ЕС може да ни спре пари заради провален проект за наводнения

Одит на Сметната палата разкри сериозни пропуски на четирите басейнови дирекции

OFFNews Последна промяна на 16 август 2016 в 11:58 2518 1

Снимка БГНЕС

България не е намалила риска от наводнения, въпреки отпуснатата безвъзмездна финансова помощ от 20 милиона лева по европроект за разработване на планове за управление на риска от нови водни бедствия. Това показва одит на Сметната палата, публикуван днес.

Инспекцията е обхванала периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2015 г. в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и в Управляващия орган на (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС).

Основните изводи от проверката на контролния орган са, че не са изпълнени и значително са забавени основни дейности по проекта. Това налагало осигуряване на допълнителен финансов ресурс от страна на българската държава за приключването им след края на програмния период.

Освен това от Сметната палата изрично посочват, че неизпълнението на дейностите по разработване на планове за управление на риска от наводнения и на предварителните условия от Споразумението за партньорство може да доведе до стартиране на процедура за неизпълнение на правото на Европейския съюз и до спирането на средства по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г.

Целта на одитирания проект е избягването и намаляването на неблагоприятните последици от наводненията, вероятността за които се увеличава заради климатичните промени, което налага са се изработят планове за управление на риска от това бедствие. Проектът предвижда да се намерят решения за регионите, застрашени от наводнения и същевременно да се осигури съответната координация в районите на речните басейни. Като част от дългосрочното планиране за намаляване на риска от водни бедствия са посочени три етапа: предварителна оценка на риска от наводнения, карти на заплахата и риска от наводнения и планове за управление на риска от наводнения.

Бенефициенти по проекта са четирите басейнови дирекции - Басейнова дирекция Дунавски район (с център Плевен), Басейнова дирекция Западнобеломорски район (с център Благоевград), Басейнова дирекция Източнобеломорски район (с център Пловдив) и Басейнова дирекция Черноморски район (с център Варна).

Според Сметната палата основните проблеми проблеми се дължат на следните причини:

- Късно стартиране на проекта.

От ведомството отбелязват, че въпреки че процедурата е била включена в годишната работна програма за 2011 г., подготовката за проекта започва през 2012 г. Поканата за кандидатстване по процедурата е публикувана чак през април 2012 г., а заповедите са издадени в края на 2012 г. По този начин от самото начало първоначалното изоставане не е можело да бъде наваксано, тъй като крайният срок за приключването на дейностите е 31.12.2015 г., пише в одита.


- Недостатъчен административен капацитет.

Контролният орган е констатирал, че липсва опит за изпълнението на такъв сложен и специфичен проект от четирите басейнови дирекции, както и при провеждането на процедури по Закона за обществените поръчки и управлението на проекти.

- Честа смяна на екипа за управление и изпълнение на проекта и на ръководителите в басейновите дирекции.

От Сметната палата посочват, че през одитирания период са се сменили шестима министри на околната среда и водите и петима ръководители на Управляващия орган на ОП “ Околна среда” 2007-2013 г.

- Лоша координация.

Между различните участници в сложния и специфичен проект - Междинното звено и Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ и четирите басейнови дирекции, координацията не е достатъчно ефективна и навременна, което също води до забавянето на изпълнението на дейностите по проекта, е записано в одитния доклад. 

- Неефективни мерки от Управляващия орган срещу забавяне и неизпълнение на проектните дейности от бенефициентите.

Сметната палата посочва, че остават неизпълнени три основни дейности по проекта и че не е извършена и екологична оценка на плановете за управлението на риска от наводнения в четирите басейнови дирекции.

Неизпълнените дейности са изработването на цифров модел на релефа чрез лазерно сканиране (LIDAR) на районите със значителен риск от наводнения - прогнозната  стойност е около 7,34 млн. лв. с ДДС с бенефициент Басейнова дирекция Плевен и разработване на информационна система (интернет платформа) за управление риска от наводнения за достъп на различни компетентни органи, заинтересовани страни и обществеността – прогнозната стойност е 555 хил. лв. с ДДС с бенефициент-Басейнова дирекция-Пловдив.

Именно заради неизпълнието на дейности в края на ноември 2015 г. общият бюджет на проекта се коригира на около 12,1 млн. лв. или с около 7,9 млн. лв. по-малко от първоначалния, посочват от Сметната палата.

Според одита за да приключи проекта през тази година трябва да се направи екологична оценка на плановете за управление на риска от наводнения за четирите басейнови дирекции с бюджет по проекта около 404 хил. лв. с ДДС и да се изготвят на карти на районите в риск от наводнения. За тази цел според одобрения бюджет са необходими около 2,3 млн. лв. с ДДС.

"Освен че се удължава срокът за изпълнение на проекта (след 31.12.2015 г.) се налага за реализирането на забавените дейности да бъдат осигурени допълнителни национални финансови средства - малко над 3 млн. лв., от бюджета на МОСВ. Това е така, тъй като забавянето на провеждането на процедурите и сключването на договори е довело до невъзможност част от средствата - авансови плащания към изпълнителите на обществените поръчки, да бъдат изплатени със средства по ОП “Околна среда” 2007-2013 г., защото срокът на допустимост на разходите по нея е до края на 2015 г.", е записано в доклада на Сметната палата.

От ведомството посочват също, че към 31.12.2015 г. от Управляващия орган са извършени плащания (включително авансови плащания) по проекта в размер на 75,68 на сто от актуализирания бюджет. Останалите 24,32 на сто (за неизпълнените дейности) от бюджета на проекта остават за сметка на националния бюджет.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови