Представяме ви интервю с Людмила Гюрова, чийто съпруг, Пенко Янков, е номинирал цера в с. Рани луг, Трънско, за конкурса Европейско дърво на годината 2019. Сега съпружеската двойка работи активно за популяризиране на конкурса и осигуряване на избирателна подкрепа за българското дърво. С г-жа Гюрова разговаря Буни Камик.

Г-жо Гюрова, на 23.01.2019 г. стана ясно, че тристагодишният цер от с Рани луг е победител в националното гласуване за конкурса Европейско дърво на годината. Той ще представлява България в предстоящия общоевропейски конкурс. Разкажете малко повече за регламента му.

На Европейския конкурс всеки трябва да избере две дървета и да гласува и за двете. Печелившата стратегия е да гласуваме за българското дърво и за някое от тези, които до момента са набрали най-малко гласове, или за дървета от страни с по-малко от нашето население. Другите претенденти са от държавите: Русия, Литва, Белгия, Хърватия, Чехия, Франция, Унгария, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания и Великобритания. През 2014 г. Старият бряст в Сливен беше на първо място в Европейския конкурс с 77 526 гласа, което показва, че България веднъж е успяла да се мобилизира и имаме потенциал да го направим отново.

Като човек с трънски корени със сигурност сте горда, че българите избраха творение на трънската природа за символ на природно красива България. Разкажете повече за цера. Знаете ли легенди за него?

Смята се, че дюлгерите не случайно са построили черквата „Свети Николай“ до дъба. Мястото е високоенергийно и лечебно. Преди да напредне медицината местните баячки са лекували населението под дъба. Там са провеждали ритуала „отгрибане на сугреби“, който се прави при наличие на обриви, които са се появили поради алергична реакция или уртикария. Ритуалът представлява следното: постила се слама и върху нея застава болният, а баячката имитира как ровят кучето и котката и изрича лечебни заклинания като след това обривът като по чудо изчезва.

Дъбът е свързан и с легендите за гяволетините, които са митични закачливи същества, но не навреждат прекалено много, тъй като са по-добрички от караконджулите и вампирите. Гяволетините се явяват в образ на яре, кон или жена, най-често гола. Покрай дъба има коларски път и се смята, че каруците се обръщали там безпричинно именно поради съществуването на гяволетините. По Еньовден, в потайна доба, местните гяволетини се събличали голи и тръгвали из чуждите жита, овесени и ечемичени ниви, както и из високопланинските ниви, засадени с просо, търкаляли се из тях, откъсвали набъбналите класове и ги отнасяли, като ги хвърляли в своята нива. Докато крадяли чуждия берекет и обричали нивата на съседа на безплодие, нареждали страшни заклинания.

Край селото има Гяволски ровини или казано иначе – дяволски дупки. И сега ги има, но селото посадило над тях борова гора. Преди, като минавали хората край тия ровини, дяволите /гяволетините/ така ги зашеметявали, че селяните се озовавали точно на ръба на скалата и заспивали. Като се събудели, виждали че са наполовина върху земята, наполовина висят във въздуха и – аха да се търкулнат в дълбокия ров.

Силна ли е конкуренцията от другите европейски държави?

Да, силна е, тъй като Русия, Великобритания, Испания, Франция.. са големи държави, с многобройно население и освен това се подкрепят по съседски за вота за второто дърво. Ето защо аз предлагам да привлечем за гласуването нашите съседи от Сърбия и Македония, а защо не и от други страни, които така или иначе не са представени на конкурса.

Победа на ранолужкия цер би заинтригувала европейците и за държавата, и за туристичаската дестинация Българя – ценна национална реклама. Как може всеки от нас да допринесе за приза?

Всеки може да допринесе като не просто гласува лично, а разпространи идеята сред широк кръг приятели, съседи, колеги, роднини и като ги помоли да гласуват и те, а в някои случаи и като им разясни как точно се гласува, тъй като по-възрастните хора се затрудняват понякога.

Offnews обяви с краен срок 24.02.2019 г. конкурс за есе, под надслов "Трънско след референдума – една община преоткрива себе си". Защо според Вас трънчани се вдигнаха срещу проекта за златодобив в техния край?

Трънчани смятат, че бъдещето на общината е тясно свързано с тяхната красива и богата природа. Ранолужкият цер е още един пример за това. Борят се за запазване на биоразнообразието. Има ли човек, има всичко. Няма ли човек, няма нищо. Затова посредством референдума местните хора предпочетоха да запазят своето здраве и своето дълголетие. Трънско има амбициите да се развива като туристическа дестинация. Има много забележителности на територията на общината: лечебния скален параклис "Света Петка", ждрелото на р. Ерма, музеите на киселото мляко в с. Извор и на керамиката в с. Бусинци и мн. мн. др.

Всъщност осъзнават ли трънчани общонационалното значение на техния местен референдум?

Бих казала, да. Трънчани показаха на цяла България, че пряката демокрация може и в момента да се упражнява успешно, така като е разписано в конституцията.

Разбрах, че събирате произведения на трънското народно творчество. Ще ни дадете ли примери, които показват красотата на местното наречие?

Ето една смешка на трънски, която вярвам, че всички българи ще разбират и ще усетят красотата на трънското наречие:

Цре́шня и жена́
Ишла́ една́ у гради́ну да пра́ши. Била́ много мръ́шава и изгладне́ла, па си по пут орати́ла:
-Са че ме бу́де! Че има ви́шнье, цре́шнье, зе́лье, лучъ́к, па чу се удебе́лим!
А цре́шнья ю чу́ла, па се закашля́ла от сме и вой рекла́:
-Кху-ху! Кху-ху! Кху-ху! Кху-ху! Че се удебе́лиш ко мо́йту дръ́жку!

Ето и една поговорка: Ву̀к дла̀ку мѐни, чут си не поту̀ра! ("Вълкът козината си мени, но нрава - не.)

А ето и една гатанка: Пу̀на ка̀ца със сѝтна я̀йца. Отговор:32-та зъба в устата.

И последно една гонетка, т.е.приказка:

Кико́ су се кара́ли броби́няк и пи́ле
Броби́някът це́ло ле́то работи́л и приноси́л, кута́л си рану́ за зи́муске, а пилето поя́ло. Броби́някът му орати́л:
-Дай, бре, сте́дзай рану́ за зи́муске, че ти потре́бе! Кикво́ че еде́ш?
А он му отговори́л:
-Има я кикво̀ да еде́м!
Ка дошла́ зима́, пилето огладне́ло и отишло ко́мто броби́някатога и сака́л да му даде́ не́що за е́денье. Рекъ́л:
-Дай ми не́що да еде́м, мно́го съм гла́дън! То́лко съм гла́дън, па съм и премръ́зъл още толко о́тглади! Погле́дни киква́ е помръ́злица! Чу ли́пшем о́тглади и от сту́д!
А броби́някът му отговори́л:
-Я ти орати́ ле́тоска! А ти що работи́ це́ло ле́то?
-Па я съм поя́л!
А броби́някът му отговори́л:
-Ако си ле́тоска поя́л, съ́га, зи́муске, у́зни, па игра́й!

За българското дърво можете да гласувате тук: https://www.treeoftheyear.org/Stromy/Prastary-dub-z-osady-Rani-lug 

Още по темата

24/01/2019

Общество

Конкурс за есе: Трънско след референдума