Етичен кодекс на фотографите поискаха днес на дискусия в София (обновена)

Последна промяна на 28 ноември 2015 в 22:12 6815 4

Венци

Снимка Николай Големанов

Венцислав Петров: Битката е за визуалната култура на обществото.

Да има Етичен кодекс на фотографите в България, беше може би най-подкрепяното предложение в оживена дискусия в София днес. Мнозина се изказаха и за създаване на Съюз на фотографите – не без да припомнят трудностите, провалили предишни стъпки в така посока.

Изненадващо много различни аспекти и проблеми на фотографията напомниха за себе си в оживения разговор, обявен с наслов „Българската фотография като изкуство и бъдещето й през XXI век”.

Участваха професионални фотографи и любители с неоспоримо име в общността, преподаватели, бизнесмени, юристи. Имаше в залата и човек, комуто е дадено с една дума да привлече всички погледи към себе си. Той е Георги Папакочев, носител на званието „фотограф-художник” и един от основателите на специалност „Художествена фотография“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където преподава и днес.

В тричасовата дискусия се сблъскаха мнения за художествената фотография и за това доколко я застрашава масовото „щракане” с телефони; за липсващото място на високата фотография в „Квадрат 500”, за формирането на творци с истински вкус към изкуството и образността; за откраднати снимки и авторски права; за признание и за цени; за вълнения в отделни жанрове като репортажната или сватбената фотография...

Почти никой участник не можа (или не пожела) да избяга от въпроса: има ли война между смартфона и фотоапарата. Ако да, кой ще победи?

Освен това как бизнесът да разчита и в България на художествена фотоилюстрация за реклама? И нима е възможно снимка за билборд да струва 20 лева? И какво става с пазара на фототехника в България?

Това са само част от разискваните теми, за които образованият, но непосветен гражданин не би се сетил и за три дни самотен размисъл. Именно „валежът” от въпроси подсказва, че разговорът за съвременната фотография отдавна е хлопал на вратата.

Кой му отвори вратата? Днес това бяха Национално сдружение Фотографска академия „Янка Кюркчиева”, Фото Кафе медия и PENTAX България. Те са организаторите на дискусията в кинозалата на Руския културно-информационен център на улица „Шипка” 34.

За Венцислав Петров, преподавател по фотография и автор на встъпителната лекция: „Битката е за това обществото да осъзнае мястото на фотографията във визуалната култура”.

„А визуалната култура – убеден е той – е от критично значение за бъдещето на обществото, и то не не само у нас.”

По-късно го подкрепиха с изненадващи думи, с апела „да заразяваме” хората край нас с високите критерии на фотоизкуството и визуалната култура.

Неочаквано за мнозина, Петров започна встъпителната си презентация за съвременната фотография с... праисторически рисунки от пещери в Испания и Франция.

Визуалната култура, отбеляза той, предшества писмената култура в историята на цивилизацията. Този извод, които би подразнил не един историк, той илюстрира със сечиво от знаменития гроб 43 във Варненския халколитен некропол (от края на V век пр. Хр.).

„Инструментът” за нищо не става и за нищо не е полезен. Но той е един от най-старите в световната история предмети, които са просто и единствено символи на власт. Неговото внушение е визуално.

Венцислав Петров убедително припомни, че 30-ина хиляди години визуална култура предшестват днешните ни разговори за фотографията – особено за фотографията като изкуство, което заслужава място в художествените галерии.

Беше подходящ водещ за една дискусия, която неизбежно допря до това дали фотографията е изкуство, или вече е нишка от живота. Освен лектор по фотография Венцислав Петров е администратор на ADV-Bulgaria.com, създател на OFFRoad-Bulgaria.com и Мобилна спасителна служба. Самият той свързва в едно своите хобита хоби и интереси - високопроходими машини, екипировка и екстремни спортове, фотографията.

Волно или неволно той умело насочи разговора към разликата между достъпното чрез смартфоните „щрак-щрак” и езика на образността, със задължителното присъствие и търсене от страна на човек, с поглед и усет, с отношение към „обекта”.

По свой начин същия проблем припомни по-късно друг участник в разговора: Работата „не е в камерата, а е в задкамерното устройство”.

Но преди това сред първите, изказали се в дискусията беше уважаваният в общността Юрий Трейман, зам.-председател на НСФА "Янка Кюркчиева". Именно той даде рамо на идеята за кодекс:

„Един етичен кодекс, който всеки да го признава като такъв и като свой. А оттук насетне в края на краищата всички зависи от конкретния човек.... Но етичният кодекс трябва да е етичен.”

Юрий Трейман зададе една от главните посоки на дискусията с две думи: етичен кодекс.

Следват отделни акценти, откъси от някои мнения, не повече от половината от всички, изказани на дискусията:


Иван Масларов: Нашето изкуство – то не е уникално; всяка една снимка може да принадлежи на всеки. Просто си я взима, разпечатва си я и вече си я има тази снимка. Ако я разпечатаме в един два и ли три екземпляра, можем да търсим уникалност – имам я само аз, или я имат още двама. И на бъдещия клиент – със сертификати – може да се гарантира автентичност на снимката Ако има автентичност и уникалност, фотографското изкуство у нас ще изглежда различно.

Четат въпрос, пратен с SMS: Пречи ли или помага на художествената фотография постоянното развитие на цифровата техника? Провикване от залата: Помага!

Непредставил се участник: Смятам, че сега хората живеят по-добре от когато да било в историята на човешката цивилизация. И друго - фотографията също е в най-добрата си форма от когато и да било: снима се все повече, показва се все повече, продава се все повече...

Проблем с фотографията имат хората, които не искат тя да се променя. А тя се променя, както всичко останало.

Георги Папакочев, преподавател в НАТФИЗ: Въпросът дали фотографията е изкуство, е решен отдавна, още в XX век. Естествено, че е изкуство, от й самото създаване, от годините, в които придобива собствена физиономия. Отделен проблем е как в България се третира това изкуство и аз имам един ключов въпрос.

Защо не е възстановено, или не можем да възстановим званието фотограф – художник, което с една много сложна и специална процедура се даваше до 89-а година... От около 400 души с това звание може би сме стотина души живи останали. То би трябвало да се поднови, за да може и младите хора да имат такава перспектива.

И понеже - добави Папакочев - в крайна сметка тука всички се интересуват от пари и от това каква фотография би могла да им носи пари, ще отговоря. Първо - фотография, направена от майстор с име и то утвърдено. Второ – авторско копие, копирано лично от него, или евентуална направено от негов оригинален негатив. И другото нещо – в изображението, а не в образа – трябва да личи, че е вложен някакъв труд. Или то е снимано при много трудни условия на другия край на земното кълбо... Или е направено по един много сложен, фантастичен начин с техника, с много инвестиции в осветление, студио и всичко останало. Или то е дело на един много голям майсторлък пред компютъра, който не всеки го притежава.

Венцислав Петров, лектор и модератор в дискусията: Всъщност проблем има, но то й не е в тази зала и в нашите среди, а в обществото. ... В момента цената за фотография на заглавна страница на сп. „Тайм” е 563 долара. И коментарът на някои от водещите фотографи художници е, че това е смешно. Има устойчива тенденция към подценяване на изкуството и тя не е в нашите критерии и оценка, а е в обществото.

Надежда Павлова: Казва се, че проблемът не е в нас, българските фотографи, всъщност проблемът е до голяма степен и в нас – доколко ние адекватно оценяваме работата си... Ние наистина живеем в епоха, когато или обществото или културните институции не разбират достатъчно добре фотографията, но това не е причина да им казваме „Вие не разбирате нищо от фотография”. А ние трябва да се представим достатъчно адекватно, за да могат те да ни разберат.

Малко ми е чудно, че в момента водим този разговор – защото фотографията е едно от най-продаваните изкуства. Спорът дали фотографията е изкуство или не, е малко абсурден. Защото фотографията е отвъд изкуството, тя е целият ни живот. Буквално нашият живот е придружен от фотография отвсякъде, по всяко време, денонощно. Тя е изкуство, тя е документация, тя е репортаж, тя е информативно средство.

Но ние имаме страшно много работа – да убедим публиката, да убедим хората, които управляват, институциите, да убедим журналистите, че нашата работа си струва.

Злати Златев, бизнесмен: Аз не съм фотограф, освен като любител, но се занимавам с бизнес. Скоро, миналия уикенд, участвах в най-големия бизнес форум в моята индустрия, която отчаяно се нуждае от добра реклама, и аз, и моите колеги.

Моят въпрос е по-скоро реторичен какво прави съвременната българска фотография привлекателно да покаже машината в действие, ако е машина за хляб – то с топлото хлебче на нея? Галерии, изкуство – хубаво, но трудно се намира автор на добра българска фотография за реклама...

Отговор на Елена Масларова, от Фото Кафе медия: Нещо, което ми е направило впечатление в българската реклама е липсата на идентичност... За съжаление, в по-голямата част от българския бизнес, като си помислят каква реклама могат да направят, подходът е намерят и натрупат снимки, които нямат никаква свързаност помежду си.

За мен би следвало ние, като фотографи, да се погрижим. Защото по-силна ще е една реклама, когато е обсъждана идеята не просто на парче, а в дългосрочен план.

Но мнозина предпочитат да работят с 5 долара за една лесно направена снимка.

Злати Златев: (Реплика в дух, че противник на събирането на готови, включително чеждестранни снимки): Моята фирма е свързана със земеделие. И аз искам някой да ми снима от полето до крайния продукт, който при мен е в бутилки. Но имаше над 70 души на бизнес форума, за който говорих. Имаше ли и един фотограф там?

Ралица Хаджиева, от „ВИП Трейдинг”: Ще споделя как дискутираният тук проблем рефлектира и върху бизнеса с фототехника. Ние сме представители на един от водещите производители в бранша.

Всички осъзнаваме, че ракурсът във фотосферата се премества върху масовизацията на начина, по който ние правим изображенията.

... Ще останат само телефоните. Мисля че има какво да мотивира вносителите и представителите на марките, които се продават в България. Ние трябва да кажем нашето мнение, не бива обществото ни да бъде безучастно за това.

Да, борят се различни мнения, но естественият критерий за това че нещо се случва в този свят, е че продажбите падат главоломно.

Ако един млад човек реши, че щом си е купил телефон, няма нужда от фотоапарат, това ще засегне всеки един от нас...

Венцислав Петров: Специално искам да благодаря на „ВИП Трейдинг” заради тяхната отзивчивост. Това е една малка фирма, в която като чуят за изкуство, не се заглеждат на другата страна.

И ще кажа още нещо – не е виц. Преди време чух от 12-13-годишно будно българско момче, което живее в Кипър: „Досега мислех, че фотоапарат си купуват хората, които нямат пари за хубав телефон”.

Георги Папакочев: Апокалиптични картини за фотографията според мен е невъзможно да се рисуват. По-важното е друго: че поради простотия и негрАмотност (казвам негрАмотност, а не неграмОтност, защото негрАмотност е по-долната степен), значи поради негрАмотност куп хора направо смачкаха един чудесен жанр в художествената фотография, наречен „актова фотография”, като започнаха да пускат във Фейсбук и социалните мрежи, и в интернет, неща, за които няма думи. Нямам думи!

Най-разпалени бяха думите на Зафер Галибов, всепризнато име в българската художествена фотография. С много страст и болка той говори и за отношението ни към историята на това изкуство у нас, и за съвременните му проблеми. Затова тук привеждаме по-обширни откъси от неговото 7-минутно компетентно и емоционално изказване:

Технологиите изяждат на всички хляба, но това е ставало многократно, значи не трябва да се възмущаваме. Ще дойдат и квантовите апарати. Няма защо да ни притеснява това нещо... Но губим възможността да имаме собствен бекграунд, т.е минало въз основа на което да разположим нашите неща, които творим.

... И да попитам, може би половината от хората няма да знаят кой е авторът на фотографията на Христо Ботев, тази в овалния портрет. Да или не? (Мълчаща зала.) Това е Хитов.

Тази година ние би трябвало да празнуваме 150 години от създаването на българската фотожурналистика. Точно през 150 години, през 1865 година, близо до Белград, изваждайки камера на открито – прави си палатка и прави четири кадъра на тържествата по случай 50 години от автономността на Сръбското княжество.

Опитах се това нещо да го отбележим по някакъв начин... Обаче навсякъде има разни ментори; те определят кое и как трябва да се покаже...

Аз съм убеден, че до 89-а година ние имахме една сравнително добре развита оценъчна система за фотография, която не само даваше хляб на много хора, но ние имахме безкрайно добри оценки на международните салони... С това, което правеше списание „Българско фото”, наистина направи една революция. Защото от 66-а до 89-а ние изградихме едно страхотно общество на фотографи.

Сега имаме страхотен потенциал, просто нещата са разбити на малки групи, на форуми, на блогове, на хора, които правят и чакат някаква цена и добра дума на всяка цена.

По отношение на съвременните дискусии искам да ви кажа, че фотографията е най-активният фактор в съвременните изобразителни изкуства. И това всички го знаят и осъзнават... Имаме едно изключително количество артистична фотография, която просто не е видяна.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

29.11 2015 в 10:28

А да не говорим че най-голямото изказване на г-н Папакочев беше за връщане званието на Фотограф - художник от времето на соца ..щото на това поколение това им остана ..Не знам в чужбина дасе търсят звания и те да говорят за достойнствата на автора. Не... живеем в модерен свят и това са глупости. Нещо на което наблегна Валентин Киров, един от изявените ни рекламни фотографи, и преподавател в сферата. Него що не го отразихте и той говори дълго и каза сериозни неща..

29.11 2015 в 09:59

Явно колегата дето е снимал събитието нещо докато е снимал си е записвал погрешно кой какво е казал. Бях там и г-н Папакочев не беше единствения който се изказа дълго и сериозно, а да отдадем дължимот и на Зафер Галибов ако говорим за големи имена. А кошкото до етичния кодекс ... Въпросът за него го повдигна един млад фотограф,който първи излезе да говори.а не г-н Трейман ( да не гпворим че журналиста ви пък дори не знаеше кой е г-н Трейман та ходи да разпитва няколко хора) .. Или цитирайте коректно имената или не цитирайте никого за да не оставяте погрешно впечатление у хората.

29.11 2015 в 08:24

Канибали. А га ядяхте художници оти не ревяхте, а?4R2Q

29.11 2015 в 05:01

фотографчиите - и те по пътя на магистратите и другите проститутки - журналитутки. А ги имах за свестни хора. Етичен Кодекс. Глупости на търкала. на Тошо Тошев ли, на Волен Сидеров ли, на Петьо "Лекето" Блусков ли, на двете "опраскани" каки, на цацаратурата, на клатикуратата на конституционния Мъд и другите мъдии ли помогна Етичен кодекс някакъв ???

Хора, гледайте си през визьорите и стойте далеч от празни приказки!