата теми. Публикувана е и специална глава за равносметки и тенденции от трите десетилетия след 1989 г. Годишникът представя и уникални ежемесечни резултати от тридесет години.

В близо 300 страници изданието включва общо 99 пълноцветни графики. Те са част от независимата изследователска програма, представителна за пълнолетното население – която агенцията приема за своя обществена мисия и която стои в основата на Политическия и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“. 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

3474

3

Бухльо

11.02 2020 в 12:07

Проблемът е, че има и такива, които мислят че са честни...когато тяхната партия спечели.

1520

2

Fipa

09.02 2020 в 12:24

Да им е жив и здрав "професора" всичкознаещ от Информационно обслужване, че да си "спечелят" изборите...Не случайно съпругата му е назначена в РВД на добра хранилка....

1005

1

AnderXale07

09.02 2020 в 09:57

Каква представителна демокрация е това? 44% мислят, че изборите са фалшифицирани. Невалидните бюлетини на последните избори са над 20%. Одобрението към кабинета е 24%, а към парламента - 18%. С любезното съдействие на САЩ и ЕС...