Омбудсманът Диана Ковачева атакува пред Конституционния съд (КС) текстовете от Закона за движението по пътищата. Според обществения посредник с тях се ограничават основни права на гражданите като свободното придвижване в страната, правото на напускане на нейните предели, правото на личен живот, както и конституционни принципи като принципа на правовата държава.

Става въпрос за чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

„Не би могло да се приеме, че разпоредбите на чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к“ от ЗДвП са в съответствие с Конституцията. В основата на законовите текстове е икономически интерес за събиране на вземания на държавата (неплатени глоби), който обаче не оправдава засягането на основни конституционни права, каквито са свободното придвижване и напускането на пределите на страната, регламентирани в чл. 35 от Конституцията на Република България. Посочените права могат да бъдат ограничавани само със закон за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Събирането на неплатени глоби на границата и обвързването на тяхното плащане с правото да напуснеш пределите на страната, е неприемливо и не оправдава ограничаването на правата, предвидени в конституционната разпоредба. Финансовият интерес на държавата не е сред възможните основания за ограничаване на посочените конституционни права на гражданите“, посочва Ковачева.

Оспорените норми предвиждат принудителни административни мерки, сред които временното спиране от движение на автомобила и временното отнемане на книжките на шофьорите с незаплатени глоби.

„С временното отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, не на основание тежко нарушение, а на основание неплатена глоба, на практика същият се лишава от възможността законосъобразно да управлява автомобил и съответно се стига до нарушаване на правото му свободно да се придвижва по територията на страната, а според установената в последно време практика на Министерството на вътрешните работи - и да напуска нейните предели“, коментира омбудсманът.

„Не оспорвам, че прилагането на принудителни административни мерки е обосновано в случаите на тежки нарушения, при които се застрашават животът и здравето на гражданите, както и за да се осигури безопасността на движението по пътищата. В този смисъл санкционирането на нарушителите има важен превантивен ефект. Налагането на такива санкции на основание на несъбрани глоби, което не е административно нарушение обаче, е неоправдано и води до нарушаване на конституционни права на гражданите“, аргументира се Ковачева.

Омбудсманът подчертава, че събирането на наложените глоби за нарушения на ЗДвП има важен финансов и превантивен ефект, но липсата на доброволно изпълнение на установено имуществено задължение не може да бъде компенсирано със засягане на лични права на гражданите и с прилагането на принудителни административни мерки.

Омбудсманът изброява редица дефицити: Според предприетото от МВР, шофьорите, на които за първи път се връчват наказателните постановления, ще имат право да продължат пътя си и да обжалват или да платят. Същевременно водачите, които са с влезли в сила глоби, трябва да платят на ПОС терминали на граничните пунктове, в най-близката банка, или да се разделят с книжката и талона на колата. За неплатени глоби се проверяват и останалите пасажери в колата. Така, всички те ще трябва или да платят, или да се откажат от пътуването.

Проблемът възниква и в случаите, когато гражданите не са били уведомени за издадените наказателните постановления, а същите се смятат за връчени по реда на чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. В тази ситуация водачите на МПС разбират за издаденото наказателно постановление и наложеното наказание едва на гранично-контролно пропускателните пунктове или при извършена проверка. При това положение, те се оказват в ситуация да не могат да продължат пътуването си извън страната, независимо от ясно заявената от тях воля за това, без да им е била дадена възможност да реагират спрямо установено по надлежния ред извършено от тях нарушение на Закона за движение по пътищата.

По данни на граждани има и случаи, в които системата не отчита, че дадена глоба е вече платена т.е. ако водачът не носи със себе си платежния документ, удостоверяващ плащането, също може да бъде санкциониран, при положение, че е бил изряден и е заплатил глобата.

„На следващо място, временното спиране от движение на ППС и временното отнемане на свидетелството за управление на МПС като принудителни административни мерки на основание несъбрани глоби засягат не само конституционно прогласеното право на свободно придвижване, но и биха могли да ограничат правото на личен живот по смисъла на чл. 32, ал.1 от Конституцията“, категорична е доц. Диана Ковачева.

Още по темата

30/06/2020

112

Фишове и глоби за над 1,5 млн. лв. са връчени на ГКПП-тата за 20 дни

28/06/2020

Общество

Спирането на границата заради неплатени глоби нарушава свободното придвижване в ЕС

19/06/2020

112

18 хиляди лв. от глоби събра КАТ за два дни на Дунав мост-Русе

11/06/2020

112

Как КАТ ще ни събира глобите и кога ще ни връща на границата