"Зеленият отбор на България" – крачка към едно по-добро бъдеще

Последна промяна на 20 март 2017 в 12:26 3286 0

Снимка Зеленият отбор на България

Някъде там, между грубата реалност на един замърсен и обречен на разрушение свят и желанието за позитивна промяна, живеят и работят за доброто на всички нас група ентусиасти, наречени Доброволческа формация "Зеленият отбор на България". Това не е организация с нестопанска цел, не е сдружение, нито фондация. Те не приемат дарения, не търсят подкрепа от медиите, нито от партии. Те оставят своята идея да израсте, без да я поливат с торове и химикали – така тя ще бъде най-чиста и най-близка до истината, макар да расте бавно.

Вероятно сте попадали на Фейсбук събития по повод на техни акции – веднага се забелязва колко благородни са идеите им (https://www.facebook.com/groups/greenteambg/). За делата на "Зеления отбор на България" ще ни разкаже Калин Христов – основоположник на идеята за формацията, който предпочита да гледаме на него просто като на част от отбора. „Защото отбор означава група. Трябва да има човек, който през цялото време да поема ударите и да генерира идеите, обаче ако искаш истински да предадеш нещо, трябва да споделиш това с хората. Аз така го чувствам. Бях мотивиран да продължа заради хората, с които през цялото време създавахме идеи“, казва той за отбора, който днес се състои основно от около петнадесет члена, които активно участват във всяка акция по залесяване, съхраняване и размяна на семена, помощ на хора в нужда и още много дейности.

Калин Христов е роден през 1976 г. в Ямбол. Следва Горско стопанство в Лесотехническия университет в София. Винаги съм имал много силен стремеж за връзка с природата и това е моето вдъхновение, казва той. Освен Зеления отбор, друга негова страст е макро фотографията.

Всичко започва през 2007 г., когато Калин се свързва с група хора, с които създават различни видеоклипове и ги споделят във форуми на екологична тематика. В този период срещите на групата са основно виртуални, период на т.нар. „култивиране на идеи“, в който идеите преливат една от друга и се заформя сериозен разговор. През 2008 г. се ражда и името: Зеленият отбор на България.

Тази година отборът има юбилей – десет години от своето идейно създаване. Тези десет години означават 197 реални действащи събития. Въпреки че доброволческата формация не е регистрирана юридически, тя работи с общините и държавата по няколко пункта. Основните дейности включват масовите залесявания към проект „Един милион“, като до този момент са засадени 45 000 дървесни единици от доброволците; създаване на плодни и зеленчукови градини с цел обединение на екологично мислещи хора; проект за създаване на Независима банка за стари сортове семена в България; Фестивал на свободната размяна на семена, разсади и фиданки; почистване на замърсени райони, образователни и социални срещи в помощ на ферми и стопани, посещения на домове за сираци или възрастни хора и редица други.

Идеята на Зеления отбор е да покаже, че граждански общности могат да създават блага, казва Калин Христов. Това, което правят, се осъществява с малкото финансово участие на съпричастните на идеята участници – например транспортните разходи. Когато пътуват, те правят кооперация за колите и горивото. „По този начин идеята започва да избуява много силно, без някой да стои отзад – спонсор, компания, организация, партия или каквото и да било друго, който да ти казва какво да правиш и какво не можеш да правиш“, обяснява той.

Първата акция се провежда през 2009-а година, когато Калин съвсем импровизирано се обажда в общината и заявява желанието за засаждане на дървета. „Бяхме говорили с хората, че трябва да направим нещо. И всички се покриха, дойдоха трима души“, спомня си през смях той. Всъщност на тази акция по масово залесяване се събират 98 доброволци, които научават за събитието от форумите – тогава Фейсбук все още не е навлязъл в ежедневието. Акцията е в Северния парк. „Оказа се, че има огромно количество изхвърлени от една политическа кампания фиданки – около 5-6 хиляди. Шефът на парка каза да вземем колкото искаме и да отидем да ги засадим“, разказва Калин. Това е кръщенето на Зеления отбор.

Следва поредица от акции със сътрудничеството на общини и горски стопанства. В Ивайловград общината осигурява терен от 5 дка от затварящ разсадник и Зеленият отбор събира група от близо 120 човека, които правят масово залесяване там, спейки в палатки, с лагерен огън. Беше много красиво, хубаво, спомня си идейният основател на отбора. След това Столична община им предоставя едно пълно с боклуци насипище, което те почистват и на мястото правят малка гора. Понякога ни е много трудно да осигурим инструментите, но всеки път надграждаме по някакъв начин, казва той.

За Зеления отбор на България залесяванията вече са традиция, която се прави два пъти в годината – всяка пролет и есен. Наскоро отборът организира акция в село Понор, Костинброд, където бяха засадени 1500 фиданки от черен бор. „Никога не знам колко души ще дойдат на акция, знам само, че от нашата група ще дойдат три коли, тоест 15 човека. Примерно, миналата година дойдоха около 160-170 човека на подобна акция, с много коли, блокирахме пътя… Част от тази идея е да правим възможно за хората да избират – дали да правят нещо друго, дали да си почиват или да засадят дърво. И да дадат пример с това нещо. Защото ако приемем, че човек иска по някакъв начин да промени света, то със сигурност няма да е на маса или минавайки през живота“, казва Калин Христов. И допълва: „Човек трябва да може да стане и да каже, аз бях дотук. Може да прави по сто грешки, но да иска да прави нещо. И излиза и почва да прави грешки, и получава шамари и удари, но получава и някакво вътрешно поощрение.“

Масово залесяване в с. Понор - 2016г.


Тази година Зеленият отбор посещава педагогически форум във Велинград, чрез който осъществява контакт с директора на ОУ „Васил Левски“ в село Звъничево (област Пазарджик). На форума отборът представя идеята за Ден на гората – инициатива, която определя ден, в който цялата българска общност излиза и прави масови залесявания. „Както е било преди години, когато България е била в разцвет“, казва Калин Христов. „Искаме това да се възроди и този ден да обединява хората – без политика и без интриги, а просто с каузата хората да излязат и да засадят дървета.“ Зеленият отбор се среща с директора на училище, която просто не може да повярва, че е възможно да бъде изградена плодна градина в двора на училището, за което отговаря тя. „Когато обещая нещо, е много важно то да се случи. Това означава да погледнеш сериозно на нещата. Аз й казах, че не мога да обещая, но ще направя събитие в групата“. В рамките на две седмици два разсадника се отзовават и фиданките за плодната градина в училището са осигурени – череши, два сорта ябълки, сини сливи, орехи, облепиха и годжи бери. Успяват да направят плодна, зеленчукова и билкова градина, както и да освежат беседките в двора.

  

Плодна градина в с. Звъничево

„Всички при нас са съзнателни за това, което правим. Никой не бяга от отговорност, всеки трябва да е индивидуално отговорен“, коментира Калин. А аз се възхищавам на ентусиазма на отбора и на успеха на всички доброволци, които отделят време и труд в името на нещо толкова… човешко.

Зеленият отбор на България неминуемо среща и трудности по пътя си. Така например, когато се съберат повече от сто човека на акция, трябва тези сто различни характери и различни начини на мислене да бъдат фокусирани върху идеята. Друг проблем е работата с деца. „Искаме да работим с деца, но децата имат друг начин на организация; за тях това е забавление. На едно такова залесяване изчезна един чувал с жълъди“, смее се Калин. „Никой не се ядоса за това, но не беше ефективно. Обаче винаги си заслужава“, допълва той.

„Ние си признаваме, че не всичко, което правим, е устойчиво. За да се създаде една гора, трябва тя да се отглежда много време. Засаждането на едно дърво не означава абсолютно нищо. За него трябва да се полагат грижи минимум три години след това. Особено първата година, когато то преживява един голям стрес – трябва да се полива, да се разрохква почвата, трябва да се правят различни неща... Така че ние сме наясно, че не можем да правим масови гори и някакви феноменални промени“, споделя той. Аз обаче вярвам, че идеята на Зеления отбор е по-силна от всички препятствия. И в нея може да се включи абсолютно всеки.

Преди пет години отборът разбира, че съществува проект на големите корпорации за патентоване на старите сортове семена с цел продажбата им. Калин обяснява, че в момента се храним основно с хибридни сортове, тъй като те дават огромни количества продукция, необходима за изхранването на голямото поколение днес. Хибридите се произвеждат в лаборатории и са различни от генно модифицираните организми (ГМО), които са по-голямото зло, тъй като крият риска от разпространяване и замърсяване на старите сортове. Идеята на корпорации като Монсанто е да патентоват и продават старите сортове, а това противоречи на естественото им разпространение и на правото на хората да се хранят с качествена храна. Тогава Зеленият отбор посещава Фестивала на семената в Пелити, Гърция и това се превръща във вдъхновение за създаването на Независимия фестивал за размяна на семена, разсади и фиданки, който те организират оттогава всяка година през втората седмица след Великден в град Елин Пелин.

 

Независимия фестивал за размяна на семена, разсади и фиданки

Първата година, в която фестивалът се случва, е слабо посетен, но отборът събира семена и прави три свои експериментални семеносни градини. През втората година вече разменят – безплатно – семена, които те са произвели, с идеята да ги получат хора, които ще отглеждат стари сортове растения и ще се върнат следващия път със свои семена. Зеленият отбор на България се стреми да вдъхнови хората да станат пазители на семената, съхранявайки по този начин една традиция, която да се пренесе в по-доброто бъдеще. „Хората трябва да вярват в себе си. Много е клиширано, но ако човек не повярва, че всичко зависи от него, нищо не се променя. Ако вложиш тази енергия, която влагаш, за да се оплакваш и да обвиняваш…, ако я вложиш, само за да станеш и да засадиш едно цвете, това е огромно усилие. Но по този начин – с голямо усилие – светът се променя. Макар че целта не е да се промени светът, а бъдещето да бъде гордо, че все пак е имало хора, които са били съзнателни. Човечеството от бъдещето ни упреква, че ние сме бездействени и несъзнателни. Аз чувствам призив, че ние не оставяме нищо на бъдещето. Изразходваме огромен ресурс всеки ден, замърсяваме огромна част от територията, но човек се осъзнава за това…“, казва Калин Христов. И така, от импровизиран фестивал с двадесет посетителя, Независимият фестивал за размяна на семена, разсади и фиданки през 2016-а година беше посетен от близо 500 души, научили за него единствено от социалните мрежи. Хора, които са готови да започнат да се занимават със земеделие, за да се запазят старите сортове, които – факт е – днес се намират основно в частните градини в селата. Всеки, който желае да се включи в доброволната и безплатна размяна, може да го направи тази година на 28, 29 и 30 април в парти центъра в град Елин Пелин.

Семеносна градина



Зеленият отбор се грижи и за четири експериментални семеносни градини, където отглеждат стари сортове растения за семена. Калин разказва, че има специфичен начин на събирането на семената, който не се спазва от търговците, поради големите количества, с които те работят. Тези семена, които са в горната част на домата, са с много по-силен ген. И ако искаме да ги запазим, трябва да извадим семената и да ги оставим да ферментират със сока от домата. По този начин трябва да се сушат важните семена.

Друга тяхна идея е създаването на Независима Банка за семена в България, към която да действа орган, който да съхранява семената и да ги сертифицира. „Но ние сме доброволци, което означава, че имаме желание да се случи тази банка и сме създали тази основа – в момента ние съхраняваме семената. Но банка все още няма. Семената са в хората, което донякъде е и предимство, защото когато семената са на едно място, има опасност те да се заразят или нещо да им се случи. Човек трябва да осъзнае, че бъдещето на нашето човечество не е само в бързата консумация, а в това да запазим това, което е било… В България има уникална семеносна съхранителна система, да кажем Банка за семена, която е в институти, които в момента под различни форми се опитват да ги приватизират, да ги направят частни или да ги сломят. И там постоянно има някакви сътресения. А те определено имат значителни познания и опит за съхраняване на семена“, коментира Калин и подчертава, че старите сортове семена са на път да изчезнат, тъй като те има кълняемост между пет и седем години, ако не се съхраняват при специална минусова температура. „Научно доказан факт е, че в последните години се гледат моно културите – пшеница, царевица, соя, ориз, картофи. Човечеството е загубило 93% от биологичното разнообразие на храните. Ние изземваме териториите на обработваемата площ, но това са предимно моно култури. България в момента отглежда страшно големи количества рапица, която бива пръскана с хербицид, а това създава проблеми на пчелите – те бягат, дезориентират се и т.н. Самият Зелен отбор се опитва да създаде това без пари, затова става бавно, не искаме да става бързо – без някакви големи амбиции. Ние просто имаме желание да го направим по естествен начин. Работим, случва се, макар и бавно. Колкото по-трудно се случва, това, което израства, е по-устойчиво.“

През изминалата 2016-а година Зеленият отбор на България беше поканен от Вандана Шива и нейната организация за Свобода на семената да участва в първия в света публичен трибунал срещу Монсанто. Отборът присъства със щанд, на който са раздавани семена и представя своята идея за създаване на Независима банка за семена в България. За съжаление, отбелязва Калин, този процес е само фиктивен, той има морална, но не и правова тежест.

В заключение Калин споделя своето увлечение по астрономията и провокацията за космоса: „На Земята човек може да има много проблеми от най-различно естество. Забелязах, че когато той мисли за космоса и неговите мащаби, мозъкът по някакъв начин изпраща импулс натам, опитвайки се да обработи информацията. И тогава проблемът му тук, колкото и голям и сложен да е, всъщност изглежда много малък. Осъзнаваш, че си брънка от нещо много по-голямо.“

Казват, че ако човек не е посадил поне едно дърво в живота си, все едно е живял напразно. Идеята за сътворяването, която зрее във всеки от нас, може да намери различни проявления. Понякога това може да означава да бъдем активни в някоя кауза, да вярваме и да работим за това светът да стане по-красиво и уютно място за нашите деца. Зеленият отбор на България показва, че за тази цел не са необходими големи финансови средства или огромни жертви. Нужни са растение, упорити ръце и усмивка. А след години, кой знае, може би песен под сянката на дървото…

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !