Ганчо, който открадна трупа на Чарли Чаплин

Дни преди синът на Чарли Чаплин да дойде в България и да се срещне с българската публика в София, Пловдив и Варна се сетихме за почти фантастичната история за кражбата на трупа на баща му, която... е извършена от българин.

Почти три месеца след смъртта на Чарли Чаплин - през 1978 г. - българинът Ганчо Ганев и полякът Роман Вардас разкопават гроба му и преместват ковчега на 20 км. от гробището в Корсиер сюр Веве, Швейцария. Някои източници използват други имена – Кунчо Кунчев и Роман Старек или пък Кънчо Кънчев и Петър Старек. Медиите развиват и конспиративни теории за извършителите на кражбата на ковчега и техните мотиви.

Според някои теории истински почитатели са задигнали тялото на Чаплин, за да го погребат на родна земя, други пък залагат на тезата, че гробът е разкопан от неонацисти или антисемити, които искали да унищожат тленните останки на актьора и по този начин да си отмъстят за осмиването на Хитлер във филма „Великият диктатор“, пише Славяна Сечкова за Factcheck.bg.

Доколкото е известно, на 2 март през 1978 г. българинът Ганчо Ганев и полякът Роман Вардас са решили да откраднат ковчега с тялото на Чарли Чаплин, за да изнудват семейството му за пари. По думите на мосю Гайар, бивш шеф на местната полиция, с когото Иван Бакалов и Цветан Гемишев от e-vestnik.bg се срещат, „извършителите са закарали ковчега на 20 км. оттук“ [Корсиер сюр Веве – бел.р.] „и са го закопали“. Кражбата е извършена между 22 и 2 часа, няма свидетели.

На 11 декември 1978 г. 38-годишният тогава Ганчо е признат за виновен за съучастие в кражба и изнудването на семейство Чаплин. Получава 2-годишна условна присъда с 5-годишен изпитателен срок, а съучастникът му Роман Вардас е осъден на 5 години затвор. Към момента на интервютата за e-vestnik.bg Ганчо Ганев е напълно реабилитиран.

За изнудванията разказва един от синовете на Чарли Чаплин Майкъл Чаплин. Интервюто с него е публикувано във в. „Труд“ на 24 юли 2001 г. Той ясно си спомня сутринта, в която полицията ги уведомила, че баща им e изваден от гроба, а ковчегът липсва, както и последвалото телефонно обаждане, в което „някой, преправяйки гласа си поиска откуп – дори не мога да си спомня колко, струва ми се, че беше около милион и половина швейцарски франка,“ казва по-късно Майкъл Чаплин. Семейството е категорично, че няма да плати сумата. Обажданията продължават още няколко седмици.

Когато похитителите разбират, че няма да получат това, което искат, започват и заплахите към по-малкия му брат. Всички разговори се подслушват от полицията, която успява да разбере, че престъпниците винаги звънят от улична телефонна кабина в Лозана. Но не знаят точно от коя – с технологията по онова време може да се определи само, че се обаждат от Лозана. И става така, че полицията слага постове около всички телефонни кабини в Лозана. Това се оказва достатъчно, за да ги заловят. Въпреки това нито Майкъл Чаплин, нито някой от семейството му са видели изнудвачите.

Новината за отвличането на италианския премиер Алдо Моро от терористи вероятно е вдъхновила двамата емигранти и им е дала идея как да спечелят пари, пише в. „Труд“. През 70-те години на миналия век това явно е мода. Вестник „Ню Йорк Таймс“ излиза с публикация за още четири случая за опит за кражба на тленните останки на световни знаменитости:

На 27 декември 1977 г. урна с праха на оперната звезда Мария Калас изчезва от парижкото гробище. Намерена е наблизо няколко часа по-късно.
В края на август 1977 г. четирима мъже са арестувани в Мемфис, Тенеси, при опит да откраднат тялото на Елвис Пресли само 11 дни, след като е било погребано в мраморен мавзолей.
През февруари 1973 г. тялото на маршал Филип Петен, който ръководи правителството на Виши по време на нацистката окупация през Втората световна война, е откраднато от гроба му на атлантическия остров Йеу. Тялото в крайна сметка е намерено в багажника на микробус в предградие на Париж.
През декември 1974 г. бирмански студенти и монаси спират катафалка с тялото на бившия генерален секретар на ООН, У Тант, малко преди погребението в Рангун. Планът им е да погребат тялото в храм в университета в Рангун, но полицията се намесва и връща тялото.

Статия на британския вестник „Гардиън“ от 1978 г. цитира думите на поляка Роман Вардас, тогава 24-годишен, пред окръжния съд във Веве в началото на процеса срещу него. Той твърди, че е без работа и преминава през трудни времена. След като прочел във вестник за подобен случай в Италия, той разказва как решил да скрие тялото на Чарли Чаплин и да разреши проблемите си. "Не се чувствах особено притеснен да се забъркам в това. Първоначално мислех да го заровя по-дълбоко в същата дупка, но валеше и земята беше твърде мокра“.

По неговите думи ковчегът бил качен в колата на Ганев, след което е заровен отново на 20 км. разстояние, край Женевското езеро. После, използвайки псевдонима г-н Роша, той направил няколко обаждания до имението на Чаплин с искане за откуп и заплашил с насилие по-малките деца на лейди Уна Чапин, ако не получи парите.

Пред съда Ганев казва: „Не съм се притеснявал да вдигам ковчега. Там, откъдето идвам, не отдаваме голямо значение на смъртта“. Той признава, че е бил задържан в затвора в България при опити да избяга в Турция, но в крайна сметка е успял да избяга на Запад, намирайки работа като автомонтьор в Лозана. Твърди, че след като е използвал автомобила си, за да премести ковчега и е помогнал за повторното му заравяне, той не е участвал повече в аферата.

В статия на „Ню Йорк Таймс“ от 3 март 1978 г., ден след престъплението, запитан за възможността мотивът да е бил откуп, един от следователите на полицията в Лозана казва: „Това е единственият мотив, който можем да измислим за това престъпление“.

Вестник „Ню Йорк Таймс“ отразява случая още на следващия ден, а на 18 май 1978 г. публикува и подробности за мястото, където е открито откарднатото тяло на Чаплин – „в царевична нива на около 10 мили от швейцарското селско гробище в Корсиер-сюр-Веве, в източния край на Женевското езеро“, както и думите на Габриел Чету, началник на детективите на държавната полиция, които еднозначно посочват двамата извършители – „24-годишен поляк и българин на 38 години. Полякът беше арестуван в телефонна кабина, докато се обаждаше на Жан Феликс Пашуд, адвокат на семейство Чаплин, за да поиска откуп за тялото. И двамата мъже са автомобилни механици, които са живели в Лозана, след като са получили разрешение за пребиваване като политически бежанци“.

За разлика от западната преса, историята излиза в България чак в края на 90-те години, повече от 20 години по-късно. За първи път тя става публично достояние във филма „Човекът, който открадна Чаплин“ (1996 г.) по сценарий на Люба Кулезич. В него звършителят на кражбата е мъж на име Кунчо Кунчев от Асеновград, макар че единственото общо с истинския извършител е сходното звучене с името му (Ганчо Ганев). Други български медии стигат и по-далеч, като твърдят, че цялата история е измислица, мит, който да накара българите да се срамуват.

Журналистите Иван Бакалов и Цветан Гемишев провеждат журналистическо разследване и публикуват резултатите от него във вестник „Труд“ от 21 до 26 юли 2001 г. За целта те пътуват до Швейцария, за да се срещнат с бившия шеф на местната полиция мосю Гайар, както и с един от синовете на Чарли Чаплин Майкъл, успяват да проведат среща със самия Ганчо Ганев, както и с Христо И. (по прякор Чашката) – познат на Ганчо Ганев от варненския затвор, където двамата лежат в средата на 60-те заради опити за бягство на Запад (в. „Труд“).

Името на българина определено е Ганчо Ганев. „Българското МВнР се свързва с швейцарските власти, за да попита дали съществува в техните архиви арест на човек с подобно име [Кунчо Кунчев – бел.р.]. От там отричат да притежават досие с имената на такъв човек, както и с рождените му данни“.

По думите на Христо И. – човекът, с когото на 5 юни 1971 г. Ганчо Ганев пресича Югославия и бяга през италианската граница, а след това нелегално и в Швейцария: „Повтарям ви – няма никакъв Кунчо. Има Ганчо. Той открадна ковчега на Чарли Чаплин. Светла му памет на Кунчо от Асеновград – нито го знам, нито го познавам, но той няма нищо общо с тая работа“. (в. „Труд“, 26 юли 2001 г.)

През 1978 г. Христо решава да се върне обратно в България, въпреки че е политически емигрант. „Не ме съдиха, но ме викаха няколко пъти „за справки“. Един път този от „Държавна сигурност“, който ме разпитваше ми каза: „Абе, ти знаеш ли, че оня Ганчо дето сте избягали с него, откраднал Чарли Чаплин?“ По-късно в Швейцария с срещнах с Ганчо и той ми разказа всичко.“ (в. „Труд“, 26 юли 2001 г.) Освен всичко това в биографията на Уна Чаплин, присъства името на Ганчо Ганев. ( в. „Труд“ 25 юли 2001 г.) Всичко, което казва Ганчо Ганев за случая е лаконичният му коментар: „Пито – платено“. (26 юли 2001 г.) Обяснява, че се е посъветвал със своя адвокат в Швейцария и с адвокат в България, за да се защити от публикации (в. „Труд“, 25 юли 2001 г.)

През 2014 г. излиза и френският филм „Цената на славата“, базиран на инцидента от 1978 г., без да има претенции да е документален. Действието се развива на брега на Женевското езеро в малкото швейцарско градче Веве в края на 70-те години. При освобождаването си от затвора Еди – 40-годишен белгийски дребен мошеник - среща приятеля си Осман. Двамата сключват сделка: Осман ще приюти Еди в бараката си, а в замяна Еди ще се грижи за 7-годишната му дъщеря Самира, докато майка ѝ е в болница. Коледа е, а двамата нямат пукната пара. Тогава чуват по телевизията за смъртта на Чарли Чаплин и научават за баснословното му богатство. Еди започва да мечтае какво ще стане, ако открадне трупа на актьора и поиска откуп от неговото семейство?

В интервюто пред Еманюел Бурдо режисьорът на филма Ксавие Бовоа разказва, че първата стъпка след решението да направи филм по историята е била да се свърже с швейцарската полиция, за да поиска достъп до архивите и кореспонденцията между престъпниците и Уна Чаплин. Макар че се запознава щателно с досиетата, когато се заема с писането на сценария, решава да запази само някои места и отделни детайли от историята: „Процесът например: съдебната зала, която виждате, е тази, в която делото е протекло. Запазих някои откъси от пледоарията на защитата. И освен това снимах в истинското имение на Чаплин. Снимах в обстановката, каквато е била тогава: библиотеката, пианото, спалнята…“.

В крайна сметка на 23 май 1978 г. в тесен семеен кръг Чарли Чаплин е погребан отново в Корсие. (в. „Труд“).

Според някои източници интересът на крадците към Чарли Чаплин не стихва. В статия на „Е-вестник“ от 2011 г. е публикувана снимка на паметника на Чаплин в Габрово пред музея „Дом на хумора и сатирата“ със следното описание: От паметника на Чаплин в Габрово днес е откраднато бастунчето. Скулптурата е на Георги Чапкънов.

От снимката не личи да липсва някакъв елемент и не изглежда замисълът на скулптура Георги Чапкънов да е включвал бастунче. Няма информация за подобен инцидент в други източници. Все пак се свързахме с музея в Габрово, откъдето получихме кратък и еднозначен отговор: „Нашият Чарли Чаплин никога не е бил с бастунче“. На сайта на регионалния исторически музей в Габрово е публикувана снимка на паметника от 1983 г., на която Чаплин е без бастунче.

Повече от век след появата си на екрана, създал един от най-големите образи в киното - този на малкия човек - скитникът с големи чепици, торбести панталони, тясно сако, папийонка, бастунче, бомбе и мустачки, Чаплин продължава да е легенда. Когато ковчегът му е откраднат, изнудвачите заплашили съпругата му с думите: „Трябва да дадете парите, ако искате да видите мъжа си“. Уна Чаплин отговорила: „Ако искам да го видя – ще отида на кино“.

Следете новините ни в GoogleNews