През 2015 г. сме изхарчили над 360 млн. лева за лекарства

OFFNews Последна промяна на 30 декември 2016 в 17:44 3580 0

Със 17% повече сме харчили за лекарства през 2014 г. в сравнение с 2010 г. Ако средният разход за лекарства на човек през 2010 г. е бил под 150 лева, то четири години по-късно той е над 170 лева. 

Това сочи проучване на Комисията за защита на конкуренцията. 

През 2015 г. сме изхарчили над 300 млн. лева без ДДС за лекарства, извън тези, включени в Позитивния лекарствен списък, заплащани от държавата. През 2010 г. тази сума е била над 120 млн. лева без ДДС.

В рамките на проучвания период - от 2010 до 2015 г., за лекарства, извън Позитивния лекарствен списък, сме платили 1 285 415 486 лева без ДДС. 

Според проучването на КЗК България е на трето място сред проучените 34 европейски страни по брой аптеки на 100 000 души население. У нас има 51,12 аптеки на 100 000 души. На първо място в класацията е Гърция с 84,06 аптеки на 100 000 жители, а преди нас е Кипър с 55,59 аптеки на 100 000 жители. 

Най-малко аптеки има в Дания, Холандия и Швеция - съответно 6,55, 11,80 и 14,05 аптеки на 100 000 жители.

КЗК отбелязва обаче, че снабдяването с лекарства е неравномерно на територията на страната, защото въпреки наличието на голям брой аптеки, те са разпределени предимно в големите населени места. 

В рамките на изследвания период се забелязва леко увеличение на броя на аптеките с договор със Здравната каса и намаляване на броя на аптеките с прекратени договори с Касата.

През 2010 г. броят на аптеките с договори с НЗОК е 2041, а през 2015 г. те са 2259. В същото време, ако през 2010 г. аптеките с прекратени договори с НЗОК са 348, то през 2015 г. те са 93. 

В България има 17 основни вериги аптеки, като двете най-големи вериги притежават общо между 41 и 45% от дела на продажбите на лекарства от Позитивния лекарствен списък, а лидерът на пазара осъществява близо една трета от продажбите. Всички останали вериги аптеки осъществяват около 20% от продажбите на реимбурсирани лекарства, като тенденцията е за плавно увеличение на техния дял. 

На базата на данните КЗК прави извода, че, независимо от предимството на първите двама участници, пазарът на търговия на дребно с лекарства - както реимбурсирани, така и извън Позитивния лекарствен списък, е конкурентен, има динамика на пазарните дялове на повечето вериги и навлизане на нови участници.

След анализ на събраните данни КЗК стига до извода, че има сериозен риск от дефицит на лекарства, в това число и животоспасяващи, а причината е липсата на добра регулация на паралелния износ на лекарства и съответно значителното му увеличаване за страните от ЕС.  

Референтното ценообразуване намалява цените на лекарствата в Позитивния лекарствен списък, но това принуждава фармацевтичните компании да изтеглят продуктите си от пазара у нас, а търговците на едро нямат стимул да предоставят голямо количество лекарства за сметка на това да ги реекспортират, посочва Комисията. 

Освен това според КЗК разчитането само на този модел на ценообразуване може да не осигури оптимално съотношение качество-цена. Взетите "официални цени" от страни от ЕС може да не отразяват поверителни отстъпки и договорености. Освен това тези цени се вземат от държави членки с по-висок БВП на глава от населението в сравнение с България, което значи, че дори цената на лекарството да отразява правилно съотношението цена-качество, не е сигурно, че това важи и за България.

Комисията отбелязва още, че надценките на дребно са пропорционални на цените на лекарствата, което стимулира аптеките да се запасяват и да продават по-скъпи лекарства. Освен това ДДС увеличава допълнително цената и за НЗОК, и за пациентите. Затова КЗК препоръчва да се направя промяна при начина на определянето на надценките на едро и дребно. 

Сред препоръките КЗК включва и усилията в посока на по-равномерно снабдяване с медикаменти в страната, за да не се допуска недостиг на лекарства. 

Антимонополният регулатор стига до извода, че изискването един търговец да не може да открива повече от 4 аптеки няма ефект върху търговията на дребно с лекарства, защото в закона няма забрана за свързаност на носителите на разрешенията за търговия на дребно. Така един търговец може да създаде група фирми, всяка от които притежава по четири аптеки, което заобикаля идеята на закона.

Регулаторът е отбелязал и някои от проблемите, които независимите търговци виждат в сектора. Сред тях са правото на едно и също дружество да притежава аптеки и склад за търговия на едро, което е предпоставка за ценови натиск върху малките аптеки, тъй като тези дружества продават в аптеките си на цени, на които независимите купуват от него в ролята му на търговец на едро. 

Малките търговци отбелязват още, че при недостиг на лекарства от Позитивния списък, търговците на едро зареждат само техните аптеки. Освен това веригите аптеки са по-привилегировани при снабдяването с лекарства, защото правят по-големи обороти, договарят по-големи отстъпки и съответно продават на по-ниски цени. 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !