Половината българи търсят здравни съвети в интернет

Половината от населението у нас търси здравни съвети в интернет, показват данни на Националния статистически институт за използването на информационно-комуникационните технологии у нас през 2015 г.

50.1% търсят здравни съвети, 83.3% използват интернет за телефонни или видео разговори, 78.9% - за кореспонденция, 75.9% - за участие в социални мрежи, 70.7% - за да четат онлайн новини, 61.7% търсят информация за стоки и услуги. В онлайн енциклопедии се  ровят 43.3%, 37.5% качват собствено съдържание. Информация за образование и курсове търсят 36.3%. 30.6% правят резервации. 19.5% търсят работа и изпращат CV.

59.1% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си. Има ръст спрямо 2014 г. от 2.4%. Увеличен е относителният дял на домакинствата, използващи широколентов достъп (с 2.3 процентни пункта) - до 58.8%, или почти всички домакинства, имащи достъп до интернет, са с осигурена бърза и За десетгодишен период използването на информационно-комуникационните технологии става все по-масово - относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил повече от три пъти, а използването на широколентова връзка бележи ръст повече от 5 пъти.

През 2015 г. с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет - 67.8%, е Югозападният район, на територията на който е и столицата. След него се нареждат Югоизточният и Северният централен район, съответно с 58.6 и 58.2%. От тенденцията за страната значително изостават домакинствата от Северозападния район, където с достъп до интернет са 44.9% от домакинствата.

Причините, поради които домакинствата нямат достъп до интернет у дома, са комплексни - повече от половината (51.6%)1 посочват като причина липсата на умения за работа с интернет, а за 38.5% разходите за необходимото оборудване или абонаментни такси са високи.

През 2015 г. 54.6% от населението на възраст 16 - 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Запазва се тенденцията на растеж в регулярното използване на интернет от лицата, като на базата на предходната година е отбелязан ръст от 0.9 процентни пункта. Положителна е и тенденцията за намаляване на относителния дял на лицата на възраст 16 - 74 навършени години, които никога не са използвали интернет - от 37.1% през 2014 г. до 34.7% през 2015 година.

Най-активни потребители в мрежата са младежите на възраст между 16 и 24 години. През текущата година 84.1% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично.

Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените - съответно 55.2 и 54.0%.

86.3% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, а при хората с основно и по-ниско образование процентът е едва 24.7%.

През 2015 г. 17.8% от хората използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната администрация и местното самоуправление. Най-значителен е делът на тези, които са получавали информация от интернет страница или уебсайт на публичната администрация (16.0%), следван от дела на изтеглилите формуляри от официална интернет страница (12.9%) и изпратилите попълнени формуляри (9.1%) през последните дванадесет месеца.

Жените са по-активни от мъжете при използването на предлаганите онлайн услуги от публичната администрация - съответно 19.0 и 16.6%.

27.5% от потребителите на интернет са имали проблеми, свързани със заразяване на компютъра с вирус или друга компютърна инфекция (напр. „червей” или „троянски кон”). 3.6% са станали жертва на злоупотреба с лична информация, изпратена по интернет, или на други нарушения на поверителността.

Притеснение по отношение на сигурността при ползването на интернет, свързано с предоставянето на лична информация на онлайн общности в социални или професионални групи, е отбелязано от 21.8% от интернет потребителите. От поръчване или закупуване на стоки и услуги и интернет банкиране са се ограничили съответно 18.5 и 18.4%.

Половината от потребителите на интернет (50.8%) извършват регулярно архивиране на файлове от личните си компютри на външно устройство за съхранение или в складово пространство в интернет, с което предотвратяват евентуална загуба на информация. Голяма част от потребителите (42.2%) са запознати, че „бисквитките” (Cookies) могат да бъдат използвани за проследяване на посещаваните сайтове в интернет. От тях 21.4% са променяли настройките на интернет браузъра си за ограничаване на броя на „бисквитките”, които се съхраняват на личните им компютри.

Делът на лицата на възраст 16 - 74 навършени години, които пазаруват за лични (неслужебни) нужди онлайн, достига 18.5%. В сравнение с предходната година е регистрирано увеличение от 1.9 процентни пункта на лицата, извършили онлайн покупки, като при мъжете увеличението е с 1.3, а при жените - с 2.5 процентни пункта.

При използването на електронната търговия са регистрирани съществени различия по образование, като делът на лицата с висше образование, купували/поръчвали стоки или услуги онлайн, е 38.6%, а на лицата с основно или по-ниско образование - едва 5.6%.

Най-често онлайн се купуват дрехи и спортни стоки - 71.2% от пазарувалите по интернет са закупили такива артикули, следвани от стоки за дома (31.4%) и покупките, свързани с пътувания или хотелски резервации (30.6%).

Предприятия

93.0% от предприятията използват компютри, а 91.3% имат достъп до интернет, показват още данни на НСИ. Високоскоростният и надежден интернет достъп става все по-необходим за предприятията, като през текущата година 71.3% от тях използват фиксирана широколентова интернет връзка, а 44.7% имат мобилна широколентова връзка.

Максималната скорост за изтегляне на данни също нараства и половината от предприятията, които използват фиксирана широколентова интернет връзка, разполагат със скорост по-висока от 30 Mbps.

Близо половината от предприятията (48.2%) имат уебсайт, като най-голям е техният дял при компаниите с 250 и повече заети лица (84.4%). На своя уебсайт предприятията основно предоставят информация за предлаганите стоки и услуги (82.3%), описват политиката си за поверителност и защита на данните (36.2%), както и поставят връзка или препратка към профила си в социална медия (29.8%).

През 2015 г. 29.1% от заетите лица в предприятията са използвали компютър за изпълнение на служебните си задължения поне веднъж седмично, а на 25.0% от работещите е осигурен достъп до интернет. При малките предприятия (10 - 49 заети лица) се наблюдава най-висок относителен дял на заетите лица, които използват компютри (31.2%), както и на заетите, използващи интернет (28.4%). Данните от проведеното изследване показват, че все повече предприятия предоставят преносими устройства на своите служители. През тази година 8.4% от заетите лица в предприятията са използвали преносими устройства за служебни цели, което е с 1.2 процентни пункта повече в сравнение с предходната година.

Почти една трета от предприятията (30.3%) използват различни видове социални медии, за да развиват дейността си и да разширяват своето интернет присъствие. Най-популярни са социалните мрежи (Facebook, LinkedIn, Google+ и др.), в които 38.0% от предприятията с 250 и повече заети лица поддържат свой профил. Големите компании са най-активни и при използването на уебсайтове за споделяне на мултимедия (VBox7, YouTube, Flickr, Picassa, SlideShare и др.) - 14.2%, докато при малките предприятия с 10 - 49 заети лица относителният дял е едва 6.2%.

Основните цели, за които предприятията използват социални медии, са подобряване на имиджа на предприятието или на пазарния продукт - например реклама, промоции (68.3%), получаване и отговаряне на мнения, отзиви, въпроси от клиенти (55.9%) и сътрудничество с бизнес партньори или други организации (39.4%). Най-малък е делът на предприятията, които включват своите клиенти в разработването или обновяването на стоките или услугите (17.4%).

През 2015 г. в изследването беше включен специален модул за използването на политика за информационна сигурност от предприятията. Информационната сигурност се отнася до мерки, контролни механизми и процедури, прилагани на информационните системи, за да се гарантира цялост, достоверност, пригодност и поверителност на данните и системите. Данните показват, че 18.6% от предприятията имат официална политика за информационна сигурност, докато през 2010 г. този относителен дял е бил едва 6.8%. Най-загрижени относно сигурността на данните и информационните системи са големите компании с 250 и повече заети лица, 54.4% от които имат официално определена политика за информационна сигурност.

Данните от проведеното през 2015 г. изследване показват, че през предходната календарна година 8.7% от предприятията продават своите продукти и услуги онлайн, като голяма част от тях предлагат на своите клиенти възможността да заплащат своите покупки онлайн чрез кредитна или дебитна карта, диретен дебит или чрез система за електронни разплащания (41.1%).

Най-много продажби са осъществени към клиенти от България (95.1%), но не малко предприятия предлагат своите продукти и услуги на клиени от други европейски държави (32.6%) или от други страни извън ЕС (20.7%).

През 2014 г. 86.1% от предприятията продават стоки и услуги чрез уеб базирани технологии, а съобщения от тип EDI (електронен обмен на данни) се използват от 24.3% от предприятията.

Увеличение се наблюдава в относителния дял на предприятията, осъществили покупки онлайн, като през текущата година 13.0% от тях закупуват стоки или услуги по интернет, което е с 2.4 процентни пункта повече в сравнение с предходната година.

Най-активни при използването на електронна търговия за подобряване на своя бизнес са големите предприятия, 23.9% от които осъществяват покупки по мрежата, а 14.4% продават стоки или услуги онлайн.

Следете новините ни в GoogleNews