На 8 март всяка година избухва спорът това празник на жената ли, на майката ли или на колежката. Продавачите на цветя, без да се интересуват от отговора вдигат цените, което е доста по-рационално поведение. Но ако някой реши да влезе в редовния осмомартенски спор, ето малко история за подковаване пред опонентите.

Идеята за Международен ден на жената възниква в началото на XX век. Историята на празника започва през 1857 г. в Ню Йорк, когато е организиран един от първите протестни митинги на жените, работещи в текстилните фабрики. Те настоявали за равни права с мъжете, намаляване на работното време и подобряване условията на труд. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Протестите продължават и през следващите десетилетия, като най-големият е през 1908 г., когато 15 000 жени организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. За пръв път Международният ден на жената се чества на 28 февруари 1909 г. сред приемането на Декларация на Социалистическата партия на Америка. На 27 август 1910 в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал, където се приема предложението на германската социалистка Клара Цеткин ежегодно в една от първите недели на пролетта да се празнува денят на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. Още на следващата година – 1911 г., Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион души в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 - във Франция и Русия. На Запад Международния ден на жената се отбелязва през десетте и двайсетте години на 20 век, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те. Особено място на празника е отделено в Източния блок и Съветския съюз. След падането на комунистическите режими празникът често се отрича, забравя се политическия му смисъл и все по-често се празнува като или ден на майката, или като повод мъжете да изразят симпатия, нежни чувства или любов към жените край тях. 8 март намира място и в календара на ООН, като основната цел е да се насочи общественото внимание към проблемите на жените по света - насилие, неграмотност, безработица, неравнопоставеност, трафик на хора, липса на граждански и политически права и т.н. В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 година е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения. Даже празникът получава неофициалното наименование „ден на колежката“. Денят е официален празник в редица страни – Армения, Русия, Азербайджан, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Китай (половин ден), Куба, Македония, Молдова, Монголия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан и Виетнам и се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях – майки, съпруги, приятелки, колежки. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си. Всъщност знаенето на тази информация едва ли ще направи празника по-приятен. Най-много да го вгорчи с някаква безсмислена караница. Затова, мъже, по-добре подарете на жените до вас цвете или романтична вечеря. Честит празник, дами!