С отпадането на таксите за студентите ще се увеличи конкуренцията по отношение на местата, определени за държавна поръчка във висшите държавни училища.

Това заяви министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков пред Българското национално радио.

Правителството предлага да отпаднат таксите за обучение на студенти и докторанти в държавните висши училища, приети в местата, които държавата субсидира. За целта ще бъдат инициирани промени в Закона за висшето образование. Необходимата сума се изчислява на между 120 и 150 милиона лева годишно.

Тези средства са осигурени още от втория семестър на тази учебна година. Ако бъдат приети промените, университетите ще връщат заплатените от студентите такси. 

По думите на министъра това не е еднократен акт, а цялостна правителствена политика. Мярката е насочена към това да се разшири достъпът, а не да са намали конкуренцията.

"Миналата годината българската образователна система влезе в един годишен доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и един от лошите за нас индикатори е, че 17% от младежите между 18 и 25 години нито учат, нито работят, нито се занимават дейности, свързани с неформално образование", коментира проф. Цоков.

Средната такса на обучение на студентите държавна поръчка миналата година е 1050 лв., каза министърът и допълни, че така се влагат пари в децата на България.

Той напомни за промените в Конституцията, според които науката, образованието и културата са национални ценности. Обществото и държавата трябва да правят всичко възможно тези национални ценности да се утвърждават и развиват, подчерта министърът. По думите му тази мярка е израз на национална политика по отношение на това висшето образование да стане още по-достъпно за всички, завършващи средно образование, както и да привлече деца от българската диаспора, които учат в неделните училища.

"За десет години с 12% са нараснали хората, завършващи висше образование, които се осигуряват в България. Сега процентът е 86. Завършването на висше образование в България гарантира, че младежите ще останат в страната ни", твърди министърът. 

Според него парите вече не са основен фактор за това децата ни да отиват в чужбина.

"Ние можем да ги задържим не само с договори, но да ги задържим с цялостното развитие на нашата страна, което е свързано с това хората с висше образование да могат да получават по-добро заплащане. НСИ показва, че хората с висше образование получават от 2 до 3 пъти по-високи заплати от останалите", каза още той. 

Цоков припомни годишния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, за която България е кандидат-член. Един от лошите за нас индикатори е, че 17% от младежите между 18 и 25 години нито учат, нито работят, нито се занимават с дейности, свързани с неформално образование. Според него ние трудно можем да стигнем в пълно членство, ако нямаме такива проактивни политики по отношение на образованието. Надеждата е, че поне част от тези 17% да кандидатстват на база на това, че са отпаднали таксите.

Средният доход на завършилия висше образование е 2200 лв., а преди шест години той е бил 950 лв. Най-добрият механизъм за това нашите, завършили висше образование, деца да останат в България е, когато се разширява възможността за получаване добре платена работа и други социални осигуровки като детски градини. Парите вече не са основен фактор за това децата ни да отиват в чужбина, каза още проф. Цоков.

Данните от Националния статистически институт показват, че хората, завършили висше образование, получават от два до три пъти по-високи заплати от останалите.

Още по темата

29/01/2024

Общество

Студентите все пак ще платят семестриална такса, университетите ще връщат пари