В годишния си доклад Амнести съобщи за репресии срещу журналисти и протестиращи в България

Ситуацията в България със свободата на медиите и свободата на събирания се е влошила допълнително, а властите нападат журналисти и критици и разгонват антиправителствени протести. Това констатира "Амнести интернешънъл" в годишния си доклад за състоянието на правата и свободите, съобщава БТА.

В частта от доклада, посветена на "Свободата на събирания", се посочва, че "през септември десетки хора, включително журналисти и полицаи, бяха ранени и стотици бяха арестувани, когато продължаващите месеци наред антиправителствени протести в София, бяха насилствено разгонени от силите за борба с безредиците. Европейският парламент критикува остро "насилствената и непропорционална намеса" на полицията и прикани властите да разследват съобщенията за прекомерна употреба на сила."

В частта от доклада, посветена на "Свободата на изразяване", пише, че "свободата на медиите продължи да се влошава, като журналисти, разследващи организираната престъпност и корупцията, бяха изложени на силен политически и прокурорски натиск под формата на заплахи и сплашвания. Комисарят по правата на човека към Съвета на Европа нарече тези действия "неприемливи" и прикани властите да разследват нападенията."

Според базираната в Лондон международна правозащитна организация българските власти са поставили някои ромски общности под задължителна карантина и са ограничили строго тяхното придвижване; официални лица са прибягвали открито до расистка реторика спрямо ромите. Домашното насилие остава широко разпространено, а средствата за помощ на жертвите са недостатъчни. Лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните са изложени на дискриминация и социално изключване.

Публикуваме акцентите от доклада за България на "Амнести интернешънъл":

СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ

Като част от извънредните марки срещу КОВИД-19, въведени през март миналата година, българското правителство предложи промяна в Наказателния кодекс за налагане на големи глоби и присъди затвор за разпространяването на невярна информация. Президентът обаче наложи вето на предложението, преди то да стане закон, като се позова на неговото негативно въздействие върху свободата на изразяване.

Свободата на медиите продължи да се влошава, като журналисти, разследващи организираната престъпност и корупцията, бяха изложени на силен политически и прокурорски натиск под формата на заплахи и сплашвания. Комисарят по правата на човека към Съвета на Европа нарече тези действия "неприемливи" и прикани властите да разследват нападенията.

В доклада си от септември за върховенството на закона Европейската комисия изрази сериозна загриженост относно липсата на прозрачност в собствеността на медиите и отбеляза, че медиите остават под системен политически контрол. Класирана на 111-о място измежду 180 държави в Индекса за свобода са медиите по света (World Press Freedom Index), България остава държавата в ЕС с най-нисък стандарт на свобода на медиите.

СВОБОДА НА СЪБИРАНИЯТА

През юли "Обединените патриоти", по-малкият партньор в управляващата коалиция, предложи изменение в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, което налага непропорционални проверки и строги изисквания на организациите, получаващи финансиране от чужбина. Коалиция от НПО-та предупреди, че промените са несъвместими с европейската конвенция за правата на човека и законите на ЕС и биха създали враждебна среда за организациите на гражданското общество.

През септември десетки хора, включително журналисти и полицаи, бяха ранени и стотици бяха арестувани, когато продължаващите месеци наред антиправителствени протести в София, бяха насилствено разгонени от силите за борба с безредиците. Европейският парламент критикува остро "насилствената и непропорционална намеса" на полицията и прикани властите да разследват съобщенията за прекомерна употреба на сила.

НАСИЛИЕ СРЕЩУ ЖЕНИ И МОМИЧЕТА

Домашното насилие остава широко разпространено и в значителна степен не се съобщава за него. Според организации за правата на жените пандемията от КОВИД-19 е влошила положението. Най-малко осем жени са били убити от партньорите си през двата месеца на национален локдаун от март до май.

Дефиницията за изнасилване в Наказателния кодекс не включва изнасилването при съпрузи и се изискват доказателства за физическата съпротива на жертвата, което е в разрез с международните стандарти. Специалният докладчик на ООН за насилието срещу жени е приканил България да промени наказателния си кодекс, за да включи извършването на изнасилване при липса на съгласие и това изрично да се отнася за изнасилване при съпрузи. През 2018 г. Конституционният съд обяви Истанбулската конвенция за несъвместима с българската конституция, което остави пречката пред ратифицирането на конвенцията.

ДИСКРИМИНАЦИЯ

Пандемията от КОВИД-19 и националният локдаун изостри ширещата се досега дискриминация срещу ромите. Между март и май местните власти в редица грасове наложиха специален режим, включително задължително карантиниране на всички жители, което бе прилагано непропроционално само върху населените предимно с роми квартали. Карантината бе прилагана от въоръжени полицаи, които поставяха заграждения по улиците и не допускаха хората да напускат местообитанията си.

Враждебната към ромите реторика се засили през продължаващата пандемия, като официални лица открито прибягваха до реч на омразата. Партия ВМРО определи ромите като колективна заплаха за останалото население, а правителствени министри заплашиха ромите с по-строги мерки, като заявиха, че те умишлено нарушават правилата за физическо дистанциране.

ПРАВА НА ЛЕСБИЙКИТЕ, ГЕЙОВЕТЕ, БИСЕКСУАЛНИТЕ, ТРАНССЕКСУАЛНИТЕ И ИНТЕРСЕКСУАЛНИТЕ (LGBTI)

В хомофобска атака в Пловдив през септември група млади футболни запалянковци нападнаха физически и нараниха няколко тийнейджъри, някои на по 14 години, които възприели като ЛГБТИ. Смята се, че нападателите са искали "да прочистят" центъра на града от ЛГБТИ хора.

Според изследване на Агенцията на ЕС за фундаменталните права над 70 на сто от хората от ЛГБТИ в България се чувстват принудени да крият своята сексуална ориентация, а 40 процента избягват определени места от опасение да не бъдат нападнати или заплашени.

Следете новините ни в GoogleNews