Руското външно министерство написа доклад за неонацизма у нас

Симона Костадинова 05 май 2015 в 16:20 9011 22

Снимка Архив

Луковмарш

Българският национален съюз (БНС), движение "Войни на Тангра", парламентарно представената партия ВМРО, част от футболните фенове, както и Луковмарш попаднаха в доклад на руското външно министерство, озаглавен "Неонацизмът – опасност за човешките права, демокрацията и върховенството на закона".

Документът не засяга само България, а и много държави членки на Европейския съюз (ЕС), както и САЩ и Канада.

Руските власти констатират, че в Западна Европа националсоциализмът придобива "нови ужасни форми" в наши дни.

В частта от доклада, която засяга България, е записано, че у нас нападенията срещу религиозни сгради се случват често. Страната ни търпи критики и за това, че "Моята борба" на Адолф Хитлер и други ксенофобски книги се продават напълно свободно и лесно могат да бъдат открити от интересуващите се.

Най-голямо внимание обаче е обърнато на Луковмарш, който се провежда ежегодно от 12 години насам.

Руското външно министерство представя спорната фигура на ген. Христо Луков, в чиято чест е маршът, като важна за "българския нацизъм".

В доклада е отбелязано и "оскверняването" на паметниците на "войниците на антихитлеристката коалиция"- Паметникът на Съветската армия и масовия гроб на съветските войници в София.

Казва се още, че в българските медии имало публикувани "псевдо-исторически" статии, които преразглеждат случилото се през Втората световна война и омаловажавали ролята на Червената армия в "освобождението на България".

Ето какво пише в доклада на руското външно министерство за расизма и нацизма в страната ни:

"В България има няколко активни националистически структури, които са се обявили за чистотата на българската раса и за превъзходство й над останалите.

Открито неонацистки движения като Българския национален съюз (БНС) и Войни на Тангра не прикриват своите убеждения и дори популяризират вижданията си по всякакъв начин в собствените си сайтове, както и в социалните мрежи. В техните пропагандни материали има ясни признаци на неонацизъм и расизъм, те се противопоставят на имигрантите и бежанците от Близкия изток, дори изразят своята неприязън към турците и ромите.

Сред основните генератори на ксенофобска реторика и призиви продължават да са ВМРО и организацията БНС (създадена през 2001 г. и възприета за наследник на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) - фашистка организация, съществувала в България през 1932-1944).

На 9 ноември 2013 г. беше създадена Националистическа партия на България, която открито застъпва расова омраза.

През първото десетилетие на 21 век съществуваха редица ултрадесни групировки в България, но всички те вече са се разпаднали. Въпреки това ултранационалистическата литературата продължава да е популярна в страната. Възможно е човек свободно да си купи "Моята борба" на Адолф Хитлер, работите на Гьобелс, както и творби на редица чуждестранни и български националисти и отричащи Холокоста-  например Ричард Харууд, А. Панайотов, Б. Станков и други.

Дори има специални издатели на такава литература, най-популярното такова издателство е "Жар Птица".

Ксенофобският вандализъм в гробищата и нападения срещу религиозни сгради се случват често. Според българските медии около 200 джамии са били осквернени през последните две десетилетия в страната.

Нацистки символи, като знамена и свастики, редовно се забелязват на българските стадиони. Агресивните групи от тийнейджъри и млади хора открито показват своите предпочитания към неонацистки движения.

Според местните защитници на човешките права ръководителите на различни клубове не обръщат достатъчно внимание на поведението на поддръжници и фенове, всъщност те дори тайно подкрепят подобни крайности.

В страта няма официална статистика за престъпленията от омраза.

Всяка година БНС организира неонацистко факелно шествие в София- Луковмарш, в памет на ген. Христо Луков (1888-1943, важна фигура на българския нацизъм, привърженик на съюза с Третия райх по време на Втората световна война). Участниците в събитието (включително тези от Германия, Белгия, Румъния, Испания, Италия и Австрия) носят  нацистки униформи и символи и дори пеят нацистки песни. Специален пропаганден сайт е посветен на това шествие.

Само веднъж - през 2014 г.-  властите в София решиха да забранят провеждането на събитието и го определиха като "заплаха за обществения ред в столицата". Това се случи след многократни запитвания от руската дипломатическа мисия, български и чуждестранни активисти за човешки права, както и от местните политически и религиозни организации.

Въпреки това, поради уведомителния режим за провеждане на демонстрации в страната, Луковмарш се състоя, макар и в намален формат и при засилен контрол от страна на силите на реда.

Българските неонацисти проведоха Луковмарш за дванадесети път на 14 февруари 2015 г. Тогава около 700 души взеха участие в събитието и маршируваха в организиран строй през центъра на града.

Няколко часа преди началото на Луковмарш неговите опоненти проведоха собствена демонстрация, на която присъстваха десетки хора.

Те държаха плакати с надписи "Не на Луковмарш". Скандираха "фашизмът не е мнение, а престъпление" и  "фашисти, нацисти и неонацисти са подставени в ръцете на популисти".

Многократните опити да се прославят германския национал-социализъм и неговите привърженици
се забелязват в медиите, където има публикувани псевдо-исторически статии, които преразглеждат историята на Втората световна война и омаловажават ролята на Червената армия в освобождението на България. Могат да се забележат и материали, отричащи Холокоста.

Редовно се оскверняват паметниците на войниците на антихитлеристката коалиция (най-често Паметника на Съветската армия в София и масовия гроб на съветските войници в квартал Лозенец), както и хората, които са спасили българските евреи от депортиране в нацистките лагери на смъртта".

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Спас Малинов, който оцеля от лавината, която погуби 11 души