Антоний Гълъбов е роден през 1964 г. Завършва социология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е в Научноизследователския институт за младежта, а от 1991 г. - в Института по социология към БАН. От 1998 г. е експерт в асоциация “Прозрачност без граници”, преподава в Нов български университет.

Г-н Гълъбов, очаквате ли задълбочаване на кризата след вота на 12 май?

За мое голямо съжаление икономическата криза премина много бързо в социална и тя напълно ненадейно беше превърната в политическа. Така че всъщност в момента имаме един многоетажен проблем, който изборите няма да решат. Наблюденията на електоралните нагласи много явно показват, че няма съгласие относно политическа алтернатива. В това отношение тези избори ще са борба за третото място. Борбата за третото място ще бъде за това какъв тип коалиция ще бъде съставена.

Ясно е, че първите две политически партии са на дистанция, която не може да бъде стопена. Ясно е горе-долу, че БСП се намира в лоша кондиция и не е в състояние дори да мобилизира целия си електорален потенциал. Така че най-вероятно ГЕРБ ще излезе на първо място, а БСП на второ. Но това не дава отговор на формулата за управление. Първо ДСБ, след това ДПС, започнаха да говорят за някаква форма на програмно експертно управление на базата на постигане на някакво съгласие относно общите приоритети, което по същество ще означава един парламент, който ще бъде доста ангажиран с постигането на съгласие между основните парламентарни групи. Аз очаквам по-голям брой партии да преодолеят 4-процентната бариера. Без да имаме по-висока избирателна активност, със сигурност по-ниска от 2009 г., ще имаме разпиляване на гласове с тези много на брой политически партии и в крайна сметка ще имаме трудно взимане на решение и трудно постигане на съгласие, което означава, че вместо да придадат нова динамика на политическия процес, най-вероятно ще го забавят точно в момента, когато ще трябва да се решават много важни въпроси.

В този смисъл предвиждате ли невъзможност за съставяне на кабинет?

Аз разчитам единствено и само на партийния егоизъм, защото изглежда, че кампанията ще е много агресивна, много тежка и онези, които са успели да преминат на другия бряг, няма да искат да се върнат в реката. Това е единственото, на което разчитам от гледна точка на по-голяма сговорчивост и готовност за изработване на някакво съгласие. Тези политически партии, които ще успеят да прескочат 4-процентната граница, ще са го направили с толкова много усилия, че при липсата на ясни гаранции, че ще успеят да повторят резултата си или да постигнат по-висок резултат, ще предпочетат да запазят парламента. Оттам нататък вече отвъд партийния егоизъм и партийните интереси, големият въпрос е колко ефективен ще е политическият дебат при голямото противопоставяне между основните политически играчи. Ако в Народното събрание влязат 7 или 8 политически формации, както прогнозирах още юли месец м. г., това означава много на брой различни групи, които трудно ще постигат съгласие по отношение на определен тип политики и много тежък стратегически пазарлък между по-големите формации.

А каква е нагласата на гражданите преди самите избори?

Ако се върнем към протестите, там имаше много ясен образ на тази нагласа, защото част от протестиращите бяха гласували за ГЕРБ. В самото начало част от тези хора излязоха на улицата, очаквайки ГЕРБ да реши, по-точно Бойко Борисов директно да реши проблема с цените на тока - така че в основата на тези протести стоеше разбирането, че рулетката се е завъртяла напълно и че сме изправени пред ситуация, в която няма с какво да замениш предишните. Така че това усещане за липса на политическа алтернатива е много ясно изразено в масовото съзнание и аз се опасявам, че по-скоро ще възпроизведе по-ниска избирателна активност. Независимо от външните изрази на протеста, ще имаме ниска избирателна активност, именно заради разбирането, че няма ясно различима алтернатива на управлението на ГЕРБ.

Кои са основните козове в ръцете на БСП и ГЕРБ?

БСП прави една типично лява програма, по-лява отколкото обикновеното говорене на БСП, която можете да видите и на други места в ЕС, с много ясното разбиране, че държавата трябва да се намеси, че държавата трябва да произвежда, че държавата трябва да създава работни места. С други думи - едно връщане към класическа социалистическа програма, нещо, което поне засега не произвежда очаквания от социалистите резултат, защото симпатизантите и гласуващите за БСП хора не винаги са леви. Всъщност левите послания не работят по отношение на голяма част от тези групи, които гласуват за БСП. Тази  отчетливо социалистическа програма не произвежда симпатии в лявоориентираните избиратели. Те по-скоро търсят по-крайно леви послания, които гравитират около комунизъм, около радикалпопулизъм, но в никакъв случай не тази класическа социалистическа схема на управление на държавата.

По отношение на ГЕРБ в известен смисъл е обратното. ГЕРБ не се опитва да обясни управлението си през идеология. Не се опитва да обясни, че християндемократите в Европа винаги правят първо, второ трето, и ние правим същото. Няма такъв тип обяснение. Това е народняшки тип управление с много популистки жестове, с много насърчаване на очакванията на хората, че един човек може да вземе всички решения. Но от гледна точка на управленска практика и управленска логика програмата им е доста прагматична. В това отношение, като се има предвид, че 2/3 от тази програма са неща, които България и без това би трябвало да прави, който и да управлява, в останалата 1/3 има практически решения, които не се позовават на някаква идеология. И изглежда, че това създава представата, че ГЕРБ е възможната масова дясна партия в България. Сравнена с дясната идеология и политика на ДСБ, ГЕРБ изглежда като социалдемокрация.  

Ако е масова една партия в България, която не е близка до левите идеи, изглежда като ГЕРБ. В смисъл - нивото на дясно мислене, до което успява да достигне по-широка част от българските граждани, е точно такова много светло синьо, много размито синьо, в което става въпрос по-скоро за едно управление на компромисите; едно управление, което през тези почти 4 години управляваше точно така. Всяка инициатива проверяваше колко сериозна е съпротивата срещу нея. Aко съпротивата беше сериозна, инициативата се сваляше, ако нямаше съпротива - тя се реализираше. С други думи, едно ниско прелитане над релефа, което като че ли се харесва на съществена част от гражданите - поне симпатизантите на ГЕРБ се чувстват уютно в тази представа, в която не им се казва "Не, това е левичарско решение, дясното решение е това", "трябва да се насърчи бизнеса", "трябва да се носи отговорност за собствения ти живот"... Тези неща звучат неуютно на съществена част от българските граждани, така че в това отношение шансовете на ГЕРБ са в това ниско прелитане над релефа, следването на релефа на общественото мнение, изключителното съобразяване с настроенията на хората и опита за игра с публиката.

БСП се опитва в момента да се държи идеологически коректно, което нe й носи плюс, докато ГЕРБ никога не се е опитвал да следва общата политическа култура на десницата в Европа и в света, а се опитва да управлява, да властва през съществуващите особености на публичната българска среда.

По-скоро плюсове или минуси донесе оттеглянето на Борисов от управлението на страната?

От гледна точка на партийния интерес, като че ли е по-скоро плюс.Защото ГЕРБ по един парадоксален начин застана в ролята на жертва и успя да възстанови част от симпатиите на избирателите си към себе си. Разбира се, че от политическа и държавническа гледна точка, това беше абсолютно недопустимо, тъй като нямаше ситуация за политическа криза. Политическата криза бе предизвикана от партийния егоизъм. Така че в това отношение няма как да бъде прието такова нещо, защото дори и да приемем, че уличният натиск е бил толкова силен, а всички си спомняме, че е имало много по-силни и много по-радикални протести, нищо не пречеше ГЕРБ да състави второ правителство със собствения си мандат.

Очевидно беше, че това просто е подходящ повод, в който ГЕРБ решиха, че биха могли да занулят старта си и да излязат в по-добра позиция в предсрочни избори, отколкото в редовни. Но последиците от това са лоши по отношението на доверието в страната  и отстояването на важни интереси, тъй като тези месеци са решаващи за много неща: за европейската политика в криза, предстои планиране на дейности и ресурси до 2020 г. България трябва да успее да отстои собствените си интереси. Няма нищо по-неподходящо точно в такъв важен политически момент да влезем в политическа криза. Направихме го, въпросът е как ще излезем от нея.

Още по темата

19/04/2013

България

Най-мразените партии са най-сигурни участници в парламента

13/04/2013

Политика

Юрий Асланов: Ако има протести, ще са наесен