Ексклузивно Исторически момент: Зелена светлина от парламента за сваляне на ветото на Северна Македония

Етичен кодекс на фотографите поискаха днес на дискусия в София (обновена)

Николай Големанов Последна промяна на 28 ноември 2015 в 22:12 8044 4

Венци

Снимка Николай Големанов

Венцислав Петров: Битката е за визуалната култура на обществото.

Да има Етичен кодекс на фотографите в България, беше може би най-подкрепяното предложение в оживена дискусия в София днес. Мнозина се изказаха и за създаване на Съюз на фотографите – не без да припомнят трудностите, провалили предишни стъпки в така посока.

Изненадващо много различни аспекти и проблеми на фотографията напомниха за себе си в оживения разговор, обявен с наслов „Българската фотография като изкуство и бъдещето й през XXI век”.

Участваха професионални фотографи и любители с неоспоримо име в общността, преподаватели, бизнесмени, юристи. Имаше в залата и човек, комуто е дадено с една дума да привлече всички погледи към себе си. Той е Георги Папакочев, носител на званието „фотограф-художник” и един от основателите на специалност „Художествена фотография“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където преподава и днес.

В тричасовата дискусия се сблъскаха мнения за художествената фотография и за това доколко я застрашава масовото „щракане” с телефони; за липсващото място на високата фотография в „Квадрат 500”, за формирането на творци с истински вкус към изкуството и образността; за откраднати снимки и авторски права; за признание и за цени; за вълнения в отделни жанрове като репортажната или сватбената фотография...

Почти никой участник не можа (или не пожела) да избяга от въпроса: има ли война между смартфона и фотоапарата. Ако да, кой ще победи?

Освен това как бизнесът да разчита и в България на художествена фотоилюстрация за реклама? И нима е възможно снимка за билборд да струва 20 лева? И какво става с пазара на фототехника в България?

Това са само част от разискваните теми, за които образованият, но непосветен гражданин не би се сетил и за три дни самотен размисъл. Именно „валежът” от въпроси подсказва, че разговорът за съвременната фотография отдавна е хлопал на вратата.

Кой му отвори вратата? Днес това бяха Национално сдружение Фотографска академия „Янка Кюркчиева”, Фото Кафе медия и PENTAX България. Те са организаторите на дискусията в кинозалата на Руския културно-информационен център на улица „Шипка” 34.

За Венцислав Петров, преподавател по фотография и автор на встъпителната лекция: „Битката е за това обществото да осъзнае мястото на фотографията във визуалната култура”.

„А визуалната култура – убеден е той – е от критично значение за бъдещето на обществото, и то не не само у нас.”

По-късно го подкрепиха с изненадващи думи, с апела „да заразяваме” хората край нас с високите критерии на фотоизкуството и визуалната култура.

Неочаквано за мнозина, Петров започна встъпителната си презентация за съвременната фотография с... праисторически рисунки от пещери в Испания и Франция.

Визуалната култура, отбеляза той, предшества писмената култура в историята на цивилизацията. Този извод, които би подразнил не един историк, той илюстрира със сечиво от знаменития гроб 43 във Варненския халколитен некропол (от края на V век пр. Хр.).

„Инструментът” за нищо не става и за нищо не е полезен. Но той е един от най-старите в световната история предмети, които са просто и единствено символи на власт. Неговото внушение е визуално.

Венцислав Петров убедително припомни, че 30-ина хиляди години визуална култура предшестват днешните ни разговори за фотографията – особено за фотографията като изкуство, което заслужава място в художествените галерии.

Беше подходящ водещ за една дискусия, която неизбежно допря до това дали фотографията е изкуство, или вече е нишка от живота. Освен лектор по фотография Венцислав Петров е администратор на ADV-Bulgaria.com, създател на OFFRoad-Bulgaria.com и Мобилна спасителна служба. Самият той свързва в едно своите хобита хоби и интереси - високопроходими машини, екипировка и екстремни спортове, фотографията.

Волно или неволно той умело насочи разговора към разликата между достъпното чрез смартфоните „щрак-щрак” и езика на образността, със задължителното присъствие и търсене от страна на човек, с поглед и усет, с отношение към „обекта”.

По свой начин същия проблем припомни по-късно друг участник в разговора: Работата „не е в камерата, а е в задкамерното устройство”.

Но преди това сред първите, изказали се в дискусията беше уважаваният в общността Юрий Трейман, зам.-председател на НСФА "Янка Кюркчиева". Именно той даде рамо на идеята за кодекс:

„Един етичен кодекс, който всеки да го признава като такъв и като свой. А оттук насетне в края на краищата всички зависи от конкретния човек.... Но етичният кодекс трябва да е етичен.”

Юрий Трейман зададе една от главните посоки на дискусията с две думи: етичен кодекс.

Следват отделни акценти, откъси от някои мнения, не повече от половината от всички, изказани на дискусията:


Иван Масларов: Нашето изкуство – то не е уникално; всяка една снимка може да принадлежи на всеки. Просто си я взима, разпечатва си я и вече си я има тази снимка. Ако я разпечатаме в един два и ли три екземпляра, можем да търсим уникалност – имам я само аз, или я имат още двама. И на бъдещия клиент – със сертификати – може да се гарантира автентичност на снимката Ако има автентичност и уникалност, фотографското изкуство у нас ще изглежда различно.

Четат въпрос, пратен с SMS: Пречи ли или помага на художествената фотография постоянното развитие на цифровата техника? Провикване от залата: Помага!

Непредставил се участник: Смятам, че сега хората живеят по-добре от когато да било в историята на човешката цивилизация. И друго - фотографията също е в най-добрата си форма от когато и да било: снима се все повече, показва се все повече, продава се все повече...

Проблем с фотографията имат хората, които не искат тя да се променя. А тя се променя, както всичко останало.

Георги Папакочев, преподавател в НАТФИЗ: Въпросът дали фотографията е изкуство, е решен отдавна, още в XX век. Естествено, че е изкуство, от й самото създаване, от годините, в които придобива собствена физиономия. Отделен проблем е как в България се третира това изкуство и аз имам един ключов въпрос.

Защо не е възстановено, или не можем да възстановим званието фотограф – художник, което с една много сложна и специална процедура се даваше до 89-а година... От около 400 души с това звание може би сме стотина души живи останали. То би трябвало да се поднови, за да може и младите хора да имат такава перспектива.

И понеже - добави Папакочев - в крайна сметка тука всички се интересуват от пари и от това каква фотография би могла да им носи пари, ще отговоря. Първо - фотография, направена от майстор с име и то утвърдено. Второ – авторско копие, копирано лично от него, или евентуална направено от негов оригинален негатив. И другото нещо – в изображението, а не в образа – трябва да личи, че е вложен някакъв труд. Или то е снимано при много трудни условия на другия край на земното кълбо... Или е направено по един много сложен, фантастичен начин с техника, с много инвестиции в осветление, студио и всичко останало. Или то е дело на един много голям майсторлък пред компютъра, който не всеки го притежава.

Венцислав Петров, лектор и модератор в дискусията: Всъщност проблем има, но то й не е в тази зала и в нашите среди, а в обществото. ... В момента цената за фотография на заглавна страница на сп. „Тайм” е 563 долара. И коментарът на някои от водещите фотографи художници е, че това е смешно. Има устойчива тенденция към подценяване на изкуството и тя не е в нашите критерии и оценка, а е в обществото.

Надежда Павлова: Казва се, че проблемът не е в нас, българските фотографи, всъщност проблемът е до голяма степен и в нас – доколко ние адекватно оценяваме работата си... Ние наистина живеем в епоха, когато или обществото или културните институции не разбират достатъчно добре фотографията, но това не е причина да им казваме „Вие не разбирате нищо от фотография”. А ние трябва да се представим достатъчно адекватно, за да могат те да ни разберат.

Малко ми е чудно, че в момента водим този разговор – защото фотографията е едно от най-продаваните изкуства. Спорът дали фотографията е изкуство или не, е малко абсурден. Защото фотографията е отвъд изкуството, тя е целият ни живот. Буквално нашият живот е придружен от фотография отвсякъде, по всяко време, денонощно. Тя е изкуство, тя е документация, тя е репортаж, тя е информативно средство.

Но ние имаме страшно много работа – да убедим публиката, да убедим хората, които управляват, институциите, да убедим журналистите, че нашата работа си струва.

Злати Златев, бизнесмен: Аз не съм фотограф, освен като любител, но се занимавам с бизнес. Скоро, миналия уикенд, участвах в най-големия бизнес форум в моята индустрия, която отчаяно се нуждае от добра реклама, и аз, и моите колеги.

Моят въпрос е по-скоро реторичен какво прави съвременната българска фотография привлекателно да покаже машината в действие, ако е машина за хляб – то с топлото хлебче на нея? Галерии, изкуство – хубаво, но трудно се намира автор на добра българска фотография за реклама...

Отговор на Елена Масларова, от Фото Кафе медия: Нещо, което ми е направило впечатление в българската реклама е липсата на идентичност... За съжаление, в по-голямата част от българския бизнес, като си помислят каква реклама могат да направят, подходът е намерят и натрупат снимки, които нямат никаква свързаност помежду си.

За мен би следвало ние, като фотографи, да се погрижим. Защото по-силна ще е една реклама, когато е обсъждана идеята не просто на парче, а в дългосрочен план.

Но мнозина предпочитат да работят с 5 долара за една лесно направена снимка.

Злати Златев: (Реплика в дух, че противник на събирането на готови, включително чеждестранни снимки): Моята фирма е свързана със земеделие. И аз искам някой да ми снима от полето до крайния продукт, който при мен е в бутилки. Но имаше над 70 души на бизнес форума, за който говорих. Имаше ли и един фотограф там?

Ралица Хаджиева, от „ВИП Трейдинг”: Ще споделя как дискутираният тук проблем рефлектира и върху бизнеса с фототехника. Ние сме представители на един от водещите производители в бранша.

Всички осъзнаваме, че ракурсът във фотосферата се премества върху масовизацията на начина, по който ние правим изображенията.

... Ще останат само телефоните. Мисля че има какво да мотивира вносителите и представителите на марките, които се продават в България. Ние трябва да кажем нашето мнение, не бива обществото ни да бъде безучастно за това.

Да, борят се различни мнения, но естественият критерий за това че нещо се случва в този свят, е че продажбите падат главоломно.

Ако един млад човек реши, че щом си е купил телефон, няма нужда от фотоапарат, това ще засегне всеки един от нас...

Венцислав Петров: Специално искам да благодаря на „ВИП Трейдинг” заради тяхната отзивчивост. Това е една малка фирма, в която като чуят за изкуство, не се заглеждат на другата страна.

И ще кажа още нещо – не е виц. Преди време чух от 12-13-годишно будно българско момче, което живее в Кипър: „Досега мислех, че фотоапарат си купуват хората, които нямат пари за хубав телефон”.

Георги Папакочев: Апокалиптични картини за фотографията според мен е невъзможно да се рисуват. По-важното е друго: че поради простотия и негрАмотност (казвам негрАмотност, а не неграмОтност, защото негрАмотност е по-долната степен), значи поради негрАмотност куп хора направо смачкаха един чудесен жанр в художествената фотография, наречен „актова фотография”, като започнаха да пускат във Фейсбук и социалните мрежи, и в интернет, неща, за които няма думи. Нямам думи!

Най-разпалени бяха думите на Зафер Галибов, всепризнато име в българската художествена фотография. С много страст и болка той говори и за отношението ни към историята на това изкуство у нас, и за съвременните му проблеми. Затова тук привеждаме по-обширни откъси от неговото 7-минутно компетентно и емоционално изказване:

Технологиите изяждат на всички хляба, но това е ставало многократно, значи не трябва да се възмущаваме. Ще дойдат и квантовите апарати. Няма защо да ни притеснява това нещо... Но губим възможността да имаме собствен бекграунд, т.е минало въз основа на което да разположим нашите неща, които творим.

... И да попитам, може би половината от хората няма да знаят кой е авторът на фотографията на Христо Ботев, тази в овалния портрет. Да или не? (Мълчаща зала.) Това е Хитов.

Тази година ние би трябвало да празнуваме 150 години от създаването на българската фотожурналистика. Точно през 150 години, през 1865 година, близо до Белград, изваждайки камера на открито – прави си палатка и прави четири кадъра на тържествата по случай 50 години от автономността на Сръбското княжество.

Опитах се това нещо да го отбележим по някакъв начин... Обаче навсякъде има разни ментори; те определят кое и как трябва да се покаже...

Аз съм убеден, че до 89-а година ние имахме една сравнително добре развита оценъчна система за фотография, която не само даваше хляб на много хора, но ние имахме безкрайно добри оценки на международните салони... С това, което правеше списание „Българско фото”, наистина направи една революция. Защото от 66-а до 89-а ние изградихме едно страхотно общество на фотографи.

Сега имаме страхотен потенциал, просто нещата са разбити на малки групи, на форуми, на блогове, на хора, които правят и чакат някаква цена и добра дума на всяка цена.

По отношение на съвременните дискусии искам да ви кажа, че фотографията е най-активният фактор в съвременните изобразителни изкуства. И това всички го знаят и осъзнават... Имаме едно изключително количество артистична фотография, която просто не е видяна.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови