Порочната практика на спецслужбите да съхраняват документи, чийто срок на защита отдавна е изтекъл, вероятно ще бъде преустановена с промени в правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Проект на промените беше публикуван за обществено обсъждане и с тях на практика се отстраняват формалните изисквания за изрично премахване на нивото на класификация, когато срокът на защита на съответния документ вече е изтекъл.

В поредица от свои материали OFFNews описа практиката за незаконното съхранение на документи, чиито грифове на секретност са изтекли отдавна. По този начин, т.нар. "досиета на прехода" остават тайна дълги години, въпреки че би трябвало да са обществено достояние. От справки на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) става ясно, че най-абсурдно е положението при Военното разузнаване, където за последните три години формално не е разсекретен нито един документ. Това води до логичното заключение, че в предходен тригодишен период службата не би трябвало да е работила и да не е създала нито един секретен документ.

Официалното обяснение на Служба "Военна информация" (СВИ) е, че до януари 2016 година тя не е разполагала с учрежденски архив, през който по принцип минава целият документооборот. Това обаче не оправдава неспазването на ЗЗКИ, в който има ясно разписани срокове за защита на информацията, а излизането извън тях не е позволено. 

С промените в правилника се прави опит да бъде избегнато именно това. Сега се изисква за всеки документ, който е с изтекъл гриф, да бъдат извършени поредица от действия, с които да бъде формализирано неговото разсекретяване. Очаква се тази практика да отпадне, като се приема, че с изтичане на срока на секретност този документ вече не е таен. Вносителите на текстовете от ДКСИ и ДАНС се мотивират, че сега на практика се случва точно обратното: 

На практика се получава точно това — неизпълнението на задължението за заличаване на грифа за сигурност на основание изтекъл срок на защита, непредприемане на законови действия за удължаване на срока за защита (в случай на необходимост) и неуведомяване на адресатите за предприети съответни действия води до незаконосъобразно удължаване на срок на защита и то неопределено дълго във времето.

Вносителите на текстовете уточняват, че сега вече ще е валидно правилото, "ако няма изрично уведомяване на адресатите на съответния документ, че срокът на защита е удължен, то следва да се приложи общото правило за премахване на нивото на класификация при изтичане на законовите срокове".

От мотивите се потвърждават направените и в поредицата разследвания на OFFNews констатации, че съществува "практика за прилагане на безсрочна защита, каквато законът не допуска". До тук се стигнало поради липса на подзаконови процедури за преразглеждане на класифицирана информация, става ясно още от публикуваните за обществено обсъждане документи.

Вносителите на промените заключават също, че в момента нормативната уредба ангажира значителен ресурс по разследване на такива случаи, което особено много затруднява работата, най-вече при служби, в които документооборотът е много голям:

Това, от своя страна (незаконосъобразно удължаване на срок на защита неопределено дълго във времето, бел. ред.), води до прилагане на необосновани мерки за защита по всички видове сигурност спрямо документи и материали, съдържащи информация с изтекли срокове за защита. Създават се предпоставки за реализиране на формални действия на нерегламентиран достъп, а оттам до ангажиране на значителен ресурс по разследване на такива случаи, при които в крайна сметка става дума за информация с изтекъл срок на защита.

Положението сега на практика създава и друг абсурд - екземпляри от един и същ документ, често се оказват с различни мерки на защита. С други думи - единият екземпляр може да е разсекретен, а другият - все още да е държавна тайна. 

Новите промени в правилника предвиждат и нови правила при удължаване на срока на защита. Тогава съответната организационна единица, в която е създаден документът, трябва да отправи до ДКСИ писмено мотивирано искане за удължаване, като посочва и срока за удължаване. Той не може да надвишава първоначалият срок, за който е бил засекретен съответният документ. Искането ще се изпраща най-късно три месеца преди изтичане на съответния срок за защита.

Също така новите текстове на практика ще компенсират липсата на реална информация аз това какъв брой документи в службите би трябвало да са разсекретени. Парадокс е, че към момента дори и ДКСИ, която отговаря за сигурността на информацията, не е наясно какво е състоянието на документооборота в службите. 

Очакваният ефект от промените е излизане наяве на поредица от документи, създадени в годините на прехода. 

Още по темата

15/04/2016

Разследване

На ръба на закона: Службите редовно „забравят“ да разсекретяват документи

20/04/2015

Разследване

Досиетата на прехода остават най-пазената тайна от службите