Столична община ще съфинансира реставрирането на сградата на минерална баня "Овча купел". Столичният общински съвет ще гласува днес общината да осигури от бюджетите за 2022 г. и 2023 г. общо 4 460 000 лв. с ДДС за проектиране, изпълнение на строително-монтажни работи и консервационно-реставрационни работи, инвеститорски контрол, строителен надзор, авторски надзор и подготвителни дейности. 

Комисията по финанси към СОС вече одобри доклада на зам.-кмета Мирослав Боршош, който зае мястото на Тодор Чобанов, отстранен от кмета Йорданка Фандъкова именно след забавената процедура за обновяването на банята в Овча купел. Това е трети опит за стартиране на проекта.

Необходими са 7 600 000 лв. и още 180 000 лв. - за инвеститорски контрол и строителен надзор по време на строителството. Част от финансирането е осигурено чрез предоставянето на 3 319 912 лв. безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. 

То е за „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“ в обособена част от сградата на баня „Овча купел“. Срокът за изпълнение на договора е 31.12.2023 г., става ясно от доклада на Боршош.

За да се изпълни инвестиционният проект и да бъде въведен в експлоатация, е необходимо да съфинансиране от Столична община в размер на 4 460 000 лв. Предложението е тези средства да бъдат заложени в бюджетите на СО за 2022 г. и 2023 г., се разбира още от доклада.

Проектът предвижда банята да съществува като рекреативен център с активно използване на минералната вода.

Опитите за спасяването ù започват през есента на 2017 г., когато СОС приема програма на Столична община за оползотворяване на хидротермалните ресурси от находищата на минерални води на територията на столицата. Предвижда се в банята в кв. „Овча купел“ да се изгради рекреативен център, като се запази основното предназначение и функции с активното използване на минералната вода.

С договор държавата прехвърля безвъзмездно на Столична община правото на собственост върху имота. В тази връзка, през 2020 г. от НИНКН са съгласувани виза и задание за проектиране за Адаптация и реставрация на сградата на минерална баня.

В резултат на реализирането на проекта в сградата ще се обособят две зони – зона „Рекреация“, разположена в сутерена и на партерния етаж, и зона „Наука“, заемаща първия и подпокривния етажи (Център за върхови постижения в областта на научните изследвания).

В Рекреативния център на ниво сутерен са предвидени помещения за релакс, за масажи и за сауни. На ниво партер, със съществуващите басейни, ще се изгради термална зона – за интензивен воден масаж, за водна гимнастика, топли басейни и други.

В Центъра за върхови постижения ще се извършват независими фундаментални и индустриални научни изследвания. На първия етаж са предвидени визуална зала за VR демонстрации, конферентна, компютърна, заседателна зала и работни кабинети. На втория етаж ще се обособят лаборатории "Социални иновации, рекреативен хюмън дизайн и нишов туризъм“ и „Анализ, дигитализация и реставрация на аудиовизуално наследство“, и Център за продължаващо образование.

За сградата

Сградата на минерална баня „Овча купел“ е проектирана в периода 1925-1928 г. от известния български архитект Георги Овчаров. Веднага след нейното откриване през 1933 г.  близо до нея и до минералния извор е изграден Комплекс за здравеопазване (профилакториум). Така тя престава да бъде само хигиенна, а е част от първия лечебен комплекс с минерална вода в България. През 1949 г. непосредствено до банята се създава научен институт по курортология, физиотерапия и рехабилитация.

Минералната баня е затворена за ремонт в края на 80-те години на XX век и оттогава не функционира. Сградата е в лошо състояние. След промените от 1989 г. не са полагани грижи за нея. От 1998 г. тя е със статут на архитектурно-строителна недвижима културна ценност от „местно значение” и е държавна собственост.

Банята се състои от сутерен, два надземни етажа и подпокривен етаж и е с разгъната площ от 4705 м². Тя е силно издължена и има симетрична кръстообразна планова схема. Входът е през централната част. От двете му страни са разположени симетрично женското и мъжкото отделение. Всяко от тях съдържа голям и малък басейн за минерална вода, курни, помещение с душове, съблекални и други обслужващи помещения. Над минералните басейни са конструирани куполи, изпълнени със стоманобетонна черупка. Подпокривното пространство е общо, с две покрити и открити тераси към тях. Покривът е изпълнен със стоманобетонна покривна плоча, дървена скара и покритие от керамични керемиди. Фасадите са със семпла декоративна украса.

Поради неподдържането на сградата, хидроизолацията на покривната плоча е амортизирана, на места по покрива е прораснала растителност. Вследствие на течовете е опадала мазилка от стените, повредени са и/или липсват каменни облицовки по фасадите. Металната конструкция над покритите тераси е със следи от корозия. На много места липсва остъкляване. Настилките около сградата са с пропадания и неравности. 

От края на 2016 г. СО предприема действия за съхраняване и възстановяване на сградата, която е част от културното наследство на столицата. С Решение №739 от 24.11.2016 г., Столичният общински съвет дава съгласие Регионален исторически музей – София да участва като партньор при подаване на проектно предложение „Наследство БГ“ по процедура „Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения” по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. С Решение №740 от 24.11.2016 г., Столичният общински съвет разрешава Столична община да придобие от държавата, след изваждане от капитала на „Национална специализирана болница по физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД, безвъзмездно правото на собственост върху двуетажна сграда (частна държавна собственост) – бившата баня „Овча купел“.