В света на новите технологии е нормално да се запитаме докъде може да стигне човешкото въображение и дали резултатът ще ни е от полза в дългосрочен план. Как всъщност се променя пазара на труда след дигитализацията на новото поколение? Това по-добре ли е за наемателя или за служителя? Как могат младите семейства да оцелеят в този динамичен свят?

Отговорът е сравнително лесен и същевременно с това - труден за приложение. Необходимо е човекът на днешното време да балансира между работа и личен живот, а често границите между тези две понятия са размити.

От една страна, днес намираме по-лесно работа, можем да се обучаваме онлайн, което ни спестява време и пари да търсим материали. От друга страна, времето, прекарано в мрежата изсмуква часовете ни, а по този начин се разсейваме повече на работното място, което едва ли се харесва на шефа ни.

Също така, много млади двойки отлагат във времето плановете си за деца, посочвайки като оправдание липсата на време. Това е основната дилема на хората днес: да работя и да се развивам или да се отдам на семейството си. А ако искаме да съвместим и двата свята, как да го постигнем?

Пазарът на труда се променя с всеки изминал ден. Той осигурява по-голяма гъвкавост по самия процес на кандидатстване и търсене на работни позиции. В този смисъл се подобрява връзката работодател - кандидат. В интернет пространството е по-лесно да се изложат различните критерии, които отделните фирми търсят, а по този начин всеки би могъл да се подготви по-добре за желаната позиция.

Освен това, с помощта на различни сайтове с обяви потребителите имат възможността сами да избират критериите, като населено място и поле на дейност. Друг важен аспект за влиянието на дигитализацията върху пазара на труда е появата на нови работни длъжности. В миналото не е имало софтуерни програмисти или фотошоп дизайнери поради факта, че подобни продукти не са били разработени и предоставени на масата хора.

Динамичният свят отваря все повече врати със своето развитие. Много млади хора се насочват към ИТ сферата, защото я намират за привлекателно поле за изява. В интерес на истината, чрез информационните технологии днес гледаме 3D филми, екшън със специални ефекти, правим уеб страници, пишем приложения, обслужващи почти всички познати сфери от живота ни.

Имайки предвид казаното по-горе, е разбираемо защо наемателите търсят все повече кадри, специализирали в полета като: наука, технология, инженерство и математика, STEM (Science, Technology, Engineering and Mathematics). Пазарът на труда се променя от „знам-правя” към „знам-съм”.

Набляга се върху софт уменията: комуникация, сътрудничество, творчество и критично мислене. Всичко много зависи от това как, къде и кога се работи в дигиталния свят. Това пряко определя и предлагането на пазара – от работни места до продукти и услуги.

Времето, прекарано в мрежата, зависи от това кои сме ние като потребители и от какво се интересуваме. Съществуват някои основни видове дейности, които определят и типа потребител. В ежедневието си повечето от нас прекарват часове в интернет пространството, четейки интересни статии, търсейки информация или играейки игри. Тази своя дейност можем да извършваме навсякъде: у дома, на кафе сред приятели или на работното място. В този аспект спадаме към стандартния потребител.

В същото време, значение има и полето ни на дейност. Ако сме специалисти в даден бранш (напр. шиене), много по-голяма е вероятността да търсим специфична информация в този раздел – видове конци, игли и платове – и да не се интересуваме от последния iPhone или новия модел автомобил, например. Това ограничава времето ни, прекарано в сайтовете за автокъщи или мобилни технологии.

От друга страна, ако сме бизнесмени или служители към голяма компания като Гугъл, бихме се интересували от това какво харесват нашите потребители и как да направим своя продукт по-достъпен за тях. Тук ситуацията изглежда по по-различен начин. Ако забележим, че нашата потребителка прекарва 81% от времето си в сайтове за шиене, видове платове, естествено е да я улесним търсенето и като й предлагаме най-новите тенденции в този момент чрез различните реклами, появяващи се по уеб страниците и новините, които чете.

Друг аспект идва, когато представляваме реално хората, отговарящи за създаването на различните софтуерни програми и продукти. Тогава ние ще работим изцяло онлайн, а мястото, където ще се намираме, не е от голямо значение – у дома или в офис сграда. Обикновено такъв тип хора са изцяло отдадени на своята професия и за тях няма разлика между работа и хоби, защото двете са еквивалентни. Това са творческите натури, предоставящи ни различните социални мрежи – Facebook, програмни среди – Matlab, Autodesk, дори офис пакета на Майкрософт, без който работата на компютър не би била същата.

И така, време е да се запитаме, за кого всъщност дигиталната работна среда е по-доброто решение: за шефа или за служителя? Истина е, че работата с помощта на компютър улеснява значително ежедневието ни, но накрая кой излиза победител?

В едно модерно предприятие служителите биха имали възможността да получават допълнително обучение, за да повишават периодично своята квалификация. Това би било разход за работодателя, но той би получил по-голяма възвращаемост в дългосрочен план поради отличната компетентност на своите кадри, в която е инвестирал. Тази практика е особено полезна в сфери като медицина, ИТ, електроснабдяване, където стандартите трябва да са високи и едновременно с това да удовлетворяват потребителските нужди.

Различната работна среда носи със себе си някои рискове. Компаниите инвестират все повече време и пари в изграждането на адекватни защитни механизми, за да се предпазят от неправомерен достъп онлайн. Търсят се специалисти по информационна защита и криптиране, програмисти за създаването на VPN мрежи, които да ограничават правата на потребителите вътре и извън мрежата на корпорацията.

От друга страна, чрез приложението на ERP системи значително се подобрява работния поток в компанията. Свързват се отделните нейни звена – от човешки ресурси, счетоводство и ИТ отдела до мениджърите и клиентите. Дигиталното работно пространство има своите положителни и отрицателни страни. Необходимо е компанията да инвестира в добър екип от специалисти, които да разработят специфичния софтуер, свързан с полето й за дейност.

Така, служителите не е нужно да изчисляват или чертаят на хартия, а мениджърите биха имали по-добър поглед над ситуацията вътре и извън своята фирма. Ако не беше дигитализацията, в днешно време едва ли бихме могли да резервираме онлайн самолетни билети чрез мобилните си телефони или да създадем 3D модел и да направим симулация на най-новия автомобил преди да го пуснем в продажба, с което се намалява значително вероятността от грешки след производство.

Последният важен аспект на „умното” работно място (smart workplace) касае родителите с малки деца. Доколко е полезно отдръпването от стандартното и замяната му с цифровизирата среда? Много от нас са наясно с факта, че 21 век предлага изключителни възможности, които преди не сме били в състояние да си представим. Днес можем да работим с плаващ график и така да прекарваме повече време сред семейство и приятели.

В същото време, обаче, се наблюдава тенденцията все повече млади хора да губят времето си пред компютъра, бездействайки. За един родител е важно да открие онази работа, която може да съчетае с натовареното си ежедневие и присъствието на малкия човек у дома.

Нещата зависят и от обстоятелството в какъв етап от живота си се намират родителите – дали и двамата са млади и едва стъпващи на краката си в професионален план или единият от тях може да поеме отговорност и да се грижи за семейството си. Всичко опира до баланса и подкрепата не само у дома, но и от работната институция.

Според мен дигиталният свят би улеснил родителските грижи до известна степен. Той би им помогнал да останат информирани и да получават съвети за отглеждането на своите деца. В същото време не бива да допускат те да увреждат зрението си от ранна възраст, играейки си със смартфона на мама или тате.

В наши дни трудно е да си представим ежедневието без телевизор или компютър. Много неща се променят, а с тях и пазара на труда. Известно е, че търсенето определя предлагането и в този смисъл компаниите инвестират все повече средства и време в подобряването на клиентските си услуги, но дали така не прекрачват личното пространство на клиентите си? От своя страна, като потребители и разработчици имаме голяма свобода да преценим кои дигитални продукти да изберем и от кои да се откажем, кои сайтове е безопасно да посещаваме и кои да блокираме.

Увеличавайки своята дигитална грамотност, променяме и работната среда около нас. Правим презентации и ги прожектираме, правим симулация на продукти преди да ги пуснем на пазара, с което намаляваме изразходваните ресурси на компанията. Това са част от преимуществата, от които нашите управители трябва да се гордеят. В същото време за семейните двойки представлява предизвикателство да отгледат малчуганите си в този динамичен свят.

Факт е, че децата лесно се привързват към технологиите, които им се виждат като играчка, но е отговорност на съвестния родител да не допуска това пристрастяване да се случи в ранна детска възраст. Независимо, че днешният ден е толкова непредсказуем и че постоянно се търси златната среда между търсенето и предлагането, между времето, прекарано пред компютъра и това, споделено с близките, винаги съществува изход от ситуацията – това е балансът. А ти, готов ли си да го намериш и задържиш?