Плевнелиев направи страхотен гаф с ордена на Вартоломей

Юлиана Ончева 10 ноември 2015 в 14:45 23223 28

Ако президентът Росен Плевнелиев дръзне да настоява за връщането на православните ценности от Северна Гърция, както поиска Вселенският патриарх Вартоломей, той ще се вкара в по-голям гаф от Петър Стоянов, който върна Паисиевата история в Зографския манастир, без някой в Атина да е настоявал за това. Това заяви журналистът Горан Благоев, който е автор и водещ на предаването „Вяра и общество“ по БНТ, в интервю за OFFNEWS. Повод за разговора ни е посещението на Вартоломей в София, което предизвика бурни реакции в обществото. 

Защо Вселенският патриарх Вартоломей получи орден "Стара планина", исканията, които той отправи сега, не са нови, още преди няколко година станаха известни?

Исканията, които той отправи при посещението си сега не са нови, а тонът на неговите официални слова съвсем не е дипломатичен, да не говорим, че не съответства на тона на християнското братолюбие. Не може духовен лидер да слага сол в стари рани и да възкресява призраци от миналото, които двете църкви отдавна са опитали да забравят. Преди 70 години схизмата окончателно е вдигната, това, което е било между БПЦ и Цариградската патриаршия е обречено на вечна забрава и в един момент Вартоломей идва и възкресява възможно най-неприятните страници от историята между двете църкви. По време на борбата за църковна независимост наистина вдигаме глас срещу Вселенската патриаршия, за да се опазим и в църковно, и в народностно отношение. Това, за което Вартоломей напомня сега, че сме обвинявани през ХІХ в., е „етнофилетизма” – обособяването на църквата ни на национален принцип. Ами тя самата Цариградска патриаршия се е опитала да ни налага „етнофилетизъм”, само че в полза на гръцката страна, на нейната Мегали идея, идеята за „Велика Гърция”.


Така че да обвиняваш само едната страна, а да премълчаваш собствените си грехове, е меко казано цинизъм. Защо сега Вартоломей отново сипва сол в раната - защото го дразни паметника на първия ни екзарх – Антим, който е символ на борбите за църковна независимост. Той иска този паметник да бъде премахнат, искането му е още от преди 2 години, както и други претенции, които заяви пред президента – за иконите, мощехранилниците и ръкописите от Северна Гърция.

Звучи изключително странно мотивът на държавния глава да награди Вартоломей за неговата роля по отношение на екологията в глобален план и диалога между религиите, но да се пропускат „заслугите” му срещу, а не в полза на българите и тяхната църква. И в БАН, където също за незнайно какви заслуги към България му се връчи награда, непрекъснато се подчертаваше, че Вартоломей градял мостове. Всички средноинтелигентни българи разбраха, но не и някои държавници в лицето на президента, че Вартоломей пропука моста между двете църкви. И ако така продължава, ще срине моста между България и Цариградската патриаршия. 

Какво всъщност беше най-скандалното в исканията и поведението на Вартоломей? 

Скандално беше, че в продължение на повече от 30 минути, под куполите на патриаршеската катедрала в София, той говори за така наречената българска схизма, наложена ни заради борбите за църковна независимост. За тази схизма ние нямаме никаква вина – наложи ни я Цариградскатна патриаршия от позициите, за които тогава са ни обвинявали – етнофилетизъм. 

Скандално е настояването му за махане на паметника на екзарх Антим, както и за двете титли на български епископи, които те носят почетно и които според Вартоломей засягат негови териториални интереси в митрополии в Гърция и Турция. 

И още - искането за връщането на паметници на културата от Северна Гърция, които за нас са от Южна България и са предмет на отношения между България и Гърция, а не между вселенския патриарх и държавата ни. В това отношение той действаше не като Вселенски патриарх, който еднакво безпристрастно трябва да гледа към православните християни от всички държави, а като емисар на гръцката държава. Вместо да проповядва мир, патриарх Вартоломей ще всее раздори между България и Гърция по тема, за която двете страни отдавна нямат претенция една към друга.

Ако някой в държавата ни си мисли, че може да вкара българската църква отново в сферата на разделение в православния свят, този път обаче не на страната на Московската патриаршия, а на страната на Вселенската, жестоко се лъже. Който се е опитал да дели православието на оси, както навремето Сталин по линията на Желязната завеса, няма да сполучи, дори и да му диктуват условия отвъд океана. Разсъжденията в тази посока идват, като се има предвид Варотоломей какво силно лоби има в САЩ.

Президентът Росен Плевнелиев трябва да излезе с ясно становище защо връчи орден на Вселенския патриарх Вартоломей при всички безобразия, които той си позволи по отношение на българския народ и БПЦ.

Отношенията на Вартоломей със сегашния патриарх Неофит са още от времето на разкола в БПЦ, когато митрополитите от Светия синод търсеха помощ от него срещу синода на покойния вече Пимен. Там ли да търсим корените на поканата да посети страната ни, въпреки скандалните му искания. Защо е поканен у нас да го срещат с всички държавници? 

Въпросът е защо някой друг в държавата направи така, че Светият синод да е принуден да покани Вселенският патриарх Вартоломей. Настина, патриарх Неофит трябваше да върне жеста на своя домакин в Цариградската патриаршия и Вартоломей трябваше да дойде на официално посещение у нас. Това е част от църковния протокол и дипломация. Но предвид факта, че две години след визитата на Неофит БПЦ продължава да не кани Вартоломей, беше знак, че дипломатично се стреми да избегне този контакт и тази среща – заради проблемите, които той създаде изкуствено.

Спомнете си обаче, че през лятото БАН незнайно с какви мотиви реши да награждава Вартоломей с почетно звание и изпрати свой пратеник - г-жа Ренета Инджова. Странно защо точно нея натовариха с тази мисия?! Влезе в ролята на нещо като пощенски гълъб, защото не знам да има кой знае какво общо нито с църквата, нито с християнския начин на живот. Е как така се оказа, че е точно тя е председател на Инициативния комитет за удостояване на Вартоломей с почетната титла на БАН?! „Благодарение” на тази покана, Св. Синод се принуди да изпрати свой представител да занесе на ръка официалната покана на Вартоломей – защото без благословията на БПЦ, той не можеше да дойде в нейната духовна територия, за да бъде почетен от БАН. Иначе гафът щеше да е грандиозен: БАН го кани, БПЦ - не! По един много префинен начин на Църквата ни бе подложена динена кора...
Част от митрополитите и сега в неофициални разговори споделяха, че са били против това посещение. Визитата на Вартоломей раздели Светия синод. 

Възможно ли е някои от исканията му да се случат?

Не, според мен Светият синод е възприел една много успешна политика на изчакване. В официалните разговори, при закрити врата, Вартоломей е подновил исканията си за махане на паметника на екзарх Антим, но тонът му е бил по-умерен. Вероятно тактиката на висшия ни клир е печеливша - да изчакат Вартоломей сам да осъзнае несъстоятелността на своите претенции. Още повече, че обществените реакции, които се надигат у нас, не са в негова полза...А ако Росен Плевнелиев дръзне да настоява за връщането на православните ценности от Северна Гърция, той ще се вкара в по-голям гаф от Петър Стоянов, който върна Паисиевата история в Зографския манастир, без някой в Атина да е настоявал за това.
Гафът с ордена на Вартоломей е грандиозен. Президентът да се благодари на правителството и на Бойко Борисов, че се сетиха да предложат патриарх Неофит за орден "Стара планина" - иначе представяте ли си какъв скандал щеше да се случи: българският патриарх няма орден, а Плевнелиев окичва с него един чужд патриарх, който при това работи срещу българските интереси. Но за да бъда коректен, трябва да кажа, че президентът следва да си подели отговорността за този орден с председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров, който е истинският инициатор за това.  

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Тодор Живков - герой в италиански филм за Берлингуер