Министерството на образованието и науката коментира по същество казуса с двете матури по математика, след като учители по математика заявиха публично, че макар и с еднаква тежест пред университетите, нивото на трудност на едната е значително под нивото на другата.

Старши учителят по математика от 73. СУ "Владислав Граматик" в София (Втора немска езикова гимназия) Ганка Симеонова направи сравнителен анализ на трите последни задачи от двата държавни зрелостни изпита, профилирана подготовка, тъй като единствено при тях се иска пълно решение, което проверяват учители. Останалите 15 задачи от теста са затворени (посочва се отговор а), б), в)...) и бланката с отговорите се проверява машинно. На база анализа си тя заяви категорично, че нивата на трудност са много различни. На същото мнение е учителката по математика от Втора английска езикова гимназия Нели Хинова, която публикува във Фейсбук отворено писмо в тази връзка.

МОН твърди, че става въпрос за "усещане за лесно и трудно" и не коментират факта, че това заключение почива на  сравнителен анализ. Оттам определят твърдението за съществена разлика в нивата на сложност в двата изпитни варианта като "некоректно".

МОН обяснява първоначалния си отказ пред OFFNews да публикува изпитния вариант от по-лесната - според учителките - матура с желанието да използва едни и същи задачи в различни изпити. Така щяло да се осигури равнопоставеност, а "постоянните настоявания за оповестяване на изпитните тестове" били причина за неравнопоставеност между явилите се на един и същи изпит, но на различни дати.

Отсъствието на изпитните материали от една от матурите по математика обаче провокира Хинова да нарече държавния зрелостен изпит "тайна матура".

До миналата година всички изпитни варианти се публикуваха и предишният управленски екип в МОН не се оплакваше от недостиг на задачи, нито твърдеше, че това пречи на равнопоставеността на зрелостниците.

Впрочем, първоначалното обяснение пред медията ни от страна на МОН на въпроса защо изпитните материали от допълнителния ДЗИ по математика не са публикувани беше различно. Оттам обясниха решението си с факта, че на допълнителните матури се явявали малко зрелостници и затова публикуване не било необходимо.

Ето какво гласи дословно пояснението на МОН:

"1. Усещането за „лесно“ и „трудно“ е твърде субективно и зависи от отделния човек, неговата мотивация и предварителна подготовка.

2. Резултатите на учениците, положили двата изпита, са съпоставими – средно около 70 т. Не може да се търси пълно повторение на броя точки, защото на първата дата са се явили 1518 ученици, а на втората – само 67, при това само силно мотивирани зрелостници, които не просто се стремят да получат диплома, а избират да положат допълнителен – трети, изпит на ниво профилирана подготовка. Това показва, че изпитните материали на двата изпита в тяхната цялост, като комбинация от двете части, са добре балансирани.

3. За напълно равнопоставени изпити може да се говори, ако се използва един и същи инструмент – т.е. един и същи тест. Макар че дори това няма да гарантира равнопоставеност на учениците, които се явяват в различни моменти. Освен това явяващите се на втория изпит зрелостници имат възможността да са видели и решили изпитния тест от първата дата.

Към подобна съпоставимост се стремят международните изследвания, в които обаче определен дял от изпитните задачи се включват непроменени при всяко следващо изследване. Това е причината само малка част от задачите, върху които работят зрелостниците, да се „разсекретяват“ и да стават известни на обществото. В България постоянните настоявания за оповестяване на изпитните тестове ни лишават от подобни възможности и са една от причините за неравнопоставеност между явилите се на различни дати, както обяснихме по-горе.

4. Нещо повече, дипломите на ученици, завършили обучението си в България в различни години, както и на ученици, обучавани в други образователни системи, включват оценки от матура по математика, положена при различни условия. В този смисъл не може да се търси равнопоставеност при всички тях.

5. Не е коректно твърдението, че двата изпитни теста се различават съществено по сложността си. И в двата теста със задачите със свободен отговор се проверяват умения от познавателно равнище - аргументация в три от изучаваните задължителни модули – Геометрия, Елементи на математическия анализ и Практическа математика. Така напр. зад. 16 от 20 май и зад. 17 от 26 май са свързани с модул Геометрия. В първия случай задачата проверява действия с вектори в пространството, векторна база, взаимно положение на две прави в пространството, скаларно произведение и големини, а във втория – аналитична геометрия в равнината, действия с вектори, уравнение на окръжност, взаимно положение на права и окръжност, скаларно произведение на вектори, ъгъл.

6. Що се отнася до упреците, че на матурата се използват знания от предходни години, не бива да се забравя, че в математиката основният принцип е надграждането и в това е ключът към успех".