Думата "съжителство" изчезна от програмите по история

Комунистическият режим ще се учи в VII и X клас по история. В X клас - последната година от гимназиалния етап, в която ще се учи предметът история и цивилизации, учениците ще четат за България в орбитата на съветското влияние, за тоталитарния режим и култа към личността, за "разведряването" през 70-те, за краха на тоталитарния режим и Възродителния процес.

Думата "съжителство" вече не присъства в програмите по история. Тя описваше отношенията между българи и турци по време на Османското иго в по-стар проект за програма по история, който предизвика полемика и доведе до отстраняването на бившия министър на образованието проф. Тодор Танев. Вместо за съжителство сега се говори за завоевание, власт завладяване.

Проектите за програми за III, IV, VII, IX, X, XI и XII клас бяха публикувани днес от Министерството на образованието. 

Ето темите и подтемите в програмите по история и цивилизация (темите по история в III и IV клас са включени в предмета човекът и обществото):

III клас

Човекът и обществото

Източници на знания за миналото: основни източници за проучване на миналото; "линия на времето"; ролята на паметниците за съхраняване на историческата памет.

Наследството на траките: бит, управление и вярвания на древните българи, на славяните и траките. 

Българското общество през Средновековието: създаване на Дунавска България, създаване на единно законодателство, покръстване, културен възход; делото на светите братя Кирил и Методий и на техните ученици.

Българите в Османската империя през ХV – ХVІІ в.:  българите в Османската империя; християнство, език, книжнина и традициите за запазване на българската етническа общност през ХV – ХVІІ в.  Различава мирните и въоръжените форми за освобождение.

Българското общество през Възраждането (ХVІІІ- ХІХ в.): новобългарското училище; Паисий Хилендарски, Петър Берон, Г. Раковски, В. Левски, Хр. Ботев; участието на българите в Руско-турската война (1877-1878 г.); Априлското въстание (1876 г.); стопански напредък. 

IV клас

Човекът и обществото

Българската държава след Освобождението (до края на XIX в.): Търновска конституция; Съединение на Източна Румелия с Княжество България;

България и българското общество през XX в.: обявяване на независимостта (1908 г.), Балканските войни (1912-1913), спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.

Европейският път на България: Европейски съюз; членство на България в ЕС; държавните символи на съвременна България и знамето на Европейския съюз; централни и местни органи на държавна власт.  

Български приноси: личности, прославили България с културни, спортни и научни постижения.

София – съвременна столица: културни паметници; забележителности.

VII клас

История и цивилизации

Тема 1. Българско възражддане ( XVIII – XIX в.)

1.1.Идеи и политики:

1.1.1. Новото време и българите

1.1.2. Първите будители: Паисий Хилендарски и Софроний Врачански

1.1.3. Новото българско училище

1.1.4. Движение за независима църква

1.1.5. Начало на организирано националноосвободително движение

1.1.6. Българското националноосвободително движение (1869 – 1875 г.)

1.1.7. Априлско въстание 1876 г.

1.1.8. Руско-турска освободителна война (1877 – 1878 г.) 

1.2. Общество и всекидневен живот

1.2.1 Стопански промени през XVIII – XIX век

1.2.2. Промени в българското общество през Възраждането

1.2.3. Светът на възрожденските българи

1.3. Култура и културно наследство 1.3.1. Българската култура през Възраждането 

Тема 2. България от Освобождението до края на Втората световна война

2.1. Държавност и политики

2.1.1. Възникване на българският национален въпрос

2.1.2. Възстановяване и изграждане на Княжество България

2.1.3. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита

2.1.4. България в края на XIX век 2.1.5. Българите извън пределите на свободната държава

2.1.6. Признаване на независимостта на България

2.1.7. Войни за национално обединение (1912 – 1918 г.)

2.1.8. България в периода между двете световни войни

2.1.9. България в годините на Втората световна война 

2.2. Общество и всекидневен живот

2.2.1. Развитие на българското стопанство след Освобождението

2.2.2. Модернизация на българското общество

2.3. Култура и културно наследство

2.3.1. Българската култура след Освобождението

Тема 3. България след Втората световна война до 1989 г.

3.1. Държавност и политики

3.1.1. Промяната в политическата система

3.1.2. Установявяне на тоталитарно управление

3.1.3. България зад „желязната завеса“

3.2. Общество и всекидневен живот

3.2.1. Икономически промени в селото и града

3.2.2. Българското общество (1944 – 1989 г.)

3.3. Култура и културно наследство

3.3.1. Българската култура през втората половина на XX век

Тема 4. България след 1989 г.

4.1. Държавност и политики

4.1.1. Краят на комунистическия режим

4.1.2. България и обединяваща се Европа

4.2. Общество и всекидневен живот

4.2.1. Българите в началото на третото хилядолетие

4.2.2. Българинът – гражданин на света

4.3. Култура

4.3.1. Културно развитие на съвременна България

IX клас

Тема 1. Въведение в Съвременността

Тема 2. Светът от Първата световна война до 1945 г.

2.1. Държавност и политики

2.1.1. Блоково обособяване в навечерието на Първата световна война

2.1.2. Първа световна война

2.1.3. Участие на България в Първата световна война

2.1.4. Версайско-Вашингтонска система

2.1.5. Международните отношения след Първата световна война

2.1.6. Франция, Великобритания и САЩ межу двете световни войни

2.1.7. От Русия към СССР

2.1.8. България между двете световни войни

2.1.9. Фашизмът в Италия

2.1.10. Националсоциализмът в Германия

2.1.11. Авторитарни режими на Балканите

2.1.12. Гражданската война в Испания

2.1.13. Международни отношения в навечерието на Втората световна война

2.1.14. Втората световна война (1939 – 1945 г.)

2.1.15. Участието на България във Втората световна война

2.2. Общество и идеи

2.2.1. Икономическо и социално развитие на държавите с демократичен тип управление

2.2.2. Икономическо и социално развитие на държавите с тоталитарно и авторитарно управление

2.2.3. Световната икономическа криза 1929 – 1933 г.

2.2.4. Промени в обществото

2.3. Култура, наука и технологии

2.3.1. Култура и пропаганда между двете световни войни

2.3.2. Масовата култура

Тема 3. Светът след 1945 г.

3.1. Държавност и политики

3.1.1. „Студената война“

3.1.2. Международни организации

3.1.3. Деколонизация

3.1.4. Държави с демократично управление

3.1.5. Източният блок

3.1.6. Краят на тоталитарните режими в Източна Европа

3.1.7. Изграждане на обединена Европа

3.2. Общество и идеи

3.2.1. Обществата в Източна и Западна Европа след Втората световна война

3.2.2. Преход от планова към пазарна икономика на държавите от Източния блок

3.2.3. Животът на хората в съвременното общество

3.3. Култура, наука и технологии

3.3.1. Ролята на технологиите върху живота на хората

3.3.2. Световните постижения в областта на културата, науката и технологиите

X клас

Тема 1. Днешните български земи през праисторическата епоха

Тема 2. Днешните български земи през Античността

2.1. Държавност

2.1.1.Древна Тракия. Одриско царство

2.2. Общество и всекидневен живот

2.2.1. Общество и всекидневен живот на траките

2.3. Културно наследство

2.3.1. Религиозни вярвания и културно наследство на древните траки

2.3.2. Културното наследство на елинската и римската цивилизация в днешните български земи

Тема 3. България до началото на XI век

3.1. Държавност

3.1.1. Славяните и древните българи във Великото преселение на народите

3.1.2. Създаване и укрепване на Българското ханство/канство

3.1.3. България през първата половина на IX век

3.1.4. Християнизация на българската държава

3.1.5. Могъщество на България при Симеон Велики

3.1.6. Завладяване на Българското царство от Византия

3.1.7. Българските земи под властта на Византия

3.2. Общество и всекидневен живот

3.2.1. Славяните и древните българи до покръстването

3.2.2. Общество и всекидневие на българите след християнизацията

3.3. Култура и културно наследство

3.3.1.Културното наследство на езическа България

3.3.2. Делото на Св. Св. Кирил и Методий и техните ученици

3.3.3. „Златният век“ на българската култура

3.4. Религия 3.4.1. Религиозните вярвания и обичаи на славяните и древните българи

3.4.2. Християнизация и извоюване на автокефална българска църква

Тема 4. Българската държава (ХІІ − ХІV в.).

4.1. Държавност

4.1.1. Възстановяване на българската държавност при Петър и Асен

4.1.2. Международно признание на България при цар Калоян

4.1.3. Могъщество на България при цар Иван Асен II

4.1.4. Българското царство в края на XIII – началото на XIV век

4.1.5. Завладяване на България и Балканите от османците

4.2. Общество и всекидневен живот

4.2.1. Възникване и облик на българските средновековни градове

4.2.2. Българското общество

4.3. Култура и културно наследство

4.4. Религия

4.4.1. Църквата и религията в живота на средновековния човек

Тема 5. Българските земи под османска власт (ХV − ХVІІ в.)

4.1. Държавност

4.1.1. Османската политическа система

4.1.2. Съпротива срещу османската власт

4.2. Общество и всекидневен живот

4.2.1. Демографски промени в българските земи

4.2.2. Контакти и конфликти във всекидневието

4.3. Култура и културно наследство

4.3.1. Българската култура (ХV – ХVII в.)

4.4. Религия

4.4.1. Православието – опора на българите

Тема 5. Българско възраждане ( XVIII – XIX в.)

5.1. Идеи и политики:

5.1.1. Новото време и българите

5.1.2. Зараждане на национално съмосъзнание у българите - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански

5.1.3. Новото българско училище

5.1.4. Движение за независима църква

5.1.5. Начало на организирано националноосвободително движение

5.1.6. Българското националноосвободително движение (1869 – 1875 г.)

5.1.7. Априлско въстание 1876 г.

5.1.8. Руско-турска освободителна война (1877 – 1878 г.)

5.2. Общество и всекидневен живот

5.2.1. Стопански промени през XVIII – XIX век

5.2.2. Промени в българското общество през Възраждането

5.2.3. Светът на възрожденските българи

5.3. Култура и културно наследство

5.3.1. Българската култура през Възраждането

Тема 6. България от Освобождението до края на Втората световна война

6.1. Държавност и политики

6.1.1. Възникване на българския национален въпрос

6.1.2. Възстановяване и изграждане на Княжество България

6.1.3. Князът, Конституцията и политическите партии

6.1.4. Политическо устройство на Източна Румелия

6.1.5. Съединението на Източна Румелия с Княжество България

6.1.6. Дипломатическа и военна защита на Съединението

6.1.7. България в края на XIX век

6.1.8. Българите извън пределите на свободната държава

6.1.9. Модернизация на България в началото на XX век

6.1.10. Признаване на независимостта на България

6.1.11. Войни за национално обединение (1912 – 1918 г.)

6.1.12. България през 20-те година на XX век

6.1.13. България през 30-те година на XX век

6.1.14. България в годините на Втората световна война

6.2. Общество и идеи

6.2.1. Развитие на българското стопанство след Освобождението 6.2.2. Модернизация на българското общество

6.3. Култура и наука 6.3.1. Развитие на образованието след Освобождението 6.3.2. Българската култура

Тема 7. България след Втората световна война до 1989 г.

7.1. Държавност и политики

7.1.1. България в съветската сфера на влияние и промените в политическата система 1944-1947 г.

7.1.2. Утвърждаване на тоталитарния режим в България края на 40-те-средата на 50-те години. Култът към личността

7.1.3. България в структурите на Източния блок. Управление на партията-държава през 60 години

7.1.4. България и Европа - „разведряването“ през 70-те години

7.1.5. Кризата в България през 80-те години

7.1.6. Крах на тоталитарния режим. „Възродителният процес“. Дисидентството

7.2. Общество и икономически процеси

7.2.1. Икономически промени в селото и града

7.2.2. Българското общество (1944 – 1989). Демографски промени и социална политика

7.2.3. Комунистическият режим и етническите малцинства

7.3. Култура, наука и технологии

7.3.1. Българската култура през втората половина на XX век. Власт и интелигенция

7.3.2. Развитие на образованието.

7.3.3. Българската наука и новите технологии

Тема 8. България след 1989 г.

8.1. Държавност и политики

8.1.1.Утвърждаване на плуралистична политическа система

8.1.2. Пътят на България към НАТО и Европейския съюз.

8.1.3.България в ЕС - нови предизвикателства

8.2. Общество, идеи и икономика в прехода

8.2.1. Преход към пазарна икономика

8.2.2. Българските граждани в началото на третото хилядолетие. Демографски и етнически проблеми

8.2.3.Българите и европейските ценности: хуманизъм, толерантност, свобода на движение на хора и идеи 

8.3. Култура, наука и технологии

8.3.1. Реформиране на образованието и науката

8.3.2. Културата и интелигенцията в условията на демокрация и пазарна икономика