Натрупаните знания и поуки биха могли да минимaлизират риска и щетите от африканската чума по свинете

Европейският орган по безопасност на храните (ЕОБХ) стартира важна кампания „Да спрем африканската чума по свинете“, която цели повишаване осведомеността за заболяването в Югоизточна Европа. Кампанията обхваща 18 европейски държави, сред които и България, като фокусът е към хората в контакт с домашни и диви свине, особено свиневъди и фермери, и се изпълнява с ценното съдействие на местни ветеринарни организации, селскостопански групи, институции и други компетентни органи. Африканската чума по свинете (АЧС) е вирусно заболяване, което засяга домашните и дивите свине, и въпреки че не представлява заплаха за хората, тя може да е смъртоносна за свинете и да има сериозни социално-икономически последици за засегнатите страни. През последните години се разпространи в Европа и Азия. Тъй като едно огнище на АЧС може да има големи опустошителни последствия, ранното откриване, предотвратяване и докладване са изключително важни за ограничаването на това заболяване и контролиране на епидемията.

Ето какво сподели по повод кампанията „Да спрем африканската чума по свинете“ проф. д-р Георги Георгиев, д.в.м.н., директор на Център за оценка на риска по хранителната верига с Национален контактен център на ЕОБХ.

Проф. д-р Георги Георгиев, д.в.м.н., заема позицията директор на Център за оценка на риска по хранителната верига от ноември 2018 г. От 1 юли 2020 г. е член на Управителния съвет на Европейският орган по безопасност на храните (ЕОБХ). Работи в областта на оценката на риска по отношение на здравеопазването и хуманно отношение към животните, биологичните рискове и репродукцията на животните, зоонозните заболявания, биологичните опасности, свързани с храните и антимикробната резистентност.

Доктор на ветеринарномедицинските науки (2007); професор в Национален диагностичен и изследователски ветеринарно-медицински институт – София (2008-2012).

Африканската чума по свинете (АЧС) е заболяване, което понастоящем се разпростира на три континента, без индикации скоро да бъде преодоляно. Вирусът навлиза в дивата природа – дивите прасета, откъдето се разпростира към домашните прасета, било то заден двор, малки фамилни ферми или промишленото свиневъдство. В България допълнително има и порода източнобалканска свиня (ИБС), чийто брой непрекъснато намалява, което застрашава опазването й. Източнобалканската свиня е своеобразен мост между домашните и дивите свине и за съжаление породата все още не е регистрирана като защитен вид. Породата е безценна природна даденост и неоценимо богатство за генофонда ни.

Българското свинепроизводство, независимо от развитата система от промишлени свинекомплекси, осигурява около 40-50% от необходимото свинско месо. Това е подотрасъл с огромно значение в индустрията, тъй като свинското месо е традиционно най-консумирано у нас.

АЧС се появява в момент, когато свинекомплексите са в процес на преструктуриране, въвеждат се нови породи, нови технологии, скорозрели, с ниско съдържание на мазнини, със съответните вкусови качества. Затова щетите в отрасъла се оказват много големи.

Унищожени бяха над 200 хил. прасета през 2019 г., което е много за мащаба на страната ни. България, като страна членка, ползва възможността за европейска солидарност в условия на тежка криза да възстанови почти напълно популацията. Благодарение на това, че ЕС се явява в ролята на втори стълб на подпомагане, до 75% от средствата се възстановяват.

В страната ни АЧС се появи през 2019 г. Тогава Центърът за оценка на риска по хранителната верига организира научната общност за кампания по разясняване на мерките за борба с АЧС. В научно становище на ЦОРХВ бе препоръчано да се редуцира броят на домашните свине в 20-километровата зона около големите промишлени комплекси, да се намали популацията на прасета във фермите тип „заден двор“, както и популацията на дивите прасета.

През юни 2021 г. в последното становище на Центъра за оценка на риска се констатира, че популацията на дивата свиня е намаляла с над 60% и възстановените и официално регистрирани домашни ферми с по 3 прасета, т.нар. заден двор, са 5 хил., от предишните 50 хил. Свинекомплексите се възстановяват, създава се стройна система за оценка на риска, като още веднъж са преразгледани мерките за биосигурност. Хората разбират, че от тях има полза. Най-красноречива в това отношение е картата от 28 юли 2021 г., която показва, че страната ни има прогрес в овладяването на заболяването , за разлика от редица други европейски страни.

Карта: Огнища на АЧС в Европа в периода януари-юли 2021 г.

Вирусът на АЧС не е изчезнал, твърди проф. Георгиев. При повишаване на популацията на дивата свиня естествено е да се очаква по-голям епидемичен натиск, но при поддържане на 3-5 прасета на 100 хектара площ се счита, че дивата свиня не е толкова опасна. Малката ферма, която няма възможност за осигуряване на биосигурност, има само едно предимството, че тези 3 прасета не са за продажба, не са вектор за разнасяне на болестта, а ако се прояви, огнището може веднага да бъде ликвидирано. Това дава възможност за бърза реакция. Тук е ролята на човека, който ги отглежда, познава основните признаци на заболяването и е в постоянна комуникация на риска с регистрирания ветеринарен лекар, обясни още той. 

В промишлените комплекси мерките са много сериозни, с добре изградената система за биосигурност могат да се отглеждат прасета в присъствието на вирус в околната среда. Системата на компартмънтите, на разделянето, позволява в промишлените комплекси да се организират производствени подединици с независима биосигурност и когато инфекцията влезе в един компартмънт, другите могат да се запазят чисти и да не се унищожават всичките свине наведнъж.

Към безспорните предимства на тази система, която сме предложили в последното си становище, допълва проф. Георгиев, е необходимо да се поддържа и висока степен на осведоменост на фермерите и всички заинтересовани страни относно важността на мерките за биосигурност във фермите и големите производствени предприятия. Това е и целта на кампанията на ЕОБХ „Да спрем африканската чума по свинете“.

Проактивната дейност се изразява именно в настоящата европейска кампания за изпреварващо действие, за ограмотяване, за изостряне на вниманието и за получаване на допълнителни знания, както и обмяна на опит и добри практики с останалите страни.

По думите на проф. Георгиев, все още няма разработена ваксина срещу вируса на африканска чума по свинете и мерките за борба със заболяването са конвенционални – биосигурност, „stamping out“, дезинфекция и дезинсекция, карантинa, обучителни мероприятия и др. Вирусът е сложен, с много протеини, имуносупресивен. С новите технологии е възможно в бъдеще да се създаде ваксина, но понастоящем вирусът се е разпространил на три континента и докато не може да бъде преодолян, това определя ендемичността на заболяването.

Всеки стопанин трябва да се запознае с мерките, които могат да намалят рисковете при отглеждането на прасетата, особено във фермите от типа „заден двор“, и да следва инструкциите на ветеринарния лекар, убеден е проф. Георгиев. Тепърва ще се налага да живеем с този вирус и всички натрупани знания и опит, поуки и усилия трябва да бъдат приложени в бъдеще, за да се минимизира рискът и намалят щетите в сектора, така че да се избегне стресът на пазара и производството.

Повече за европейската кампания „Да спрем африканската чума по свинете“ можете да научете на уебсайта на кампанията: 
www.efsa.europa.eu/StopASF