Изследване на асоциация "Активни потребители" и Центъра по биология на храните показа куп нарушения при съдържанието и етикирането на 10 от най-евтините марки кашкавали на пазара. Изследвани са продукти в най-ниския ценови диапазон - между 9 и 12 лева за килограм.

Тестовете показали, че нито един продукт не е изряден. Най-фрапиращо е съдържанието на две от тестваните марки, разказа за OFFNews управителят на Центъра по биология на храните д-р Сергей Иванов. При тях напълно отсъстват млечни мазнини, а установеното съдържание на вредните хидрогенирани мазнини е 100%.

От Центъра по биология на храните подали сигнал до Българската агенция по безопасност на храните, но като частни лица. Подали и сигнал в "Икономическа полиция". Полицаи и служители на Агенцията иззели продукти от два магазина и резултатите на Центъра били потвърдени, по информация на OFFNews. Акцията е станала още миналата седмица, но до днес БАБХ мълчи и за нея, и за резултатите от тестовете. Потърсихме за коментар пиара на Агенцията, който увери, че по-късно ще има информация по случая.

Тестовете показали още, че при 6 от изследваните марки има разминаване в изискванията за етикиране: липсва част от задължителната информация или посочените хранителни стойности не са верни.

При 7 продукта е установено по-голямо количество вода от допустимото по БДС.

В 4 от марките кашкавал има по-малко мазнини от изискваните по стандарт.

8 от изследваните продукти нямат достатъчна степен на зрялост, а при 5 е открито по-високо наличие на въглехидрати, което говори за възможно наличие на нишесте.

Източник: "Активни потребители"

От "Активни потребители" припомнят, че през 2016 г. млекопреработвателни предприятия са внесли поне 12 000 т палмово олио (според анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство). Всичко това сме изяли под формата на сирене, кисело мляко, кашкавал, банички и др., посочват от асоциацията.

Изследването на кашкавала е продължение на серията проучвания на млечни храни, които асоциация "Активни потребители" осъществи през последните няколко години. При тях бяха открити и доказани сериозни проблеми в качеството на продуктите, както и откровени фалшификации. Като следствие от тези проверки няколко производители получиха сериозни глоби, а контролният орган (Българската агенция по безопасност на храните) трябваше да прилага подобни тестове, припомнят от асоциацията.

От Асоциация "Активни потребители" обясняват как се прави евтин кашкавал:

1. Добавянето на немлечна мазнина е класическа имитация (фалшификация). Тя продължава да е актуална въпреки активния обществен дебат.

2. При половината от тестваните марки се установява по-високо от очакваното количество въглехидрати. Причина за това може да е непълното зреене на продуктите при което остават неразградени количества лактоза. Със същата степен на вероятност това може да се дължи на добавяне на нишесте или друг полизахарид, които се използват като пълнеж и за задържане на повече вода. В това изследване ние не определихме директно съдържането на нишесте защото не очаквахме производителите да прибягват до такива груби методи, но както се вижда от резултатите и казаното по-горе съмненията за това са достатъчно обосновани.

3. Влагане на сухо мляко, млечен/суроватъчен белтък вместо сурово прясно мляко. Използването на подобни по-евтини суровини смъква цената на крайния продукт, а също така позволява производство на “кашкавал” без на практика мандрата да има достъп до сурово мляко. Анализът на резултатите показва с голяма степен на достоверност, че най-малко при 3 търговски марки е използван този метод – "Соколово", "Трапеза" и "Здравец", пишат от "Активни потребители". При последните 2 добавения белтък/суроватка е комбиниран с използването на хидрогенирани растителни мазнини. На практика такива “композитни” храни нямат нищо общо с кашкавала.

4. Ниската степен на зреене е “най-безобидното” отклонение в качеството, позволяващо редуциране на разходите на производителите.

Рискове за здравето

Влаганите хидрогенирани мазнини съдържат висок процент наситени транс-мастни киселини. Те увеличават рисковете от сърдечно-съдови и онкологични болести, припомнят от асоциацията.

Добавянето на заместители като нишесте, сухо мляко, млечен/суроватъчен белтък и вода изменят химическия състав и микробната популация на продуктите. В такива имитиращи храни се измерват по-високи нива на токсични съединения и се развиват нежелателни, често патогенни бактерии. 

Ниската степен на зреене допълнително повишава риска от наличието в крайния продукт на патогенни бактерии. Непълното разграждане на млечния протеин, което всъщност е последствие от прибързаното зреене, също е проблем. Много хора могат да изпитат храносмилателен дискомфорт и дори алергии.

Още по темата

16/01/2017

Анализи и Коментари

Лютеницата – истини, митове и лъжи

06/01/2017

Общество

БАБХ провери лютеницата за наркотици и установи, че няма оцветители

06/01/2017

Общество

Прокуратурата обяви коя е лютеницата с олеамид и разпореди проверка

05/01/2017

Общество

Откриха наркотично вещество в българска лютеница