Вчера едни родители изпратиха на училище здраво и усмихнато момиченце, а си прибраха безжизнено телце. Други родители изпратиха здраво и усмихнато момченце, а си прибраха убиец... Всички сме потресени. Кого да посочим с пръст, кого да обвиним? Невръстните гаменчета? Родителите им? Учителите? Обществото?
Когато има жертва, винаги има и агресор. И той не е станал такъв изведнъж, за няколко секунди. Има предистория, има път, който е изминат, за да се стигне до там, откъдето няма връщане назад. И по този път е имало десетки, стотици отклонения, които водят до друг, по-добър изход. Отклонения като спорт, за да се изразходва излишната енергия. Психологическа помощ, адекватна родителска и учителска намеса. Алармиране на класа, че подобно поведение не бива да се толерира. Решения много, стига да не си затваряме очите. За жалост нищо от това не се е случило и цената на безразличието е твърде висока.
Следният текст написах по подобен повод - агресия в училище. Пускам го отново с апел към родителите да се вгледат в децата си. И ако има и най-малките сигнали, че детето е склонно към агресия или е жертва на такава, да действат навреме. Обръщам се и към учителите, които виждат подобни прояви и са склонни да ги подминат като детински игри. Към случайните свидетели, които не си правят труда да се намесят. Защото проблемът е съществувал много преди да се стигне дотук.
Цяло село е нужно да се отледа едно дете. Цяло село е нужно и за да се убие.
Момиченцето, което си отиде вчера... Не го повали болест, не го уби земетресение, не загина при катастрофа. Уби го нечие безразличие.
Ето и основните белези на децата, склонни към агресия и децата, които се превръщат в лесни жертви. Ако разпознаете в някоя от групите своето дете, вземете мерки. Веднага, не чакайте нещо да се случи. Ако разпознаете негов съученик, говорете с родителите и учителите. Не отлагайте.
Естествената реакция на всеки родител е да защити детето си. Точно затова е напълно разбираемо отрицанието, с което бихме посрещнали всеки намек, че точно нашето дете е насилникът в дадена ситуация. Не бива да се пренебрегва и фактът, че децата, били те участници или само свидетели, не винаги казват истината, понякога от страх, друг път от съпричастност или просто за да се харесат на някого. В последния случай на насилие, който ми споделиха, всички деца от класа, дори жертвите твърдят, че искат да са приятели с насилника.
Съвсем логична реакция. Децата търсят одобрението на по-силния от чист инстинкт за самосъхранение. Означава ли това, че трябва да ги оставим да се оправят сами в едно малко общество на насилие и безропотно подчинение, подобно на „Повелителят на мухите“? Не, разбира се. Тук е необходима намесата на учители и родители. Но първото, което трябва да се направи, е да се разграничат жертвите от насилниците. И да се помогне на родителите да приемат факта, че детето им е агресор. Защото ако те не са убедени, че детето им има проблем, по никакъв начин няма да съдействат за решаването му.
И така, приемаме, че сте получили сигнал от училище или от съседи, че детето ви е замесено в акт на агресия. Първо и най-важно, подходете към въпроса колкото можете по-хладнокръвно. Ако допуснете емоциите да вземат връх, няма никакъв шанс да прецените трезво какво точно се е случило. А бъдете сигурни, че ще има поне три различни версии на историята, най-вероятно и повече. Дори ако мнозинството деца сочат един виновник, все пак има шанс той да е невинен и да се прикрива истинският виновник, поради гореописаните причини – страх, съучастие, желание да се харесат. Затова не бързайте да осъждате когото и да било, а се върнете назад. Ето няколко основни белези, по които в повечето случаи можете да различите дали детето ви е жертвата или насилника.
Жертвата:
– Има ниско мнение за себе си
– Затворено дете, страни от връстниците си
– Има малко или почти никакви приятели
– Определят го като странно или аутсайдер
– При всяка възможност пропуска училище
– Често е тъжно, изпада в лошо настроение
– Възможно е да говори за самоубийство
– Избягва купони и събирания на връстниците си
– Често боледува или се оплаква от болки
Насилникът:
– Има високо самочувствие
– Обикновено е физически силен или при момичетата – чаровна и популярна
– Има социално влияние и всички го харесват
– Обикновено изисква подчинение
– Лесно се ядосва
– Не приема авторитети и трудно пасва в група
– Може да е бил в позиция на жертва преди
– Не проявява емпатия и съчувствие
– Склонен е да действа спонтанно и необмислено
– Обикновено връстниците му го приемат като лидер
Дори ако всичко показва, че детето ви се проявява като насилник, първоначалната ви реакция пак ще бъде да го защитите и оправдаете. И както вече писах по-горе, в това няма нищо странно и неестествено. Всеки родител, независимо дали е на насилник или на жертва, е склонен да предпазва детето си на всяка цена. В случая обаче, ако наистина искате да го предпазите, ще се наложи да вземете някои сериозни мерки. Агресивното поведение в училище може да ви изглежда безобидно, особено ако вашето дете не е потърпевшият, но вероятно ще има изключително опасни и неприятни последици за бъдещето му. Ето какви мерки могат да вземат родителите от най-ранна възраст, за да не възпитават у децата си склонност към агресия или съответно да им помогнат да я преодолеят.
Поощрявайте съчувствието и емпатията у децата си, учете ги да са емоционално интелигентни. Това се прави от най-ранна възраст. Когато ги боли, ги прегърнете. Когато вас ви боли, споделете с тях и поискайте те да ви прегърнат. Помагайте им да изразяват и споделят чувствата си. Наблягайте на болката, която живите същества изпитват и ги учете как трябва да избягваме да им причиняваме неприятни усещания
Ако случайно попаднете на сцена на насилие в новини или филм (редно е да избягвате такива), обяснете му колко е грозно и болезнено да се причинява това на други хора. Ако детето ви посяга да удря вас или други деца, спрете го и му обяснете:
„Представи си, ако някой удари теб така, колко ще ти е неприятно и ще те заболи.“
Това също се практикува от най-ранна възраст.
Ако детето ви вече се е проявило като агресор, обяснете му еднозначно, че няма да толерирате такова поведение. Водете с него редовни разговори по темата, без да изпадате в прекалени емоции, спокойно и хладнокръвно, но без никакво колебание.
Не поощрявайте пристъпи на гняв и нервни изблици. Не отговаряйте на виковете с повишаване на тон. Колкото по-тихо говорите, толкова повече ще ви чуват. Поставяйте условията си тихо, но твърдо и ги повтаряйте често. Колкото по-малко гняв и възмущение проявите, толкова повече ще запомни думите ви. Никога не му казвайте, че сте разочарован от него, че ви е съсипал живота или че не го обичате. Такива фрази могат да обидят и наранят детето ви, но не и да му помогнат да излезе от ситуацията. Можете да му кажете, че сте изненадан от поведението му и не очаквате да се повтори никога повече.
Когато детето ви започне да полага усилия и промени поведението си, винаги го хвалете и поощрявайте. Нека знае, че вие цените добрите му качества.
Не му слагайте етикети: хулиган, побойник, лъжец или каквото и да е. Нека разговорът винаги протича в тази насока: Знам, че ти си добро дете, но постъпката ти е грозна и неправилна и аз не мога да толерирам подобно поведение, колкото и да те обичам.
Запишете детето на някакъв интензивен спорт. Спортът дисциплинира и канализира енергията по много позитивен начин.
Настоявайте детето ви да чете книги всеки ден. Подбирайте интересни за възрастта му, но и такива, които учат да защитаваш по-слабия, да взимаш страната на доброто, да си себеотрицателен и добронамерен. После ги обсъждайте заедно.
Можете да говорите с родителите на другите деца, за да ги помолите да ви окажат съдействие и да дадат шанс на детето ви да преодолее проблема си. Поискайте от класната помощ, която да се изразява в нулева толерантност към нови актове на агресия, но в същото време и в избягване на етикети на непоправимо дете или побойник върху детето ви.
Ако чувствате, че проблемът се задълбочава и рецидивира, непременно потърсете професионална помощ. Голям процент от децата, склонни към агресия, рано или късно попадат в опасни ситуации. Не чакайте това да се случи.
Надявам се никога да не попадаме в такива ситуации – родител на жертва или родител на насилник. Но никой не е застрахован и някои го разбират по най-тежкия начин. Вземете мерки навреме, не си затваряйте очите и не забравяйте най-важното. Правилният въпрос не е: Къде сбърках! Правилният въпрос е: Какво мога да направя, за да реша проблема?
И остава един висящ въпрос - Какво правим в случаите, когато родителят отказва или е неспособен да се пребори с агресията на детето си?
Статията е от сайта на Мария Пеева "Мама Нинджа".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
9506
2
26.02 2017 в 11:45
42249
1
26.02 2017 в 10:31
1. Деца оставени без надзор. Няма значение дали са 5 или 25 мин. Няма никакво оправдание.
2. Липса на медицинско лице. Защо? Защото: "Лекар от години наред в училището няма. Има наредба на Здравното министерство, според която има норматив – на 800 ученици се полага едно медицинско лице. При 425 ученици се полага медицинско лице на 4 часа. Ние с нашите средства можем да осигурим 4 часа отгоре медицинско лице"
3. "От страна на този ученик досега не е имало подобни агресивни прояви. Като цяло при него говорим за липса на самоконтрол. Вече втора година с детето се водят системни консултации с училищния психолог. Разговаря се и с родителите му."
Последни коментари
Джендо Джедев
СБЖ кани на хибриден семинар и черпи с магнетизирана вода
Wenc
Лена Бориславова: Шефът на ГЕРБ е Делян Пеевски
Mateevk
Според БСП Григорова и Манолова ще са патерица на ГЕРБ
Vitorio
СБЖ кани на хибриден семинар и черпи с магнетизирана вода
Wenc
След изборите пуделът Кирил Петков ще е в кучкарника на Бойко Борисов, закани се Пеевски
4I4ATA
Хотели по морето може да не отворят през лятото, никой не иска да им работи за малко пари
случайно прочетох
Браншът благодари на Милошев: За пръв път властта работи за туризма