Ще преодолеем ли сегрегацията на ромските деца в училищата - законодателни стъпки и борба със стереотипите

"Без повече сегрегация: добро образование за всички ромски деца“ - това послание категорично отправи Европейският парламент и призова страните-членки на ЕС да изготвят стратегии за премахване на сегрегацията, приобщаващи методи на обучение и да покажат гаранции за пълен достъп до образование.

В резолюцията дори се призовава за спиране на европейски средства, ако липсват резултати за преодоляване на тревожните процеси на изолиране на деца от ромски произход в отделни училища. Европарламентът осъжда факта, че училищата, посещавани от ромски деца, често имат недостатъчен капацитет и качеството на образование е занижено. Еврокомисарят по сближаване и реформи Елиза Ферейра отбеляза:

"По отношение на образователната сегрегация ситуацията се влоши през последните години. Европейската комисия категорично осъжда всички видове и форми на дискриминация, расизъм и ксенофобия, включително антиромските настроения. Ние сме ангажирани с изкореняването на сегрегацията и борбата с дискриминацията и изключването. Стратегическата рамка на Европейския съюз за ромите за периода 2020-2030 г. си поставя основната цел - увеличаване на ефективния равен достъп до качествено, приобщаващо, масово образование. Тази цел е свързана с намаляване на дела на ромските деца, посещаващи сегрегирани училища, поне наполовина до 2030 г."

Тази година Европейската комисия съобщи, че ще съди Словакия заради неспособността й да се справи със сегрегацията на ромските деца в училищата. България не е уязвима от подобна мярка, но среща сериозни проблеми с преодоляване на сегрегацията на ромските деца.

Законът за предучилищно и училищно образование забрани сегрегираните паралелки в етнически смесените училища и сегрегираните групи в детските градини, но не се възприе от законодателя исканата от ромския неправителствен сектор забрана в населените места с повече от едно училище и с етнически смесено население да има сегрегирани училища. На този етап у нас картината показва, че близо ½ от училищата са с концентрация от уязвимите групи, отчита пред БНР Деян Колев – председател на Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ – водещата ромска организация, която работи за равноправно интегриране на ромите в българското общество: Деян Колев

“Последните ни данни са за 162 общообразователни сегрегирани училища, като от тях 120 са на практика почти на 100 % сегрегирани, а останалите са в процес на сегрегация. Както виждате, една много тревожна картина за голям брой сегрегирани училища, тъй като преди 20 години, когато започваше усилието на гражданския сектор и на министерството на образованието за десегрегация, тогава една карта на сегрегираните училища включваше около 60 сегрегирани училища, сега са минимум три пъти повече. Причините са основно две: едната, която на практика не е променена, това е фактът, че в много от ромските квартали има училища, които обяснимо се посещават само от ромски деца. Тази картина не се е променила в последните години, освен в положителна насока, че тези училища като брой деца постепенно намаляват, тъй като все повече ромски родители предпочитат, макар да живеят в сегрегирани квартали, да записват децата си извън тях. Но другата важна причина, която увеличава броя на сегрегираните училища, това е фактът, че когато в училищата извън кварталите, но в близост до тях, ромските деца започнат да надхвърлят 20-25 %, българските родители отписват децата си от тези училища и те постепенно се превръщат във вторично сегрегирани.“

Преди шест години България изготви междуинституционален механизъм, който обедини държавната и общинската власт в работата по обхващане и задържане на учениците в системата на предучилищното и училищно образование като превенция на отпадането от образователната система. Красимир Вълчев в качеството на му на просветен министър тогава, а сега – председател на комисията по образованието и науката в Народното събрание, посочи в интервю за БНР положителните стъпки, но и редицата спънки в изпълнението на Механизма.

„За съжаление, ние имаме голям проблем с децата от семейства, в които липсва отношение към образованието. Това са предимно деца от ромския етнос, но не само, но имаме голямо сечение между двете множества. Възпроизвежда се едно културно, бих казал, отношение към образованието. Като направихме Механизма, смея да твърдя, че постигнахме резултати по отношение на записването, но много по-трудната задача беше децата ежедневно да ходят на училище. За съжаление, пандемията от Covid 19 малко охлаби тези усилия. Затова призоваваме министерството с всички институции отново да го направи. Добрата крачка беше, че бяха определени щатове за 1100 медиатори. Те извършиха безценна работа по време на Covid, но не само – това са хора от ромските общности, които ходят и мотивират децата да се включат в училище. Имаме проблеми в обхващането на тези деца от ромски произход, но имаме и положителни резултати. Показа го докладът на Уницеф и Тръста са социална алтернатива, който излезе преди 2 години, че последните 10-15 години в ромските общности има процеси на модернизация. Те са недостатъчни, закъснели, неравномерни, някъде повече, другаде по-малко, но факт. Изразяват се в това, че много по-голям процент вече работят, отколкото в сравнение от преди 15 години. Влизат в чисто икономически модели на живот и желаят децата им да учат, да живеят добре чрез образование. Домодерните модели са да раждаш повече деца, да те осигуряват и да те гледат, без достатъчна грижа и отговорност към образованието и бъдещето на детето. Но все още тези процеси са недостатъчни. Ключова е ролята на образователната система. Последните години системата ни стана по-включваща, но, за съжаление, стана и по-избутваща. Какво значи това – че имаме повече ученици в по-горни класове, които са били избутани, не са усвоили минималните компетентности. В никакъв случай не трябва да изхвърляме децата от образователната система.“

Господин Вълчев, какво се случи с политиките за десегрегация на ромските деца, как оценявате усилията на страната ни?

„Големият проблем действително е със сегрегацията. Той е от години, но става все по-наболял, защото децата от ромски произход се увеличиха. Имаме безспорни факти, анализи и доказателства, че децата, които учат в сегрегирани училища, много по-трудно се интегрират образователно, много по-трудно стигат минималните образователни резултати, но много по-лесно се възпроизвежда в сегрегираните училища културата на незаинтересованост към ученето и обратно, когато децата учат в едно училище с други деца, които са по-мотивирани да учат, самата среда ги влече, дърпа ги, много по-лесно се социализират и интегрират образователно. Затова политиката за десегрегация е безспорна, но тази политика има и предимства, но и някои ограничения. За да правиш десегрегация, трябва да извозваш едни деца от едно място на друго, да ограничиш достъпа им до най-близкото училище. Това е възможно в градовете, където има повече училища, но не е възможно в много на брой вече села, в които децата от ромски произход са локално мнозинство. И по принцип, най-добрият достъп е до най-близкото училище.“

Господин Вълчев, какви допълнителни законодателни промени са необходими за преодоляване на сегрегацията на ромските деца в училища?

„Ние предвиждаме в закона за предучилищното и училищно образование да направим едни допълнения, защото в момента е предвидена само десегрегация на паралелки, т.е. децата от ромски произход да не се сегрегират в една паралелка, но волята на законодателя не е стигнала дотам да регламентира десегрегация между училищата. Основното е да започне да се ограничава приемът в сегрегираните училища. Това е много важно, тези деца да бъдат разпределени така, че да не се допуска надхвърлянето на определен процент, например 5-7 %. Второто, да се осигури транспорт, но преди това да се направи транспортната схема, в зависимост от училищата, към които ще бъдат насочени децата. И вече, ако е необходима допълнителна подкрепа за тези деца, тя да се осигури. Понякога ще бъде нужно назначаването на медиатор, който да придружава малките деца, осигуряване на допълнително финансиране и осъществяване на политика за десегрегация с идеята да се постигне образователна интеграция.“

Родителите на ромски деца все още за разделени по въпроса децата им да учат в десегрегирани училища. Анкета в столичния ромски квартал „Христо Ботев“ очертава основните нагласи сред родителите:

„Тук е по-спокойно, тук ни е пред къщи, но не наблягат на образованието достатъчно, това ме притеснява. Не се притеснявам да изпратя детето в училище извън квартала, защото в училище с българи аз съм учила и не съм имала никакви проблеми“ – споделя една от майките на 8-годишно дете.

Според друга майка, обаче, това е невъзможно: „Нашите деца няма как да искат да учат в други училища, където да се смесят ромчета и българчета, просто нямат шанс нашите деца. Във всичките училища е така, и в детските градини е така. Има голяма дискриминация.“

Баща допълва: „Винаги е така, ето в техникума в кв. "Редута" там от нашия квартал отиват да учат и се вижда какво става с тях. Нашите деца са например трима, четирима, но са изолирани, има дискриминация. Така ще си остане, открай време циганинът си е навикано куче и такова ще си остане.“

За да се преодолее това фатално схващане сред ромската общност у нас, са необходими много усилия, изтъкна Деян Колев от „Амалипе“ и очерта стъпките към разбиване на стереотипите у нас и преодоляване на сегрегацията на ромските деца в училищата:

„Нужно е да се подпомогне качественият учебен процес и работата с родителите в приемните училища. Много е важно да се разбере, че е важно да се работи и с българските, и с ромските родители. С ромските родители да не се страхуват, да са сигурни, че децата им ще бъдат на едно добро място в приемните училища. Трябва да се работи и с българските родите, да приемат и те този процес и да се избегне вторичната сегрегация. И разбира се, трябва много да се работи и с учителите. Много от тях имат стереотипи, предразсъдъци, че ромските деца не могат да се справят с учебния процес, за тях трябва да има едва ли не по-ниски стандарти. Те не използват интеркултурно образование, а е много важно в училище да се въведе интеркултурно образование, което ще формира толерантност сред всички деца и родители. Когато обхванем всички тези групи – и учителите, и родителите, убеден съм, стъпка по стъпка, нещата ще се получат.“

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews. 

Следете новините ни в GoogleNews