Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще плаща от тази година за медикамент на фирма, чийто управител до 2009 г. е шефът на дирекция „Лекарствени продукти“ в НЗОК Калина Пенчева. Конфликтът на интереси е свързан с дясната ръка на отстранената в петък управителка на НЗОК Нели Нешева.

Става въпрос за "Elaprase" с вносител "Алфарма" ЕООД за лечение на рядкото заболяване мукополизахаридоза при децата. Управител на фирмата-вносител до 2009 г. е Пенчева, сочи търговският регистър. Пенчева излиза от управлението на компанията, след като влиза в касата през есента на 2010 г.

Интересен е фактът, че на сайта на НЗОК няма данни за шефовете на дирекции - имена и кога са назначени. Има информация само за управителя и надзорния съвет. От 2011 г. от страницата беше премахната и информацията за средствата, които касата изплаща по болници и това породи съмнения, че на близки до управляващите лечебни заведения се превеждат повече пари.

„Не съм управлявала „Алфарма“, а само съм била представител на Shine, които произвеждат „Elaprase”. Когато бях представител обаче, лекарството не беше включено в позитивния списък“, коментира за OFFNews.bg Калина Пенчева. Тя отрече да има нещо общо в момента с вноса на медикамента в България.

Още през пролетта на 2009 г. „Алфарма“ се опитва да вкара в позитивния списък (лекарствата, които изцяло или частично се плащат с обществени средства) два медикамента за лечение на мукополизахаридоза - „Elaprase”и „Naglazyme”. За втория препарат Пенчева е представител за България на фармацевтичната компания “BioMarin”.

Комисията за позитивния списък одобрява двете лекарства и ги слага в листата с медикаменти, за които по това време плаща Министерството на здравеопазването (МЗ). Ведомството обаче няма как да плаща за тях, защото се оказва, че те не са в позитивните списъци на поне три държави от Европейския съюз, с които ние се сравняваме.

На 22 ноември 2011 г. МЗ праща писмо до здравната каса с настояване в позитивния списък да бъдат вкарани шест редки заболявания, сред които и мукополизахаридоза. Следва доста бърза реакция от страна на НЗОК, която информира на 8 декември здравното министерство за нуждата от актуализация на списъка, като писмото е специално за препарата „Elaprase”.

На 4 януари тази година касата изпраща още едно писмо, с което уведомява министерството, че Румъния е включила медикамента в позитивния си списък. Така вече имат три референти държави, които го осигуряват с обществени средства. Другите две държави са Словения и Гърция. МЗ включва заболяването мукополизахаридоза чрез промени в Наредба 38, описваща редките заболявания, и така касата ще е длъжна да осигурява медикамента. Измененията в наредбата ще бъдат публикувани тези дни в "Държавен вестник".

Лечението на едно дете с “Еlaprase” струва 28 хил. лв. седмично, пише в писмото на касата до МЗ. Това прави 112 000 хил. лв. на месец и близо 1.3 млн. лв. годишно. По данни на алианса на хората с редки болести в момента диганостицираните деца с мукиполизахаридоза тип ІІ са 4. Две починаха в края на миналата година.

Тяхната смърт беше използвана за обществен натиск за вкарването на медикамента в позитивния списък. Стигнало се е дори до среща с премиера Бойко Борисов.

Изследване на Европейската лекарствена агенция, публикувано на сайта й, сочи, че ефектът от „Elaprase”е подобряване на функциите на белия дроб и възможност пациентът след година прием на лекарството да измине с 43 метра повече за шест минути. Ефектът от „Naglazyme” е малко по-добър – детето може да измине 109 метра повече.

„Не е вярно, че ефектът е толкова слаб. Това е единственото лекарство, което поддържа живота на тези деца“, твърди председателят на асоциацията на хората с редки болести Владимир Томов. По думите му чрез лекарството болните получават липсващия ензим и после постепенно възвръщат дихателните и двигателните си функции.

Ако децата бяха започнали да получават лекарството още при откриването на заболяването, нямаше да се стигне до загуба на жизнени функции, твърди Томов.

„Много важно е кога ще започне лечението на децата с това заболяване. Ако мозъкът вече е засегнат, медикаментът не може да помогне“, коментира за OFFNews.bg проф. Иво Кременски, национален консултант по генетика. „Лечението на редките заболявания е много скъпо и решението кое да се поеме с публични средства, е политическо“, смята той.

Проф. Кременски напомни, че е много важно да се финансира профилактиката на бременни и новородени, което може да предотврати раждането на болни деца или лечението им да започне съвсем ранно и да е много по-ефективно и евтино.

В първото писмо на НЗОК до Министерството на здравеопазването пише:

Мукополизахаридозата се дължи на дефектен ген, който води до липсата на важен ензим. При тип 2 на заболяването (за който е предназначен препаратът „Elaprase”) има три различно протичащи клинични форми. При първата форма още в началото се засяга много тежко мозъкът, при другите две – това става по-късно. Засягат се костите, костният мизък, черният дроб. По принцип НЗОК подкрепя лечението с това единствено животоспасявщо лекарство, но при определени условия. Преди да започне лечението трябва да се знае какво е състоянието на децата, от коя форма на болестта страдат, до каква степен са увредени и кой ще проследява лечението им.

Още по темата

18/02/2012

България

Сметната палата влиза в НЗОК заради обществените поръчки

17/02/2012

България

Нели Нешева подаде оставка

17/02/2012

България

Борисов поиска оставката на Нешева

17/02/2012

България

Нели Нешева дарява бонуса си