ГИОКИН осъди съкращенията в Института за недвижимо културно наследство

Последна промяна на 09 март 2015 в 18:39 5128 0

Крепостта

Снимка "За Перник"

Крепостта "Кракра".

Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство изпрати декларация, осъждаща съкращенията в Националния институт за недвижимо културно наследство и опитите да бъде унищожено българското археологическо и архитектурно наследство.

OFFNews публикува декларацията без редакторска намеса:

Днес, когато цивилизованият свят е потресен от разрушаването на хилядолетни културни ценности от варварското невежество на Ислямска държава в Близкия изток, в европейска и мирна България започва поредната и не по-малко безпросветна офанзива срещу свидетелствата на историята в нашите земи, станала известна с примитивния девиз „До зъбер и керемида“.

Този път кампанията се състои не само в унищожаването на недвижими културни паметници с тежка техника, в заличаването на тяхната автентичност завинаги с бутафорни реконструкции, в превръщането на паметниците в евтини „атракциони“ под претекста за развиване на някакъв „културно-исторически“ туризъм, в който не би могло да има нито култура, нито история. Настъплението на българските варвари вече е насочено не само срещу паметниците на културата, но и срещу хората, призвани да ги защитават, срещу самата наука, създадена за да опазва културното наследство.

Ние, членовете на Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН), изразяваме пълната си подкрепа и уважение към онези културни институции и неправителствени организации, които са ангажирани в опазването на националното ни културно наследство, и по-специално Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС). През последните седмици тези две организации са подложени на организирана кампания за очерняне и оклеветяване, включително и от високопоставени представители на държавата.
Не е изненадващо, че НИНКН, държавният институт, призван да гарантира научното начало в опазването на недвижимите паметници на културата, се явява пречка за привържениците на безогледното строителство върху исторически старини. Но е парадоксално, че след като институтът в продължение на години беше обезкървяван, маргинализиран, пренебрегван, заобикалян, унижаван и прескачан от държавната власт, днес е подложен на подигравки, гаври и всевъзможни оскърбления от представители на самата държава, която е предизвикала неговата слабост. Вместо държавата да предприеме действия за укрепване на капацитета на НИНКН, тя подлага малцината му останали служители на съкращения, репресивни уволнения, както и на откровен шантаж да се примирят, че единствената им функция е да дават „научна“ санкция на политическите решения в тяхната област.

Все повече стават признаците, че у нас тече кампания за подмяна – не само на автентичните паметници с пошли имитации, но и на автентичния научен авторитет със съответните ерзац продукти. Първата стъпка в това е дискредитирането на научните центрове и замяната им в общественото съзнание с други, псевдонаучни, но добре рекламирани „авторитети“. В този смисъл закономерен е фактът, че един от най-изявените ругатели на НИНКН и БНК на ИКОМОС е директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Сам част от тази подмяна на автентичния авторитет, той е изолиран от научната общност, а в професионалната му биография не се намира нищо, което да позволи да бъде квалифициран като специалист в областта на археологията, реставрацията или архитектурата. Неговата кариера в областта на администрирането на културното наследство обаче стъпва здраво на политическата гъвкавост и на лесната популярност на площадния патриотизъм, което му позволява, от една страна, да създава пред широката публика представата за „изтъкнат историк“, а от друга – да държи част от академичната общност в професионални зависимости, както и да изземва функции, които далеч надхвърлят тези, които има управляваният от него музей. Затова ГИОКИН призовава медиите, които търсят мнение по въпросите на опазването на културно-историческото наследство, да се ориентират към онези специалисти, които притежават професионалния потенциал да дадат компетентно становище.

Ние не подлагаме на съмнение перспективите, които създава културно-историческото наследство за развитието на туризма. Смятаме обаче, че за тази цел автентичната стойност на наследството трябва да бъде разкрита и изтъкната, а не принизена от неуместна, користна и непрофесионална намеса
Настояваме също така всеки проект за „реставрация“ и „социализация“ на паметник да бъде предшестван от широк научен и обществен дебат. Смятаме, че обществото трябва да бъде своевременно информирано за целите и мащабите на намесата, да бъде предупредено за евентуалната необратимост на нейния характер, да му бъдат осигурени мненията на авторитетни български, а защо не и на чуждестранни специалисти за предлаганите дейности. За всеки проект трябва да бъде осигурена и икономическа аргументация за очакваните ползи за туризма, която да отчита и кумулативния ефект на подобните проекти в цялата страна. Смятаме за задължително също да бъде определена процедура за доказване на квалификацията на специализираните в реставрацията на антични и средновековни обекти строители (каменоделци, зидари, дърводелци и т.н.). Настояваме още водещ принцип в проектите за реставрация на недвижими паметници на културата да бъде тяхното опазване и съхранение за поколенията, уважението към тяхната автентичност и културна стойност, а не единствено и преди всичко тяхната комерсиализация и осребряването на културното наследство на българите не само от нашето, но и от бъдещите поколения. Трябва да бъдат потърсени и други модели за инвестиране на европейското финансиране за развитие на културния туризъм, които биха довели до по-устойчивото му развитие, а не тези инвестиции да бъдат сведени до разгръщането на мащабни строителни дейности, неуместни и недопустими за археологически, архитектурни и културни паметници.

Ние от ГИОКИН призоваваме българското общество, както и честните хора в Министерството на културата и изобщо в управлението на държавата, да спрем унищожаването на това, което все още е останало от свидетелствата за миналото по нашите земи. Обществото трябва да научи и да разбере, че много паметници в България - в Созопол, в Пещера, във Велики Преслав, Яйлата и Траянови врата - вече практически не съществуват. Това, което стои на тяхно място, не е паметник на историята и културата, а паметник единствено на алчността, невежеството и глупостта. Подобна участ е подготвена и за старите български столици, за Небет тепе в Пловдив и за още много места, които завинаги ще бъдат превърнати в театрален декор. Нямаме време за губене, защото, веднъж разрушени, паметниците на историята и културата не могат да бъдат възстановени никога повече.