Юрий Асланов e завършил икономика в София и социология в Москва. Собственик и управител на социологическа агенция "АФИС". Член на УС на Института за социална интеграция от неговото създаване и негов председател в периода от 2008 до 2011 г. Автор на книгата "Неприлични думи", на множество научноизследователски публикации, монографии, студии и над 1500 публикации в периодичния печат. Член на Националния съвет на БСП. 

Г-н Асланов, вие изразихте опасение, че съществува политически натиск върху медиите. Защо смятате така?

По-скоро моите опасения са, че не може да има равнопоставеност при положение, че няколко партии, свързани с институциите и властта, доминират в медиите. И медиите охотно им предоставят трибуна без всякакви уговорки, ако ще това да е трибуна по телефона, случайно появяване в ефир.

Второ, измежду всички партии има и такива, несвързани с властта, но разполагащи с огромни капитали, които могат да си осигурят лесен достъп до медиите. Не може да има равнопоставеност, понеже по време на избори участието в медиите се заплаща. Това е обект на една от най-силните критични препоръки от страна на Брюксел към България. Но предвид извънредните обстоятелства, при които се стигна до избори, разговорът по този въпрос остана с продължение за след това.

Препоръката за премахване на тези текстове от нашия избирателен закон си остава и те са със заплаха да понесем и тежки санкции, ако не ги премахнем. Ние като общество имаме интерес от това да имаме чиста медийна среда, да имаме равнопоставеност на всички гледни точки, защото това ни гарантира не само плурализъм на мненията, а и защита от екстремални развития на ситуацията, което се случва. Хората излязоха на улицата не защото проблемът беше нов, а защото дълго време нямаха възможност да го изразят по никакъв начин. Това не беше обикновен бунт. Това беше протест срещу цялата система и тази система включва и медиите за съжаление.

Какво показват последните проучвания  на АФИС? Колко партии имат шанс да влязат в парламента?

Ще се изразя на този етап условно, защото все още има силно изразена динамика, независимо от тази близост до събитието. За прогнози като че ли е рано. Сигурно е, че в следващия парламент ще бъдат представени 4 партии - ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака.

Оттам-нататък в низходящ ред на спадащи вероятности най-високи шансове има партията на Меглена Кунева, но не е абсолютно сигурно, трябва да се подчертае.

Второ, има няколко малки партии с по-слаби шансове за успех, но също не бива да се пренебрегват - измежду тях най-висок шанс има една партия, която след Атака е втората възкръснала от мъртвите - РЗС. Това донякъде беше очаквано, защото тя е електорален тип партия и се възбужда по време на кампании. Освен това те имат и много здрави позиции в местната власт - имат кметове, общински съветници, т.е активни структури.

След това са СДС и ДСБ. След тях е една партия, която внимателно наблюдаваме през последните месеци, защото непрекъснато повишава подкрепата си, макар все още да е далеч от заветното преминаване на чертата. Това е Национален фронт за спасение на България, групирани около телевизия СКАТ, но тя не за пръв път участва в избори.

Разбира се, политическа партия "Зелените", но те са с най-слаби шансове от изброените, не защото са по-непопулярни, а защото подкрепящите ги по принцип не гласуват. Гласуват в много редки случаи. Такъв беше случаят 1997 г. - този профил на гласуващи ги имаше. Такъв беше профилът и 2009 г. Но сега не е такъв профилът, няма чак толкова яростни хора да излязат на арената. Даже предполагам, че активността, сравнена, с 2009 г. , ще бъде по-ниска.

Какви са сценариите за коалиции след вота?

Има два възможни сценария. Ако се развие първият и влязат малко на брой партии: 4-5, тогава със сигурност дори и една партия да няма възможност самостоятелно да състави правителство, около една от двете големи партии ще се създаде гравитационно поле и ще се формира кабинет. Засега, като че ли везните клонят повече към ГЕРБ. В някаква степен въпреки драматичните събития, ще бъде чист парадокс, ако се възпроизведе сегашното статукво и то в приблизително същия ред, което е вероятно.

Но има и друг сценарий - парламентът да се ошари с много на брой нови субекти и да стане невъзможно сглобяването на каквато и да е читава комбинация. Тогава може би единственото решение ще е двете големи партии да се отдръпнат назад и да подкрепят нещо временно, с идеята да не допуснат задълбочаване на кризата, защото повторни избори ще доведат до изключително изостряне на кризата във всяко едно отношение.

Ако има отговорност, би трябвало, това е често срещана практика в редица европейски държави, двете големи партии да се дръпнат крачка назад и временно - за около една година, да подкрепят нещо в някаква краткосрочна програма, за да се минимализират щетите от кризата или поне да се овладее положението в икономически план.

Кои са най-големите козове в ръцете на ГЕРБ и БСП за предстоящите избори?

Големи козове нямат и двете партии. Времето за стратегии свърши и сега могат да се упражняват върху някакви хитроумни тактики.Моето впечатление е, че ГЕРБ се опитват да играят на свой терен, а БСП на чужд терен - тоест на терена на ГЕРБ с неговите похвати, компромати и прочие. От това нещо БСП няма да спечели. Тя може да е силна с това да предлага някакви политически алтернативи, което започна да го прави, но прекалено късно и прекалено непоследователно. Ето например с плоския данък. Аз последно не разбрах точно какво се приема. Но всичко това са тактики, стратегически маневри е невъзможно да се приложат в оставащото време. Ще има поле за изява след това. Дали двете партии са готови да предложат някакъв национален план на хората, ще разберем след изборите.

Някои граждански организации обявиха, че ако на изборите отново ГЕРБ дойдат на власт, хората отново ще излязат на улиците. Очаквате ли протести след вота?

Не вярвам това да се случи веднага, но е възможно след задълбочаване на икономическите проблеми и на социалната обстановка това да се случи през есента или в навечерието на следващата зима.

На какво най-много се надяват избирателите за предстоящите избори? От какво най-много имат нужда те?

На първо място работа и това е проблемът, който обединява най-големи групи хора - страхът да не останат без работа. Това е свързано и с въпроса за доходите. На второ място - здраве, някакво радикално преобръщане, което да спаси системата, която осигурява живота и здравето. Всички други неща имат второстепенно значение.

Още по темата

20/02/2013

България

Юрий Асланов: Забравете за ГЕРБ и Борисов, това беше